Папата в България. Монс. Пройков: младежите са бъдещето на вярата

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Църквата в България очаква с нетърпение пристигането на папа Франциск и за тази среща тя се подготви с една молитва, която бе рецитирана във всички църкви на страната“. Това посочва монс. Христо Пройков, титулярен епископ на Бриула, апостолически екзарх на католиците от източен обред в България и председател на Междуритуалната българска епископска конференция, който пред  VaticanNews говори за предстоящата визита на папа Франциск в България под мотото „Pacem in terris – Мир на земята“. Католиците в страната са по-малко от 1% от цялото население, но въпреки това през последните седмици те отправиха своите молитви към Небесния Отец, за да „превърне страховете в надежда, обидите в прошка, за да държат високо неугасващ факела на помирението“.

Живата вяра на младите българи

Епископът разказва и за динамичната вяра на младите в България и затова как страната се възстановява след годините на комунистическия режим. „След един доста труден период на ожесточен атеизъм, в който имахме нашите мъченици, обявени за блажени от Йоан Павел ІІ – подчертава монс. Пройков – се наблюдава липса на духовно възпитание, но не на днешните поколения, а на техните родители“. Случва се дори децата да са тези, които доближават своите родители към тайнствата, преди всичко към това на брака: „става въпрос – казва екзархът – за един истински апостолат на тези деца, които взимат присърце онова, което липсва на техните родители“. Монс. Пройков говори и за това как Църквата днес обвързва все по-млади хора в евангелизацията и чрез участието в Световните младежки дни.

С какъв дух Църквата в България се подготвя да посрещне папа Франциск?

„Отново очакваме Светия отец в България. Казвам отново, защото за по-малко от 20 години двама папи посещават българската земя. Това се случва рядко в живота. Ето защо всички сме ентусиазирани, преди всичко младите хора, онези, които ще посрещнат и ще го видят за първи път в живота си“.

Кое според Вас ще бъде сърцевината на апостолическата визита? Многобройни са срещите в програмата и всички за значителни…

„Папата иска да следва стъпките на Йоан ХХІІІ. Знаем, че през миналия век монс. Анджело Ронкали бе апостолически делегат тук в България. Много му е харесвало да пътува из България и опозна голяма част от нашата страна и,  преди всичко име един хубав спомен, който бих искал да разкажа. Той обичаше много един град, който се намира на брега на Черно море, Месемврия. Затова иска от папа Пий ХІ да промени неговата титла от архиепископ на Ареополи във епископ на Месемврия. Желанието му бива удовлетворено и за всички неговия живот като архиепископ, бе епископ на Месемврия. Но също има една икона на Дева Мария, която му харесваше много, до такава степен, че направи нейно копие и я носеше винаги със себе си, дори когато стана Йоан ХХІІІ. Папа Ронкали написа една много хубава Енциклика – Pacem in terris – чието заглавие стана мото на визитата на папа Франциск в България. Светият отец иска да дойде именно тук, за да благослови нашия народ, да се моли с нашия народ, но също и, за да отправи послание за мир по целия свят. Надяваме се тази молитва да достигне до местата, където липсва мира.

Кои са днес предизвикателствата за Църквата в България?

„След един доста труден период на ожесточен атеизъм – през които имахме нашите мъченици, обявени за блажени от Йоан Павел ІІ – се наблюдава една липсва на духовно възпитание, но не в днешните поколения, които благодарение на Бог могат да учат вероучение, да укрепват във вярата, а по-скоро в техните родител. Много интересен е факта, че когато децата започват да учат вярата, когато разберат, че брака е тайнство и се завръща в дома си, те питат своите родители: „Вие сключили ли сте църковен брак?“. След промените, някои семейства дойдоха, за да сключат църковен брак. Апостолатът на децата, които взимат присърце онова, което липсва на техните родители е наистина много силен“.

По време на визитата ad Limina през 2014, папа Франциск насърчи католиците в България да бъдат мисионери, за да запълнят духовната празнота, оставена от атеистичния режим. Кои са вашите приоритети в пастирската грижа?

По време на комунистическия режим, тъй като много семинарии бяха затворени и конфискувани, имаше много малко ръкоположения. Например аз бях ръкоположен през 1971, след като цели 19 години нямаше нито едно свещеническо ръкоположение. Тази е празнотата. Ето защо, работим преди всичко в тази насока: работим много с младежите. Откакто се освободихме от режима, т.е. от 1989, участваме във всички СМД, а участието на младите хора се увеличава все повече. Това е хубаво. Много сме доволни от духа на младежите, защото те живеят истински своята вяра“.