Братството на цивилизациите (11)
Димитър Ганчев-Ватикана
Търсете винаги и навсякъде доброто е първият основен принцип на Йоан XXIII. Папа Ронкали интуира, че посланието на Исус не е нищо друго освен израз на дълбоките потребности на човека, то е неговото съвършенство. Търси онези универсални елементи, които обединяват всички и които могат да се обобщят в думите, които често използва: братство, състрадание и милосърдие. Те съществуват във всеки човек, невярващ и грешник, и често намират изненадващи проявления. „Призвани сме да правим добро, отколкото да унищожаваме злото, да изграждаме, отколкото да разрушаваме“, споделя в своя „Дневник на душата“ (юли 1918).
„Онова което ни обединява е повече от онова, което ни разделя“ е другият главен принцип на Йоан XXIII. Това е основата за диалог, който цели да признае доброто, съществуващо у другия, и да го подобри, независимо от произхода, езика и възпитанието. Превръща се в силен импулс за икуменизма и междурелигизния диалог, които по-късно ще развият неговите последователи. Изразява това убеждение във встъпителното си слово при откриването на Втория Ватикански събор (11 октомври 1962), като насърчава единството, основано на уважение към последователите на други религии, както и към единство в християнското и човешкото семейство. Въпреки явните различия, всички са обединени в Христос. Затова Църквата трябва да открие тези връзки, вече заложени в човешките сърца, благодарение на действието на Христос. За папа Ронкали цялото човечество е организирано в три концентрични кръга - католици, разделени и нехристиянски братя - които се въртят около Христос и трябва да се приближават по-близо до техния център. „Исус е дошъл да събори преградите; издъхнал е на кръста, за да провъзгласи универсалното братолюбие – казва в проповедта си за Петдесятница през 1944 в Истанбул. Главното в неговото учение и милосърдието, тоест любовта, която свързва чрез Него всички хора с Отца“. Това е задачата на Католическата църква и на Втория Ватикански събор.
Като апостолически делегат в България и Турция, се среща с други култури и религии. Вълнува го източната духовност. Високо оценява стремежа на турската държава да върви по пътя на новото и модернизацията. Не приема обаче някои нарушения в законодателството и незачитането на религиозните права, най-вече на Католическата църква. Но Турция и целия и народ са му скъпи. „В лицето на Исус Разпнатия, обичам всички в тази страна и ме боли, когато чувам християни да говорят недобре за турците, защото разбирам, че тези християни нищо не са разбрали от Светото Евангелие – четем в неговия „Дневник на душата“ (26 юли 1963). Аз обичам турските братя и сестри, защото зная, че и те са предопределени за изкупление. Не се смущавам от това, че мои съмишленици във вярата ме критикуват за това ми отношение. За мене, като баща и църковен пастир и Апостолически делегат, обичта към всеки и всички е християнски дълг“. На тази основа, след Втория Ватикански събор, папа Павел VI, Йоан Павел II, Бенедикт XVI се обърнаха към мюсюлманите като братя.
В Турция и Гърция, Ронкали помага на преследваните евреи да избягат. По късно, като папа Йоан XXIII, иска да се премахнат от литургията думите "вероломни евреи" и им прости. Много е критикуван, но с това полага основите на междурелигиозния диалог: умението да се прощава и се поиска прошка. Малко преди смъртта си на 3 юни 1963 година, Йоан XXIII съставя Молитва за евреите. Обикновен, но много важен акт, защото с това проправя пътя за двата исторически етапа на приближаване към еврейския народ осъществени от Йоан Павел II след много години: посещението в Римската синагога и поисканата прошка за грешки и пропуски на християните към евреите, в контекста християнския юбилей през 2000 г. С тази молитва, Йоан XXIII предшества и раждането на съборния документ Nostra Aetate, с който Католическата църква се отвори за междурелигиозен диалог и отмени обвинението за богоубийството срещу евреите.
Папа Франциск веднага потвърди намерението си да продължи по същия път на дълбок диалог, защото за него междурелигиозния диалог е мост между хората. „Да продължаваме по пътя на диалога с нашите братя и сестри мюсюлмани и да работим заедно, за да видим това универсално братство, чийто източник е Бог”, призова Франциск на литургията в Рабат при мароканската му визита в края на март т.г. Един месец преди това, в Абу Даби, подписа съвместна декларация за братство с великия имам на Ал-Азхар (най-престижната ислямска институция в сунитския ислям) шейх Ахмед ал Тайеб, за общото участие в изграждането на отворено, плуралистично и солидарно общество, за сътрудничество като поведение и за взаимното опознаване като метод и критерий. Но също и като начин за преодоляване на напрежението и недоразуменията и противопоставяне срещу фанатизма и фундаментализма, опирайки се на общите ценностти. „Вярваме, че Бог е създал човешките същества с равни права, задължения и достойнство и ги е призовал да живеят като братя и да разпространяват ценностите на доброто, милосърдието и мира“.
Човешкото братство – това е отговора на религиите срещу тезата за „сблъсъка на цивилизациите“, който „пророка“ Хънтингтън проповядва като нещо естествено в ДНК-то на културите. След декларацията в Абу Даби, сега религиите признават, че вярващият в Божието милосърдие, в Божията надежда и в Божия промисъл за доброто на човека, не може да вярва, че бъдещето на човечеството е само във войните! Това противоречи на самата религия, като нещо антерелигиозно и нехуманно. Документът говори за обща отговорност не само на религиите, а и на държавните институции и обикновените хора – вярващи и невярващи. Поставя в центъра вселенското братство между всички създания. Защото плонетата не може да оцелее без идеята за обща отговорност пред Бог, пред човечеството и пред Творението. Днес, казва папа Франциск, религиите трябва още повече да говорят за любов и солидарност, защото липсата им наранява вярата. Всички имат обща съдба и затова трябва да поемат своята отговорност.
С това убеждение, от Абу Даби Франциск посочи задачата на религиите в днешния свят: „бъдещето на междурелигиозния диалог е в братската молитва, която създава братството в многообразието, за да изпълнят основната си задача: да изграждат мостове между народите и културите. Така религиите могат да допринесат за помирението и посочат конкретните пътища към мира“.
