Папата: любовта към ближния е основа за междурелигиозния диалог

Светла Чалъкова – Ватикана

На срещата взеха участие около 400 души, сред които доценти и студенти от Папския Библейски институт, към които папата не отправи слово, а пожела да ги поздрави един по един.

В словото си папа Франциск, което бе подготвил за срещата, предлага размишление за предразсъдъците, които ни пречат да обичаме нашите ближни, изхождайки от фигурата на фарисея. Светият отец припомня знаменитата фигура на кард. Агостино Беа, дългогодишен ректор на института и сред основните вдъхновители на Съборната декларация Nostra Aetate, и отбелязва, „засилването на сътрудничеството от страна на института с еврейски е протестантски учени, както показва и темата на срещата“.

„Тази Конференция – се чете в папското слово – разглежда историята на ерудираните и популярни интерпретации между евреи и християни, защото сред християните и в светското общество, на различни езици думата „фарисей“ често означава лицемерна или надменна личност“.

Въпреки това – се чете още в текста – „за много евреи фарисеите са основатели на равинския юдаизъм, независимо, че историята спомогна за разпространението на негативни образи за фарисеите, дори без една конкретна основа в евангелските разкази“.

Така бе „спрегнат стереотипа на фарисея, който обаче се сблъсква с несигурността на произхода на много от ученията и практиките на фарисеите“. Папа Франциск пише, че се „нуждаем от една по-достоверна представа за тази религиозна група, спомагайки също за борбата с антисемитизма“.

„Исус – изтъква папата – имаше многобройни дискусии с фарисеите относно общи проблеми, сподели с тях вярата във възкресението и прие други аспекти от тяхното тълкувание на Тората, и дори в Деянията на Апостолите се чете, че някои фарисеи се присъединяват към учениците на Исус в Йерусалим“.

Това показва, че „е трябвало да има много общи неща между Исус и Фарисеите“. Папата цитира всички значими срещу между Исус и Фарисеите: тази с Гамалаил, тази с Никодим, на когото Исус пояснява идването на Единородния Син и който накрая защитава Исус и присъства на погребението Му. Но също и въпроса за най-голямата заповед, зададен от един фарисей, както посочва Евангелист Матей: отговорът на Исус е същия на Рави Акиба, един от най-известните равини от ІІ.

Също „златното правило“ (Обичай ближния, както себе си) е приписано не само на Исус, но също на неговия съвременник Хилел, един от най-видните фарисеи по онова време. Всичко това – се чете още в папския текст – „показва, че любовта за ближния е важен показател, за да се разпознаят сходствата между Исус и неговите събеседници, фарисеите“.

Става въпрос според папата за една „важна основа, също днес, за всеки един диалог, особено между евреите и християните. В действителност, за да обичаме по-добре нашите ближни, се нуждаем да ги познаваме, и за да знаем кои са те, често трябва да търсим начина за да преодолеем древните предразсъдъци“