Папа Франциск Папа Франциск 

На реформаторската площадка (8)

Със сигурност, има приемственост между понтификата на папа Ронкали, който силно се стреми да донесе полъха на модерността в Църквата, с този на папа Бергольо, който бе избран за папа в момент на голяма криза за съвременната Църква. И на двамата не липсва смелостта да започнат радикални реформи в една многовековна институция като Католическата църква. И двамата отразяват нуждата от спешна промяна предвид променящите се времена и необходимостта да се обърне страницата, да започне различен сезон в живота на Църквата.

Димитър Ганчев - Ватикана

По времето на Ронкали съзнанието за Църква в крак с времето постепенно се развива в християнската общност, до свикването на Втория Ватикански събор, обявен на 25 януари 1959 г. в базиликата Свети Павел извън градските стени. Вторият Ватикански събор. 54 дни преди смъртта си Йоан XXIII изяснява пастирската си линия с енцикликата „Pacem in terris“. С нея папа Ронкали  се обърна към "всички хора с добра воля" и посочи нуждата от промяна предвид "знаците на времето",  които изискват промяна в Църквата и нейното отношение към света: в трудовата сфера, в промяната на условията на жената, в раждането на нови национални държави в Азия и Африк, в развитието на демокрацията и правата на човека, при международните конфликти, които трябва да бъдатразрешавани не с оръжие, а чрез преговори. 

Точно както Йоан ХХІІІІ, няколко месеца след избирането му за Свети Петров приемник, така папа Франциск, току що избран,  откри голяма реформаторска площадка с многобройни работници и проекти за отделните области и профилите, които трябва да бъдат реформирани. Папа Франциск даде доказателство за тази приемственост с назначаването на осемте кардинали -консултанти, точно както Ронкали свика Събора. Колегиалността не е история, а продължава. Комисията на кардиналите ще трябва да изучава нови подходи и хоризонти за реформа на Курията, но винаги в служба на Църквата. Със същия подход Франциск свиква двата Синода за семейството и един Синод за младежите. Папа Бергольо долови пастирската спешност: семейството със своите предизвикателства и неговата нестабилност - разведени и повторно сключили брак, неженените двойки, разширените семейства.  Долавя същата спешна нужда за пастирската грижа към младите хора.

Реформите на Франциск са един дълъг и сложен път, един процес, който започва и не се знае колко дълго ще продължи и до какви промени ще доведе. Точно както по времето  на Втория Ватикански събор.

Връзката с традицията обединява папата от Сото ил Монте и Бергольо. Да се даде приоритет на пастирския подход не означава релативизиране на доктрината, тоест на истините на вярата, обяснява Йоан XXIII пред съборните отци. „Не става въпрос да се поставят под съмнение истините на вярата, а да се постави под въпрос как те могат да водят диалог с модерността”. Не става въпрос да се дефинират нови догми, а да се представи учението на Църквата по подходящ начин за съвременниците. По-специално призовава да се даде приоритет на милосърдието и диалога, с нов поглед към сближаването между християните.  Насока потвърдена още от първата му енциклика “Ad Petri Cathedram”, подписана на 29 юни 1959.

Същото разсъждение се отнася до връзката между социалния въпрос и антропологичния въпрос: ако Франциск настоява  спешно да се посрещнат на социалните предизвикателства на бедността, работата и имиграцията не означава, че автоматично отрича или забравяте централната роля на ценностите на живота, свободата на преподаване и религиозната свобода.

Въпросът за мигрантите е лайтмотив в понтификата на папа Бергольо. За него не става въпрос само за мигранти, сякаш са хора с временно преустановени права поради актуалното им положение, а за хора които също имат право на живот, на мечти и място в нашия общ дом! Всеки човек има право на бъдеще, припомня Бергольо и заявява, че Църквата "признава страданието им" и се стреми да "страда" с тях: „Тя иска да бъде на ваша страна, за да изгради с вас най-доброто за живота ви. Франциск не спира дотук, а предлага конкретни принципи, които трябва да се прилагат към принудително напусналите родината си: приемане, защита, насърчаване и интегриране". Защото във всеки мигрант е "самият Христос, който чука на вратата ни".

Папата сред мигрантите в Каритас Рабат, 31.3.2019

За Франциск,  Църквата и Божия народ са призвани да постоянно да се обновяват, за да бъдат винаги верни на Христос. Това е вътрешен динамизъм, задвижван от Светия дух, който винаги кара да се разбере по-добре християнската истина и засилва разума на вярата“. Става дума Църква, която съществува, за да служи на всички, отвъд изкушението на клерикализма; Църква в която епископите и свещениците не са принцове, а пастири, които споделят радостите и страданията на общността; Църква, която се пречиства в изпитанията, както скандала със сексуалните злоупотреби извършени от клира. В духа на истински вселенски събор, Франциск свика в края на февруари Среща на върха, събрала във Ватикана председателите на Епископските конференции от цял свят. Месец след историческата среща, издаде Апостолическо писмо за да засили нормативната уредба на държавата-град Ватикан, с цел превенция и борба със злоупотребите над малолетни и уязвими хора.

На строителната площадка на папа Франциск са реформите за финансово-икономическо управление и прозрачност, реформа за процеса за анулиране на бракове, превода  на литургични текстове с препоръки за по-голяма децентрализиране и повече власт на Епископските конференции. Към това се прибавят и реформите на ватиканските медии, и здравната системи. Папа Франциск е предстоятелствал три Синода, от които два за семейството и един за младежта.

Синод за младежите във Ватикана

Извършил е 27 международни пътувания в 41 страни (на всички континенти без Океания) и 24 пътувания в Италия. Сред многото канонизациии присъстват трима папи: Йоан XXIII, Павел VI и Йоан Павел II, както и Майка Тереза от Калкута, монс. Ромеро, двете пастирчета от Фатима Ясинта и Франсиско Марто, родителите на Света Тереза на Детенцето Исус, двете мистички Анджела от Фолиньо и Елисавета на Пресвета Троица. И накрая – един акаунт Twitter на 9 езика @pontifex с 48 милиона симпатизанти и Instagram (Franciscus) с близо 6 милиона симпатизанти.

В шестгодишния му понтификат има две енциклики (Lumen fidei за вярата и  Laudato si за грижата за общия дом); три апостолически насърчения: (Evаngelii gaudium - програмен документ на понтификата за една „излизаща“ и мисионерска Църква, Amoris Laetitia за любовта в семейството и Christus vivit за младежите и религиозното призвание); 36 апостолически конституции, 27 документа под формата на „Моту проприо“.

23 Април 2019, 13:41