Лекарството на милосърдието (5)
Димитър Ганчев-Ватикана
Настойчивият призив за милосърдие е друга обща черта между двамата папи. За "лекарството на милосърдието" Йоан XXIII говори при тържественото откриване на Втория ватикански събор: „Христовата невеста предпочита да използва лекарството на милосърдието, отколкото оръжията на строгостта“. Думи на един църковен пастир, който през целия си живот се е опитвал да изгради мостове, да достигне до отдалечените от вярата, до последователите на други християнски конфесии и към други религии, както и към невярващи.
Половин век по-късно, папа Франциск също говори за „лекарството на милосърдието“, но го прави в поп стил: на неделната богородична молитва раздава „мизерикордина“ - опаковка със Светата броеница, която прилича на лекарство, а на кутията е изписано: "59 гранули за сърце". Освен броеницата, в кутията има икона на милосърдния Исус с думите "Исус вярвам в теб" и листовка в която се казва, наред с другото, че „милосърдието е духовна медицина, която подновява душата“. Ефектите се проявяват с спокойствие на сърцето, външна радост, желание за разпространение на доброто”. Препоръчва се "веднъж дневно, а при остри състояния колкото е необходимо". Няма "противопоказания", изискват се само "седем минути за прилагане".
«Аз съм учител по милосърдие и истина», отбелязва Ронкали в своя „Дневник на душата“. Ронкали е приемал всеки, който е пожелаел да се срещне с него, в продължение на часове, а през останалото време е обикалял епархията си: енории, религиозни домове, болници...не само в София и Истанбул, а и в най-малките населени места. Посещава много хора, посещава всички. По време на престоя си в България, пише след едно посещение на болна млада жена: „Тези посещения на пастира, който окуражава и успокоява, са най-доброто от моето служение в тази страна”. Многобройните посещения, понякога пречат на официалните му задължения, но Ронкали няма нищо против: „Тези посещения ми харесват, защото са повод да направя нещо добро. Но ми остава малко време, за да поработя над кореспонденцията си. Търпение. Милосърдието, във всичките му разновидности, стои над всичко друго.”
Несъмнено, милосърдието е главната дума в понтификата на Франциск. За папа Бергольо това е смисълът на въплътеното Слово. Но това е също скандализираща дума и Франциск се досеща. Бог е милосърден в любовта си към неговите творения, но въпреки това съществува една граница: корупцията. Корумпираният отхвърля Божията любов. Но Бог не се налага. Ще дойде страшния съд. Затова папата винаги предлага 25-та глава от Евангелието на Матей: „Гладен бях и вие ме нахранихте…“.В края на нашия живот ще бъдем съдени за извършената от нас любов“.
С тази нагласа създава нови креативни форми за по-осезаемо възприемане на милосърдието. За него милосърдието е „личната карта на нашия Бог“, защото Исус не е дошъл на земята заради здравите, които нямат нужда от лекар, а заради болните“. Първата му книга е със заглавие "Името на Бог е милосърдие". "Както Църквата, така и съвременния свят се нуждаят от Милосърдие“, обяснява Франциск, като обявява и специална "Година на Милосърдието" (8 декември 2015 - 20 ноември 2016. Както и Юбилей на милосърдието, по повод 50-та годишнина от края на Втория Ватикански събор, посветен на милосърдието като нов етап в мисията на Църквата: до всеки да достигне Евангелието на Милосърдието.
За папа Франциск милосърдието не е абстракция и има ясен и конкретен образ: „Милосърдните дела не трябва да са като подаянията, за да ни е чиста съвестта, а трябва да бъдат „споделяне и участие в страданията на другите, дори това да ни създава неудобства и неприятности“. Франциск приканва всеки християнин да се запита: “Дали съм способен да споделям? Дали съм щедър? Дали страдам и аз, когато виждам човек, който страда и е в трудност?“.
„Онзи, който е способен да върши милосърдни дела – обяснява папата – е истински християнин, защото знае, че пръв той е получил милосърдие; че Господ е проявил милосърдие към него. Ако ние вършим тези неща, то е така защото Господ се смили над нас“. Затова, всеки един от нас е призван да се отнася по същия начин със своите събратя. „Милосърдните дела премахват от нас егоизма и ни помагат да подражаваме отблизо на Исус“.
Папа Франциск поставя милосърдието над всичко. Същността на християнството – настойчиво повтаря - е милосърдието. Можем да провъзгласяваме на света най-големите истини на вярата, давайки дори живота си, да вършим чудеса и гоним бесове, но без любовта сме нищо. Милосърдието не е абстракция, а конкретен жест. В този постоянен призив за внимание към бедните, мигрантите и всички страдащи, понякога не е разбран, дори обвиняван, че в неговия понтификат надделява социалния аспект над трансцедентния. На това отговаря: „В залеза на живота ще бъдем съдени по нашата конкретна любов в този живот. Ако не разпознаем Христос в лицето на бедния, не ще Го разпознаем, когато Го видим лице в лице“.
