Комуникацията като близост (9)
Димитър Ганчев-Ватикана
Понтификатът на папа Йоан XXIII е наричан понтификата на медиите, а самия той „телевизионният папа“. Преди него, папата е бил представян чрез картина или с печата. Телевизията излъчва на живо агонията на неговия предшественик Пий XII, но това е по-скоро загатване, фотографиите показват повече. С понитификата на Йоан XXIII обаче за първи път се вижда тялото на един папа: позата и тона на гласа, всичко свързано с телевизионния образ. 100 дни след избора в Сикстинската капела, папа Йоан XXIII обявява Втория Ватиканския събор, но тъй като ватиканските информационни органи мълчат, държавната италианска телевизия RAI официализира новината, представяйки едно наистина католическо събитие, тоест универсално. След Олимпиадата в Рим през 1960, RAI разпространява картините на второто планетарно събитие за епохата- откриването на Събора, от което света разбира, че Църквата е сбор от различия. Виждат се епископи с различни одежди и цвят на кожата, идващи от различни страни. Абстрактната Църква става реалност, изпълнена с преживявания и събития. Решаващият фактор да всичко това е папа Йоан XXIII, който дава началото на „медийния понтификат“.
Факт е, че днес папа Франциск е смятан от мнозина – не само католици или християни, а и от други религии и невярващи – за лидер от световна величина и изключителен комуникатор. Многобройни са словата, посланията и апелите с които посреща важни и конкретни теми от актуалната действителност, но също чрез действията и жестовете. Жестът, като комуникативен елемент с който предава доверие, близост, съчувствие, любов и братство в света на технологиите и дигиталната ера. Тези жестове срещаме в ежедневните аудиенции и срещите му с най-различни хора, но също и в всекидневните му съобщения в Туитър. Така пише своята „енциклика на жестовете“.
За папа Франциск, комуникацията и новите системи за информация са основата за едно „циркулярно общество“ в което всички могат да съжителстват и комуникират на едно и също ниво. Въвежда дори нов термин: „култура на срещата“. С тази нагласа той е сред болни, бедни, богати, политически и световни лидери, намирайки езика към до сърцето на всеки. Така от проповядването в църквите преминава в проповядването на площадите и дигиталните магистрали. „Не е достатъчно да бъдем просто „свързани” в социалните мрежи, свързаността трябва да прерасне в истинска среща. Не можем да живеем отделно, затворени в себе си. Имаме нужда да обичаме и да бъдем обичани. Имаме нужда от нежност. Любовта е в основата на неговия начин на комуникация. За папа Бергольо милосърдието трябва да стане начин на общуване. Комуникационните стратегии са много важен елемент, но когато комуникацията се превръща в стратегия вече не е комуникация, а манипулация. В Библията, контекста на истинската комуникация е Завета между Бога и човека, но също и между хората в общността. Това е смисъла на комуникацията за която говори папа Франциск.
За папа Франциск, революцията в комуникацията и в информационните технологии представлява голямо и изумително предизвикателство, да споделим с другите Божията красота: „Това означава да държим дверите на нашите църкви отворени и за дигиталната среда, така че хората, независимо от тяхното житейско положение, да могат да пристъпят навътре и по този начин Евангелието да може да достигне до всеки“.
Самият той дава добри правила за комуникация, не само за вярващите, но и за професионалистите: да се комуникира с всички, без изключение; да се създават мостове за среща и приобщаване; да се преодолее логиката на разделението между „грешни и праведни“; да се насочват хората към помирението; да се вслушваш в другия; да създаваш близост“. Комуникация за живота. Особено чрез „магическите“ думи в семейството: „позволи, извинявай, благодаря“.
Семиотичен анализ, направен от 7 университета в Италия, определя Франциск като комуникационен феномен. Аржентинският папа е модела за преструктурирането на ватиканските медии и на комуникацията на Светия престол: една визия и една наративна стратегия. Критерий е неговата апостолска мисия: Църква в служба на другите, като отговор на новите изисквания на мисията в съвременния свят. Личността на Франциск, съчетава харизматичност, спонтанност, откритост, прозрачност и непосредственост, която се изразява чрез три канала – езика на тялото, езика на словото и изображението. Франциск подновява кодовете на институционалната комуникация, която се превръща в уникална публична комуникация.
Папа Бергольо въвежда културата на разговорната реч или оралната традиция, която преминава отвъд ритуала и замества предварително подготвените текстове с импровизирани (над 700 импровизирани проповеди на утринната литургия в параклиса Санта Марта). Такъв диалогичен език използва и в социалните мрежи и неговите туит съобщения (над 46 милиона последователи в Туитър и повече от 5 милиона в Инстаграм). По този начин Франциск се превръща в пример за мултимедийност: едно тяло говори с много езици. Говори чрез мълчанието, тишината става комуникационно средство; говори на езика на бедните и последните; говори чрез селфи. Затова и посланието му е колективно, за всички. Нещо повече, в епохата на комуникационните технологии, Франциск дава приоритет на антропологична реформа с акцент на съдържанието, а не на техниката. Така от понтификата на медиите на Йоан XIII и медийния папа Йоан Павел II, Франциск дава началото на глобалната комуникация на Църквата.
