Едно стадо, един Пастир (Йоан 10, 16) – (4)
Димитър Ганчев-Ватикана
Като апостолически делегат в България, Ронкали поддържа постоянни контакти с Католическата църква от Източен и Западен обред, с Православната църква и с останалите вероизповедания. В официалната му кореспонденция четем: „Католиците и православните не са врагове, а братя. Имат една и съща вяра, участват в едни и същи тайнства, най-вече – в една и съща евхаристия. Разделят ни само някои неразбирателства. Онези, които причиниха тези неразбирателства са мъртви от векове. Сигурен съм, че въпреки различните пътища, един ден ще се срещнем, чрез обединението на Църквите“.
Натрупаният безценен опит от българската действителност му помагат три десетилетия по-късно да реализира идеята си за Втория ватикански събор, който дава нов поглед на Католическата църква към процеса на сближаване на християнските деноминации. Ронкали посочва следните условия: откриване на общото, отколкото различията, отказ от полемики; признаване на собствените недостатъци; общение в Евхаристията; придържане към „пътя на истината” и „пътя на любовта”; „молитвата едни за други“.
Още при първия си поздрав след избирането му, папа Франциск се определи като епископ на Рим, защото за да си папа първо трябва да бъдеш епископ. Диалогът става стил в понтификата му. Това демонстрира непрекъснато в жестовете, срещите и декларациите с представители на другите Църкви.
На литургията по интронизацията му на площад Св.Петър (19 март 2013) присъства Вселенския патрирах Вартоломей I – безпрецедентно събитие, тъй като за първи път след схизмата от 1054 г., един примас на Православната църква участва в такава церемония с Римския папа. Помирителната целувка между двамата е дар за двете Църкви и събитие, което поражда много надежди. В духа на историческата среща между Павел VI и патриарх Атенагор през 1964, Франциск го прегръща, наричайки го Андрей, като наследник на Апостола, както Атинагор нарече Павел VI, Петър. Това е само началото на поредица срещи между двамата духовни водачи: в Истанбул, остров Лесбос, в Бари. В енцикликата си Laudato Si, Франциск многократно цитира Вартоломей I.
Историческа е и срещата между папа Франциск и руския патриарх Кирил (12 февруари 2016) на летището в Хавана по време на Апостолическото пътуване на Светия отец в Мексико. За първи път след 1000 години се осъществява пряк контакт между Рим и Москва без посредничеството на Вселенската патриаршия. Подписаната съвместна декларация постави началото на нова ера в отношенията между Католическата и Руската православна църква след векове на конфликти и спорове между Москва и Рим. След разтомора "като братя, които споделят едно и също кръщение“, двамата подписаха декларцияв която изразяват „съжаление за загубата на единството, в резултат на човешка слабост и грях", с надеждата срещата да помогне за „възстановяване на единството, пожелано от Бог“. Целта е общ отговор на съвременните предизвикателствата, а православни и католиците „да се научат да дават общо свидетелство за истината в области, където това е възможно и необходимо".
Декларацията съдържа призив към международната общност да защитава християните в Близкия изток и Северна Африка, както и в регионите на света, където те са жертви на преследване, „истински свидетели на единството в страдание и мъченичество“. В Кайро, при срещата си с коптския православен патриарх Тавардос, папа Франциск припомни пролятата невинната кръв на вярващите, жертви на т.н. Ислямска държава, която обединява християнските църкви чрез "икуменизма на кръвта". Защото днес, посочва Франциск, християните са преследвани повече, отколкото през първите векове, като 80 процента от хората са потискани заради своята вяра. Те са преследвани "не защото са лютерани, англикани, методисти, католици, православни, а защото са християни". "Кръвта на толкова много мъченици днес не разделя а обединява християните". С тази цел събра в Бари през 2018 патриарсите и ръководителите на Източните църкви, за да отправят заедно молитва за потъпкания в техните земи мир. Всички отговориха на поканата с топлота, като се започне от вселенския патриарх Вартоломей І.
За пръв път след 930 години мощите на Свети Николай Чудотворец, които се съхраняват в папската базилика "Св. Никола" в Бари, бяха на поклонничество в Санкт Петербуг от 21-ви до 27-и май 2017 - първият плод на срещата между папа Франциск и патрирах Кирил в Хавана. Папата нарече това „икуменизма на светците“, който открива възможности за включване на вярващите в диалога. Един „икуменизъм на народа“, който показа, че Божия народ „живее единството“, а не само религиозните лидери, което може да помогне за ангажирането на вярващите в усилията за съвместния диалог.
За Франциск, християнската идентичност не допуска отричането на другия, а е непрекъснато отношение с другия с неговите различия. Убеден е, че ако католици, православни и протестанти вървят по общ път ще могат да преодолеят препяствията и да търсят единението в законните различия между християнските традиции. Папа Франциск винаги призовава за "общ път, обща молитва и общо сътрудничество. Това е духовният икуменизъм, икуменизма на молитвата. „Християнското единение е дело на Светия Дух и затова трябва да се молим заедно – казва Франциск. Но някой може да каже, Отче, но мога ли да се моля с един евангелист, православен или лютеран? Трябва, защото заедно сте получили едно и също Кръщение“. Ето защо, „разделението между християните е контрапродуктивно“ свидетелство.
За папа Франциск християнското единение не е опция, а необратим път и необходимост, което се вижда от различните общи молитви и многото икуменически срещи, които се проведоха през последните години в света. Общото честване на католици и лютерани по повод 500 години от Реформацията потвърди, че икуменизмът ще продължи. „Нека не забравяме да започнем от молитва, защото човешките проекти не показват пътя, а Светият Дух: той сам отваря пътя и осветява стъпките, които трябва да бъдат предприети“. „Франциск открито прояви желание за общо обсъждане на теми, като мисията на Църквата, Евхаристията и църковното служение. „Икуменизмът също ни призовава да не бъдем елитарни, а да включим във вярата колкото е възможно повече братя и сестри, като общност от ученици, които се молят, обичат и известяват заедно”.
„Убеден съм, че ако си възвърнем мисионерския устрем, ще нарасне единството между нас, а в евангелизацията ще започне нова икуменическа пролет“, посочи Франциск при посещението си в седалището на ССЦ в Женева по случай 70 годишнината на организацията. Мотото на папската визита (2018) бе „да вървим и се молим заедно“.
"Да вървим заедно", но не "всеки по своя път", а "като братя, които Провидението събра": по този начин католици и православни могат да изпитат, че общото е "много повече, отколкото онова, което ни държи на разстояние". С тази братска прегръдка папа Франциск посрещна във Ватикана членовете на делегацията на "Apostolikì Diakonia" от Гръцката православна църква. „Младите хора ни учат да не ставаме затворници на различията, а да запалим желанието да вървим заедно, с мечтата да преодолеем трудностите, които пречат на пълното общение – призна папата. От нас зависи да продължим да вървим заедно, да правим заедно, да се преоткриваме като братя“.
Молитва на папа Франциск за християнското единение
Ние те обожаваме, Всемогъщи Боже, Отец, Син и Свети Дух.
Отче, изпрати ни Светия Дух, който Исус ни обеща. Той ще ни води към единството. Той е Онзи, който дава харизмите, които правят многообразието в Църквата, и Който осъществява единството.
Изпрати ни Светия Дух, който ще ни научи на всичко, което Исус ни е научил и ни припомни онова, което Исус каза.
Исусе, Господи, Ти поиска за всички ни благодатта на единството в тази Църква, която е твоя, не е наша. Историята ни раздели.
Исусе, помогнете ни да вървим по пътя на единството или към помиреното различие. Господи, винаги правиш това, което си обещал, дари ни единството между всички християни. Амин.
