„Бедна Църква за бедните“ (6)
Димитър Ганчев-Ватикана
"Как бих искал една бедна Църква за бедните“, казва папа Бергольо пред журналисти, обяснявайки защо е избрал името на светеца от Асизи, Франциск. «Срещата с бедните и изоставените е благословена, защото чрез нея можем да преоткрием Исус във всеки беден“. Тези редове в послание до Главния настоятел на малките капуцински братя стават програма в неговия понтификат.
Изразът „Църква не бедните“ е употребен за първи път в радиопосланието на папа Йоан XXIII, отправено на 11 септември 1962 към вярващите по целия свят, един месец преди началото на Втория Ватикански събор. Фраза, която става ключова при откриването на Събора и ще има огромно влияние в неговата работа. Бедността е постоянна спътница на Ронкали: от детството и духовната му подготовка до дипломатическите му мисии в България, Турция, Париж, Венеция и накрая като папа. В България Ронкали помага на бедните. Създава т.н. „папски кухни“ за българите и бежанците от Турция и Гърция, а след земетресението през 1928 прави всичко възможно за възстановяването и изграждането на нови църкви. Пътува из страната, достигайки най-отдалечените кътчета. В „Дневник на душата“, който е духовното му завещание, пише: „«Роден в бедно семейство, но с благочестиви и смирени родители, особено щастлив да умра беден, след като отдадох, според различните нужди и обстоятелства, моя обикновен и скромен живот, в служба на бедните и на Светата църква“.
Франциск издига бедността в приоритет и мисия на Църквата в съвременния свят. „Помощта за бедните е "паспортът към рая" за християните“, заявява Бергольо на литургията в базиликата "Свети Петър" на първия Световен ден на бедните, който обяви след закриването на Годината на милосърдието. Думите са придружени от дела и „пастирска креативност“. Франциск обядва с бедни във Ватикана, организира специална лотария за тях с подаръци. Решава да отбележи имения си ден, като раздаде 3000 сладоледа на бездомните в Рим. По инициативата на Апостолическата служба за милостиня, в Рим отвори врати и пералня "Папа Франциск", където бедните могат безплатно да перат, сушат и гладят своите дрехи и завивки. Сподели вечерята с 280 бедни във Ватикана и остана в продължение на два часа, разговаряйки фамилиарно и изслушвайки личните им истории, изпълнени със страдание, но също и с надежда. Организира за бедните посещение във Ватиканските музеи и ги покани на мюзикъла „Страшния съд“ в музикалната академия Санта Чечилия в Рим. Призовава хората да забравят материализма и се обърнат към милосърдието, като осъжда въоръжаването и огромната разлика между богатите и бедните страни: „Бедността, в която е роден Божият син, трябва да ни накара да потърсим истинския смисъл на живота“.
За папа Франциск съществува „една Църква изкушавана от суетата и една бедна Църква, която не трябва да притежава други богатства освен нейния Жених“, също както жената от храма. Когато Църквата е смирена и бедна, тогава тя е предана на Христос, в противен случай тя блести със „своя светлина“, вместо да дарява на света светлината Божия. Бедна е онази Църква, за която единственото богатство е вярата в Господа и дара на Неговата любов. Тя ще бъде "за бедните", ако отхвърли цялата логика на светското величие и власт и готова да защитава достойнството на човека във всеки човек. С това убеждение Франциск отхвърля фалшивия дворцов блясък, избира да живее в обикновен религиозен дом във Ватикана, пътува с обикновени автомобили или се качва с ръчната си чанта в самолета от Фиумичино, за да достигне перифериите на света, не само физическите а и екзистенциалните, където са бедните, последните, отхвърлените, мигрантите
Така Франциск дава на всички един изключителен урок: „Ако днес Христос присъстваше физически в нашето общество, както преди две хиляди години, би започнал своята мисия именно от тук“.
