Папата благодари на Богородица за пътуването в Мароко
В края на интензивната си апостолическа визита в Мароко, която приключи на 31 март, папата възобнови благодарността си към Дева Мария за успеха на посещението си в Мароко, отивайки в базиликата „Санта Мария Маджоре“.
Базиликата Санта Мария Маджоре е много обичана от папа Франциск. Откакто е епископ на Рим, той я посещава многократно. Първият път е след избирането му за папа, на 14 март 2013 г. Както вече е традиция в неговия понтификат, папа Фрациск посещава римската базилика „Санта Мария Маджоре“ преди и след пътуванията си в чужбина. Всеки път, когато я посещава, той поставя букет от цветя и се уединява в молитва пред иконата на “Salus populi romani“ (Спасението на римския народ), в параклиса Боргезе (наричан още Паолина), в базиликата на Богородица.
В иконата на Богородица с Младенеца в ръцете си, папата вижда вярата на Божия народ, който в продължение на векове се събира около Девицата при нужда, измолвайки Божията благодат да слезе от небесата, защото „това, което е невъзможно за хората, не е невъзможно за Бога”.
Иконата „Salus popoli romani“
Salus populi romani „спасение на римския народ”, в смисъла на „застъпник“ е името, дадено през XIX век на византийската икона, изобразяваща Богородица с Младенеца, намираща се в параклиса Боргезе на базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим (една от най-древните базилики от V век, посветени на Богородица).
Изразът “Salus populi romani” е използван в римската правна система и езическите ритуали на древната римска република, изискваща протекцията на римските магистрати пред императора, но по времето на св. имп. Константин Велики това име вече се отнасяло до Мария като Божия Майка и първа застъпница за християните пред Бога.
Счита се, че тази Богородична икона е от първото християнско хилядолетие, а преданието свидетелства дори, че е рисувана от св. евангелист Лука. Според изследванията „Либерийската базилика“, наричана „Санта Мария Маджоре“, е основана от папа Либерий (352-366) и е възстановена и разширена от папа Сикст III. Вероятно иконата е донесена в Рим през IV век от св. имп. Елена, майката на св. имп. Константин.
Според сегашния образ, който показва различни последователни репродукции, датиращи от Средновековието, други изследователски хипотези определят, че иконата е нарисувана в един дълъг период – между V век и XIII векове. В продължение на векове иконата е била поставена над вратата на баптистуриума в базиликата „Санта Мария Маджоре“, а през 1240 г., както свидетелстват документите, иконата е наречена „Небесна Царица“ (Regina Coeli). По-късно иконата е преместена в кораба на базиликата и от XII век е била съхранявана в мраморна скиния. От 1613 г. е поставена над олтара на Павлинския параклис (построен специално за нея).
Иконата на „Salus populi romani“ е скъпа на папите и на йезуитите
Богородичната икона “Salus populi romani” винаги е бил скъп на йезуитите –така например свети Игнатий Лоьола отслужил първата си маса в „Санта Мария Маджоре“ и на папите. Папа Пий XII въздигнал почитта към небесната Царица, с провъзгласяването на догмата за Успение Богородично през 1950 г. Иконата е изложена през август 2000 г. по повод Световния младежки ден и по този повод свети Йоан Павел II я поверява на младите, заедно с Кръста, така „че да остане очевидно и видимо, че Мария е най-могъщата Майка, която води към Христос”. Така Йоан Павел II, от самото начало на понтификата си, постанови ден и нощ да гори светилник пред иконата на Богородица, като свидетелство за голямата му преданост към Девицата.
