Със силата на Духа (7)
Димитър Ганчев-Ватикана
„Господ ми позволи да се родя от бедни хора, но е помислил за всичко. Аз го оставих само да действа“. С тази пълна отдаденост на Божието Провидение постъпва в епархийската семинария, става свещеник, епископ, папски представител в България, Турция и Гърция, Франция, патриарх на Венеция и накрая Римски епископ. Тотално отдаден на Светия Дух. Епископското му мото е “Oboedientia et pax” (“Покорство и мир”), думи, които са неговата история и живот.
Покорството на Светия Дух, избрано от самия Ронкали, намира практическо приложение при десетгодишния му престой в България, особено когато насоките, дадени от Ватикана, противоречат на стила и идеите му. Това безусловно покорство на Светия Дух се откроява в неговата кореспонденция: “Ще Ви доверя, че аз също понякога страдам от тромавостта на Светия Престол по отношение на вземането на решения, но успявам да надвия себе си, като оставя всичко, което се отнася до мен, в Божиите ръце и на Божията воля. Поставям ги над всичко лично, припомняйки си онова, на което ме е учил опита ми – точно този подход на Католическата Църква, предпазлив, внимателен, я прави сигурна, води я далеч и и позволява да събира плодовете на победите си.” [12]
Папа Франциск, като папа Ронкали, е послушен и воден от Светия Дух. С тази чувствителност го обявява за светец: „Той се отдаде на повея на Светия Дух, който го оформи, превръщайки го във видимо присъствие на Христос сред братята си. Затова той се превърна в истински мост между небето и земята, папа в буквалния смисъл на думата, за да позволи на човешката свобода да посрещне Божието величие, доброта и святост“. По повод 50 годишинината от смъртта на папа Ронкали (3 юни 2013), Франциск казва за него в проповедта си:“ „Той бе водач, но воден от Светия Дух, чрез послушанието“.
Трябва да бъдем послушни на Светия Дух и да не Му се съпротивяваме, препоръчва Папа Франциск. Послушанието към Духа е извор на радост. Някой може да каже: „Аз искам да направя това или това, но чувствам, че Господ иска друго от мен. Радостта ще я намеря там, където е повика на Духа!“. Затова папа Франциск препоръчва една много хубава молитва, с която да поискаме послушанието към Духа. Това е молитвата, която свещеника Илий подсказва на Самуил, който през нощта чува глас, който го вика: „Говори Господи, защото твоя раб те слуша“ (1Цар, 3, 10). Молитва, с която можем да поискаме послушанието към Духа и с това послушание да водим напред Църквата, да бъдем средства на Духа, за да може Църквата да върви напред.
Светият дух е опората и ориентир в шестгодишиния му понтификат. За него Светият Дух е символ и мотор на промяната. Както личната, така и на Църквата. Непрестанно повтаря да се оставим да бъдем променени от Светия Дух. „Животът на християнина е непрекъснато обръщане, ежедневно излизане от Аз към Вас, от центъра към перифериите, от защитата към приемането. Духът "разстройва" със своите изненади, казва Бергольо, подтиква напред със своята сила, подсилва вярата със своята мъдрост, но и със съмнения. В положителен смисъл, защото съмненията са „знак че искаме повече да опознаем Исус и тайната на неговата любов към нас”.
„Светият Дух ни подтиква да живеем разнообразието в общението на Църквата“, каза Франциск в утринните си проповеди в религиозния дом Санта Марта. Светият Дух „провокира различните харизми, които обогатяват Божия народ, но преди всичко създава единство сред вярващите". Светият Дух е Духът на единството, който не означава еднообразие, а води до хармония. Святият Дух създава хармонията в Църквата.
„Светият Дух ни прави „истински, а не виртуални християни“, смело казва Франциск и призовава вярващите да Му позволят да ги води, защото „Той ни показва пътя на свободата“. „Мнозина твърдят, че са научили от Катехизиса, че Светия Дух е в Светата Троица, но незнаят повече от това за Светия Дух и се питат каква е ролята му“: „Светият Дух е този, който води Църквата; този, който работи в Църквата, в нашите сърца; този, който прави от всеки християнин една личност, различна от другата, но от всички заедно изгражда единството. Той е който води напред, отваря вратите и те приканва да свидетелстваш Исус. Светият Дух е главното действащо лице в живата Църква. За Франциск, християнството не се свежда до един студен морал и строгото спазване на заповедите. „Християнският живот не е етика, а срещата с Исус Христос. Светият Дух е този, който ме отвежда към тази среща с Исус“.
“Промяната, която носи Светия Дух преобръща живота ни, променя нашето сърце; не ни освобождава мигновено от проблемите, а ни освобождава вътрешно, за да се справим с тях; не ни дава всичко веднага, а ни кара да вървим уверени и никога да не се уморяваме от живота. Светият Дух поддържа младо сърцето ни”. (литургия за Петдесятница, 22/5/2018)
