Папа Франциск припомни най-важните моменти от своята визита в Мароко

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Съществуват много религии и всички гледат към небесата, гледат към Бог: Небесният Отец позволи това и ние не трябва да се страхуваме от различията, а трябва да работим за братството, преди всичко с чедата Аврамови, като нас, мюсюлманите“. С тези думи папа Франциск поясни смисъла на своята апостолическа визита в Мароко, „една друга стъпка по пътя на диалога и срещата“. Едно поклонничество по стъпките на свети Франциск и свети Йоан Павел ІІ: преди 800 години Беднякът от Асизи носи послание за мир и братство на Султан ал Малик ал-Камил; докато през 1985 папа Войтила извършва паметна визита в Мароко, след като прие във Ватикана крал Хасан ІІ. „Да служиш на надеждата, във време като нашето, означава преди всичко да се изграждат мостове между цивилизациите“, подчерта папата в катехистичната беседа.

„Като припомнихме някои важни срещи на високо равнище, провели се през последните години в Мароко, с крал Мохамед VІ подчертахме съществената роля на религиите в закрилата на човешкото достойнство и насърчаването на мира, справедливостта и грижата за творението, т.е. нашия общ дом. В тази перспектива с краля подписахме съвместен Апел за Йерусалим, за да може Светия Град да бъде съхранен като човешко наследство и място за мирна среща, особено за вярващите от трите монотеистични религии“.

Никога роби на прилагателните

Папа Бергольо припомни визитата в Мавзолея на Мохамед V, института за имами, така както и вниманието отделено на мигрантския въпрос. Имено в Маракеш, през декември миналата година, бе ратифициран „Световния пакт за сигурна и редовна миграция“: „важна стъпка към поемането на отговорност от страна на международната общност“

„Не ми харесва думата мигранти; харесва ми да казвам хора мигранти. Знаете ли защо? Защото мигрант е прилагателно, докато хора е съществително. Ние сме се подали на културата на прилагателното: използваме много прилагателни и забравяме понякога съществителните, т.е. същността. Прилагателното върви до съществителното, до един човек, не мигрант, човек мигрант. Така има почит. Така няма да се подадем на културата на прилагателното, която е твърде „втечнена“.

Папата припомни също предложението на Светия престол, което се обобщава в четири глагола: приемане, закрила, насърчаване и интегриране. „Не става въпрос за спускането от свише на социални програми – уточни той – а да вървим заедно по пътя чрез тези четири действия, за да изграждаме градове и държави, които въпреки че запазват своята културна и религиозна идентичност, са отворени за различията и умеят да ги валоризират в знака на човешкото братство“.

Християнската общност в сърцето на една ислямска държава

Папа Франциск сподели, че „особено вълнуваща“ за него бе срещата с християнската общност: визитата в Центъра за социални услуги, ръководен от Сестрите на Милосърдието; срещата със свещениците, богопосветените и Съвета на християнските църкви в катедралата на Рабат; неделната литургия в спортния център на столицата.

„В Мароко християнската общност е едно малко стадо, и затова припомних евангелските образи на солта, светлината и кваса ( Мат. 5,13-16; 13,33), за които чухме в началото на тази аудиенция. Но това, което  е важно не е количеството, а солта да има вкус, светлината да свети, а кваса да има силата да закваси цялата смес. Но това не идва от нас, а от Бог, от Светия Дух, който ни прави свидетели на Христос там където сме, в стил на диалог и приятелство“.

Хиляди души, от около 60 различни националности, взеха участие на литургията, „една уникална проява на Божия Народ в сърцето на една ислямска държава“. Папа Франциск подчерта, че „Бог иска всички негови чеда да станат част от неговата радост, част от празника на прошката и помирението. Само онзи, който е прероден и живее в прегръдката на този Отец – завърши – може да бъде служител на надеждата в света“.