Папа Франциск: всички сме длъжници на Бог

Светла Чалъкова – Ватикана

Високомерието, горделивостта е най-тежкия от нечестивите грехове, които се загнездват в сърцето без дори да го разберем. Това е грехът на онзи, който застава пред Бог, мислейки че всички сметки с Него са му наред, забравяйки че в живота сме преди всичко длъжници“. Това е смисъла на думите „прости ни дълговете“ в молитвата „Отче наш“, над които папа Франциск насочи вниманието на поклонниците и вярващите на традиционната седмична генерална аудиенция.

Пред повече от 20 хиляди души, присъстващи на площад „Свети Петър“, въпреки дъждовното време, Франциск отбеляза, че „след като сме поискали от Бог да ни даде „насъщния хляб“, молитвата „Отче наш“ навлиза в сферата на отношенията с другите. Исус ни учи да просим от Бог: „прости ни дълговете, както и прощаваме на нашите длъжници“ (Мт. 6, 12). Както се нуждаем от хляб, по същия начин се нуждаем и от прошка. Всеки ден“, каза папата.

Най-опасната нагласа е горделивостта

„Християнинът, който се моли проси от Бог преди всичко да му бъдат простени греховете. Тази е първата истина на всяка молитва: дори и да сме съвършени хора, дори и да сме кристално свети, които никога не се отклоняват от добрия живот, винаги оставаме чеда, който дължат всичко на Отца. Най-опасната нагласа във всеки християнски живот е горделивостта. Тя е поведението на онзи, който застава пред Бог, мислейки винаги, че сметките му с Него са наред. Горделивостта те кара да мислиш, че всичко е наред. Като онзи фарисей от притчата, който в храма си мисли, че се моли, но в реалност възхвалява себе си пред Бог. Благодаря Господи – казва фарисея – че не съм като другите“. Противоположно на неговото е поведението на митара, един презиран от всички грешник, който се спира на прага на храма, не се чувства достоен да влезе в него, и се поверява на милосърдието Божие. „Този – коментира Исус – за разлика от другия, се върна оправдан в дома си“ (Лк. 18, 14), т.е. простен, спасен, защото не беше горделив, а признаваше своите ограничения“.

Светият отец коментира, че „съществуват грехове, които се виждат и грехове, които не се виждат. Има очевидни грехове, които вдигат шум, но има и нечестиви грехове, които се загнездват в сърцето, без дори да го осъзнаем. И най-лошия от тези грехове е високомерието, горделивостта, която може да зарази  дори и хората, живеещи интензивен религиозен живот. Това е грехът, който разделя братството, който ни кара да си мислим, че сме по-добри от другите, който ни кара да вярваме, че сме подобни на Бог. Докато пред Бог всички сме грешници и имаме причина да се бием в гърдите, всички, като онзи митар в храма. Свети Йоан, в своето първо послание пише: „Ако казваме, че сме без грях, заблуждаваме себе си и истината не е в нас“ (1Йоан 1, 8).

Длъжници на Бог за всичко

Светият отец припомни, че „сме длъжници, преди всичко защото в този живот сме получили много: съществуванието, един баща и една майка, приятелството, чудесата на творението. Дори на всички да се случват трудни дни, трябва винаги да помним, че живота е благодат, тя е чудо, което Бог извлече от нищото. На второ място ние сме длъжници, защото, дори да обичаме, никой от нас не е способен да го прави единствено със своите сили. Можем да обичаме само с благодатта Божия. Никой от нас не блести със собствена светлина. Съществува така наречената  ‘mysterium lunae’, както за Луната, която блести от отразената светлина на слънцето. Това важи не само за идентичността на Църквата, а също и за историята на всеки един от нас. Ако обичаш е така, защото някой вън от теб, ти се е усмихнал, когато си бил дете, учейки те да отговаряш с усмивка. Ако обичаш е така, защото някой до теб те е разбудил с любов, помагайки ти да разбереш, че в любовта е заложен смисъла на живота

Никой от нас не обича Бог, както Той ни обича

Папа Франциск насърчи да „се опитаме да се вслушаме в историята на някой човек, който е сгрешил: един затворник, един наркоман, един осъден. Като се остави настрана отговорността, която винаги е лична, питаш ли се понякога, кой трябва да бъде обвинен за неговите грешки, дали само неговата съвест, или историята на омраза или изоставяне, която носи в себе си. Това е  mysterium lunae: обичаме преди всичко, защото сме били обичани, прощаваме, защото сме били простени. И ако някой не е бил озарен от светлината на слънцето, той се заледява, като почвата през зимата. Как да не разпознаем, във веригата на любов, която ни предшества, също благоразумното присъствие Божията любов? Никой от нас не обича Бог, както Той обича нас. Достатъчно е да застанем пред разпятието, за да доловим диспропорцията: Той ни обикна и винаги ни обича пръв. Затова, нека се молим: Господи, дори и най-светия сред нас да не престава да бъде твой длъжник. О Отче, смили се над всички нас!“.

„Нека се научим – призова накрая папата – че прошката на Бог е свързана с прошката, която ние предлагаме на нашите братя. Исус казва: простете, и ще ви бъде простено, защото с мярката, с която мерите, ще бъде отмерено и на вас“.