Папа Франциск призова към смирение на празника Връбница
Джада Акуилино – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папа Франциск посвети проповедта си на днешния празник Връбница на „двойната загадка“, която всяка година придружава навлизането в Страстната седмица: възторженото приемане на Христос при влизането му в Йерусалим и след това неговото унижение, с двата характерни за литургичното честване момента: най-напред процесията с палмовите и маслиновите клонки и след това литургичното четиво за Страстите Христови според евангелието от Лука.
Доверчивото поверяване на Отца
Насърчението на Папата е да участваме в това действие, оживено от „Светия Дух“, за да постигнем исканото в молитвата: „да придружим с вяра нашия Спасител по неговия път“ и винаги „да помним неговия пример като модел за начин на живот и за победа над духа на злото“:
„Исус ни показва как да се справяме с трудните моменти и с най-коварните изкушения, като запазваме в сърцето си покоя, който не е дистанциране, нито безчувственост, нито пък нещо свръхчовешко, а е доверчиво поверяване на Отца и на неговата воля за спасение, за живот, за милосърдие…“.
Светският дух заплашва Църквата
Папа Бергольо поясни, че при влизането си в Йерусалим Исус ни показва „пътя“ – този на смирението, по отношение на „триумфализма“, посочен от дявола, който е „злото“:
„Триумфализмът се опитва да постигне целите си по най-лесния път, чрез фалшиви обещания. Цели да се изкачи на колесницата на победителя. Триумфализмът се базира на действия и думи, които не са преминали през закалката на Кръста; подхранва се от сравняването с другите, които винаги са считани за по-лоши, с недостатъци, фалирали… Незабележима форма на триумфализъм е светският дух, който е най-голямата опасност, най-коварното изкушение, заплашващо Църквата. Исус победи триумфализма със своята Страст.
С Кръста не се правят пазарлъци
Папата отбеляза, че „смирението“ не означава „отричане от живота“: Исус действително е Месията, Царят. В същото време Неговото сърце върви „по друг път“, по „светия път“, който се простира от „положение на Господ“ до „положение на раб“, на „унижение в послушанието, до смъртта, до смъртта на Кръста“:
„Той знае, че за да се стигне до истинската победа, трябва да се стори място на Господ; а за да се стори място на Господ, има само един начин: да се съблечем, да се опразним от себе си; да мълчим, да се молим, да се унизим. С Кръста, братя и сестри, не се водят пазарлъци – той или се прегръща, или се отрича. И със своето унижаване Исус пожела да отвори за нас пътя на вярата и да ни води по него“.
Пътят на смирението
Бергольо поясни, че „изправена пред Кръста, Мария си бе спомнила думите на Архангела, който й бе съобщил за раждането на Сина: „Неговото царство ще бъде безкрайно“ и въпреки това, на Голгота, Дева Мария „е изправена пред пълното опровержение на това обещание: нейният Син агонизира на кръста като разбойник“:
„По този начин триумфализма, победен от унижението на Исус, бе победен и в сърцето на Божията майка: и двамата остават мълчаливи. Предшествани от Мария, много светци и светици последваха Исус по пътя на смирението и по пътя на послушанието“.
СМД на диоцезално ниво
На днешния Световен младежки ден, който се отбелязва на диоцезално ниво, Папа Франциск припомни на младежите многото „млади светци и светици“, които само Господ познава:
„Скъпи младежи, не се срамувайте да показвате вашия ентусиазъм към Исус, да казвате, че Той живее, че е вашият живот. И в същото време не се страхувайте да го следвате по пътя на кръста. И когато Той поиска от вас да се откажете от вас самите, да съблечете вашата несигурност, да се доверите изцяло на Отца, който е в небето, тогава, скъпи младежи, бъдете радостни и ликувайте! Вие сте по пътя на Божието царство.
Мълчанието на Исус
Папата отбеляза в каква степен е впечатляващо мълчанието на Исус през Страстната седмица: побеждава дори и „изкушението да се отговаря“:
„В тъмните моменти на страдание трябва да се мълчи, да се има смелостта да се замълчи, стига това мълчание да е смирено, а не злонамерено. Смирението на мълчанието ни прави да изглеждаме още по-слаби, по-унизени и тогава дяволът, добил смелост, ще излезе на открито. Трябва да му се устоява мълчаливо, но със същото поведение като това на Исус… Нашето сигурно място ще бъде под защитната мантия на Пресветата Божия майка“.
