Папата на Ангел Господен: Божията прошка ни помирява и дарява мир

Пред повече от 30 хиляди души, които се събраха на площад „Свети Петър“ за неделната молитва, папата подчерта, че „в евангелския откъс (Йоан 8, 1-11) се открояват две противоположни поведения: това на книжниците и фарисеите от една страна и това на Исус от друга. Първите искат да осъдят жената, защото се чувстват попечители на Закона и на неговото вярно приложение. Исус, обаче, иска да я спаси, защото Той въплътява милосърдието на Бог, който прощавайки изкупва и помирявайки обновява. „Исус не дойде, за да осъжда и съди, а за да предложи един нов живот“, каза папата.

Евангелист Йоан уточнява, че книжниците и фарисеите искат да „изпитат Исус“.

„Можем да си представим, че тяхното намерение е следното: „ако Исус отхвърли убийството с камъни, това ще бъде повод, за да го обвинят в неподчинение на закона, но ако се съгласи с убийството ще го денонсират пред римските власти, които не позволяваха публични линчове“, отбеляза папата, откроявайки „нечестието на тези хора“. „Събеседниците на Исус – каза папата – са затворени в легализма“.

Да оставим „камъните на осъждането и клеветите“

Исус – разказва Евангелист Йоан – остава първо в тишина и се навежда, за да пише с пръст на земята, „сякаш иска да припомни, че единствения Законодател и Съдия е Бог, който написа закона върху каменните скрижали. След това Исус се обръща към своите събеседници, казвайки им „който е без грях, нека хвърли първия камък“. Исус се апелира към съвестта на тези хора, които се чувстват „защитници на справедливостта“, припомняйки им тяхното състояние на грешници. След това книжниците и фарисеите, един по един си тръгват:

„Този епизод приканва всеки един от нас за осъзнае, че е грешник, и да пусне от ръцете си камъните на осъждането и очернянето, на клеветата, които понякога искаме да хвърлим срещу другите. Когато говорим зад гърба на другите, хвърляме камъни и сме като книжниците и фарисеите“.

Да поискаме прошката, която ни дарява мир и ни помирява

Накрая остават само жената и Исус, „нищетата и милосърдието“, както казва свети Августин. „Единствения без грях, който би могъл да хвърли камъка, освобождава жената, казвайки ѝ да не греши повече, т.е. отваря нови възможности с прошката и своята милосърдна любов“:

„Исус отваря пред жената един нов път на милосърдие, път, който изисква нейните усилия да не съгрешава повече. Това е призив, който важи за всеки един от нас: когато Исус ни прощава ни отваря винаги един нов път, за да вървим напред. В това Великопостно време сме призовани да се признаем за грешници и да поискаме прошка от Бог. А прошката, на свой ред, докато ни помирява и ни дарява мира, ни помага да започнем една обновена история. Всяко истинско обръщане е насочено към едно ново бъдеще, към един нов живот, един хубав живот, един живот свободен от греха, един щедър живот. Нека не се страхуваме да поискаме прошка от Исус, защото Той ни отваря врата за този нов живот“.

Накрая папа Франциск отправи молитва към Дева Мария, „за да ни помогне да свидетелстваме на всички милосърдната любов на Бог, който в Исус, ни прощава и прави нов нашия живот, предлагайки ни винаги нови възможности“.