Генерална аудиенция: трите молитви на Исус в Страданието

Димитър Ганчев-Ватикана

Първата молитва: "Прослави ме Ти, Отче"

Първата молитва е след последната вечеря: Исус моли Бог Отец: „Прослави Ме Ти, Отче, у Тебе самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде”, както пише евангелист Йоан (17, 1-5). Той е славата, която "показва откровението на Бога, отличителният знак за неговото спасително присъствие сред хората". Исус, разпнат на кръста, е прославен. "Там - припомни Франциск - Бог най-после разкрива своята слава", че "всичко е любов: чиста любов, немислима, отвъд всички граници и измерения".

В тази светлина, папата посочи каква трябва да бъде нашата молитва: „Нека поискаме от Отца да махне покривалото пред очите ни, за да можем  през тези дни, гледайки Разпятието, да приемем, че Бог е любов”.

„Колко пъти си го представяме като господар, а не като Отец, колко пъти мислим за него като за суров съдия, а не за милостив Спасител! Но Бог, на Пасхата, премахва дистанциите, показвайки се в смирението на любовта, която изисква нашата любов. Затова, ние му отдаваме слава, когато живеем всичко, което правим с любов, когато правим всичко със сърце, както за Него”.

„Тази слава е противоположна на светската слава, която възхвалява, възвеличава и славослови: когато аз съм в центъра на вниманието- уточни веднага папата. Божията слава, обаче, е парадоксална: без аплодисменти, без публика. В центъра не е егото, а другия: на Възкрсение виждаме, че Отец прославя Сина, а Синът прославя Отца. Никой не  прославя сам себе си”.

Втората молитва: Исус нарича Бог "баща"

В Гетсимания, Исус започва да изпитва „страх и мъка за това, което го очаква: предателство, презрение, страдание и провал”, припомни папата. И там, в бездната, той се обръща към Отца "с най-нежната и сладка дума:" Ава, тоест татко". И така, в изпитанието, "Той ни учи да прегърнем Отца, защото молитвата към Него съдържа силата да продължава напред в страданието". Исус е изоставен от всички, но не е сам, той е с Отца:

„Ние обаче, в нашата Гетсимания, често избираме да останем сами, вместо да кажем „Отче“ и Му се поверим, като Исус – отбеляза папа Бергольо. Да се поверим на неговата воля, която е нашето истинско добро. Когато сме затворени в себе си в изпитанието, изкопаваме тунел вътре в нас, болезнен интровертен път, който има една единствена посока: все по-дълбоко в себе си. Най-големият проблем не е болката, а начина, по който тя се посреща. Самотата не предлага изход; молитвата предлага, защото тя е връзка, тя е доверие“.

Третата молитва: прости им защото не знаят, що правя

Третата молитва, заключи папа Франциск, Исус отправя към Отца за нас: „Отче, прости, защото не знаят, що правят” (Лук.23,24). Моли се за убийците си в момента на разпъването, на най-острата болка. "Тук, в кулминацията на болката, любовта достига своя връх: прошката, тоест дарът за безкрайната сила, която разкъсва веригата на злото".

„Когато през тези дни молим „Отче наш“, можем да поискаме една от тези благодати: да живеем дните си за Божията слава, тоест да живеем с любов; да се поверим на Отца в изпитанията и да кажем "татко"; в срещата с Отца, да открием прошката и смелостта да прощаваме. И двете неща вървят заедно. Отец ни прощава, но ни дава смелостта и ние да прощаваме“.

Поздрав към френските поклонници

При поздравите към присъстващите поклоннически групи от Франция, папата изрази своята духовна близост и подкрепа към епархийната общност на Париж, на всички парижани и на целия френски народ след пожара в катедралата Нотр Дам:

„Скъпи братя и сестри, останах много огорчен и се чувствам толкова близо до всички вас. Изразявам благодарността на цялата Църква към всички  работили усилено, дори рискувайки живота си, за да спасят базиликата. Нека Непорочната Дева Мария да ги благослови ги благослови и подкрепя работата по възстановяването: общо дело, за слава на Бога”.