ПАПА

Папата към Църквите в Мароко: бъдете квасът на братската любов

В срещата си с клира, богопосветените мъже и жени и Съвета на Християнските църкви в Мароко, папа Франциск подчерта, че „пътищата на мисията не преминават през прозелитизма, а през нашия начин да бъдем с Исус и с другите“. В края на словото си папата отправи молитвата „Ангел Господен“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

През втория ден от апостолическата визита в Мароко, посветен предимно на малката местна католическа общност, папа Франциск припомни истинския смисъл на мисията в светлината на Евангелието. Първата среща за папата за деня бе с клира, богопосветените и Съвета на Християнските църкви в Мароко, обединяващ петте Християнски църкви в страната: католическа, англиканска, евангелска, гръко-православна и руската православна църква. Създаден е след независимостта на Мароко с цел насърчаването на икуменическия диалог и сътрудничеството между християнските общности в страната. Нито една от тези пет Църкви е член на Световния съвет на Църквите, създаден през 1948 и обединяващ около 350 протестантски и православни Църкви по света“. Християнската общност в Мароко наброява около 23 хиляди души от общо над 34 милиона население, по-голямата част от което мюсюлмани сунити.

Пред присъстващите на срещата и след като изслуша свидетелството на един свещеник и една монахиня, папа Франциск отбеляза, че въпреки че християните в Мароко са малцинство, тяхната мисия не се определя от броя или количеството заети пространства. Мисията се определя от способността да пораждаме и предизвикваме промяна, удивление и състрадание, от начина по който живеем като ученици Господни“.

Квас на блаженствата

Ситуацията на Църквата в Мароко – изтъкна папата – може да се свърже с въпроса на Исус: „На какво прилича Царството Божие, с какво мога да го сравня?“. Парафразирайки думите на Господ, Светият отец се обърна към присъстващите с въпроса: „На какво е подобен християнина в тези земи?“.

„Подобен е на кваса, който майката Църква иска да смеси с едно голямо количество брашно, докато цялото количество втаса. Исус не ни избра и изпрати, за да станем по-многобройни! Призова ни за една мисия. Постави ни в обществото като това малко количество квас: квасът на блаженствата и на братската любов, в която като християни всички можем да се преоткрием, за да направим видимо неговото Царство“.

Вкусът на Евангелието

Папа Франциск подчерта, че мисията не означава да заемаме пространства, а се изразява чрез срещата с Исус:

„Пътищата на мисията не преминават през прозелитизма, който винаги води до задънена улица, а през нашия начин да бъдем с Исус и с другите. Затова проблема не е да бъдем малобройни, а да бъдем незначителни, да се превърнем в сол, която вече няма вкуса на Евангелието, или светлина, която вече не озарява“ (Мт. 5, 13-15).

Да си християнин е една среща

Обръщайки се към богопосветените в Мароко папата припомни, че не трябва да бъдат „обзети от мисълта, че са важни само ако са голямо множество и ако заемат всички пространства“:

„Вие добре знаете, че живота зависи от способността, която имаме да „квасим“ там където се намираме и с който се намираме. Макар това да не изглежда да носи осезаеми или непосредствени ползи. За да си християнин, не означава да се присъединиш към една доктрина, нито към един храм или етническа група. Да си християнин е една среща. Ние сме християни, защото бяхме обикнати и срещани, а не защото сме плод на прозелитизъм“.

Диалог по примера на Исус

Франциск припомни написаното от свети Павел VІ в Енцикликата Ecclesiam Suam: „Църквата трябва да диалогира със света в който живее“. „Твърдението, че Църквата трябва да влезе в диалог – изтъкна папата – не зависи от една мода, нито по-малко от една стратегия за увеличаването на броя на своите членове. Трябва да влезе в диалог заради предаността към своя Господ и Учител“.

„В тези земи християнинът се научава да бъде живо тайнство на диалога, който Бог иска да започне с всеки един мъж и жена, в каквато и да е житейска ситуация. Един диалог, който между другото, сме призовани да реализираме по примера на Исус, кротък и смирен по сърце, с пламенна и безкористна любов, без сметки и ограничения, зачитайки свободата на хората“.

Диалог със света

Папата подчерта също, че диалогът е вратата към братството: „Когато Църквата влиза в диалог със света и разговаря с него, тя участва в появата на братството, чийто дълбок извор не е в нас, а в Бащинството на Бог. С молитвата за застъпничество за народа, който му е поверен, свещеникът поддържа жива „живителната сила на Духа“. Носи в своята молитва живота на своите сънародници“:

„Това е диалог, който, между другото, се превръща в молитва и, който можем да реализираме конкретно всеки ден в името на човешкото братство, което обгръща всички хора, обединява ги и и ги прави еднакви. В името на това братство, разкъсано от политиките на интегрализъм, от системите на прекомерни печалби и омразни идеологически тенденции, които манипулират действията и съдбите на хората“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019).

Да дойде Царството Ти

Светият отец отбеляза, че съществува една молитва, която „не разграничава, не разделя и не маргинализира, а отразява живота на ближния. Една молитва за застъпничество, която е способна да каже на Отца: „да дойде Царството Ти“:

„Но не с насилие, не с омраза нито етническо, религиозно или икономическо надмощие, а със силата на състраданието, излято от Кръста за всички хора. Този е изживения опит от голяма част от вас“.

Да посеем бъдещето

Светият отец благодари по-специално на монасите и монахините в Мароко, за онова което са направили в страната, като ученици на Исус Христос, намирайки всеки ден „в диалога, в сътрудничеството и в приятелството средствата за посяване на бъдеще и надежда“:

„По този начин разобличавате и откроявате всички опити да се използват различията и невежеството, за да се сее страх, омраза и конфликт. Ние знаем, че когато страха и омразата са подхранвани и манипулирани, те дестабилизират и остават духовно беззащитни нашите общности“.

Близо до бедните, затворниците и мигрантите

Папата насърчи също и онези, които всеки ден се стремят на направят видимо присъствието ни любовта на Исус:

„Продължавайте да бъдете близо до онези, които често са оставени назад, до малките и бедните, до затворниците и мигрантите. Нека вашето милосърдие да бъде винаги активно и по този начин да бъде път на общение между християните и всички вероизповедания в Мароко: икуменизъм на милосърдието. Нека това да бъде също път на диалог и сътрудничество с нашите братя и сестри мюсюлмани и с всички хора с добра воля“.

В служба на справедливостта и на мира

Според папа Франциск най-добрата възможност, за да продължим да „работим в полза на културата на срещата е милосърдието, особено към най-слабите“.

„Нека то бъде онзи път, който позволява на ранените, измъчените, отхвърлените, да се разпознаят като членове на единственото човешко семейство, в знака на братството. Като ученици на Исус Христос, в същия този дух на диалог и сътрудничество, имайте винаги при сърце да допринасяте за справедливостта и мира, за възпитанието на децата и младежите, за закрилата и придружаването на възрастните, слабите, уязвимите и подтиснатите“.