Cerca

Vatican News

Папа Франциск: шест години понтификат със силата на Духа

Днес се навършват шест години понтификат на папа Бергольо. Това е повод да се вгледаме в някои духовни аспекти на неговата учителна власт, понякога приглушени от социалното измерение, преекспонирано от медиите. по-усилени от медиите: от христоцентризма до вяра в силата на молитвата и от светостта в ежедневието до богородичното измерение

Серджо Чентофанти - Ватикана

Изминаха шест години от онзи 13 март 2013, когато бе избран първият папа от американския континент, първият йезуит, първият с името на Бедняка от Асизи. Отвъд най-известните събития и събития от тези 2191 дни с папа Франциск, 265-я Наследник на Петър, могат да се подчертаят 10 духовни аспекта от неговия понтификат, които не винаги се появяват в хрониката.

1. Да се живее вярата, означава да срещнем Исус

В центъра на учителната власт на Папа Франциск е тайната на срещата с Господ, истински Бог и истински човек, от когото извира първата Блага вест, керигмата: „Исус Христос те обича, даде живота си, за да те спаси, и сега е жив до теб всеки ден, за да те озари, укрепи и освободи“ (Evangelium gaudium, 164). Вярата не е идеология – идеите разделят и издигат стени – а конкретна среща с нашия Спасител, който ни подтиква да срещнем другите, променяйки завинаги живота: от тази среща на любов се ражда желанието да занесем радостта на Евангелието на света. Силата на любовта на Исус, живяна в първо лице, е тази която ни подтиква да прогласяваме Благата вест, която е за всички: християните не са само обикновени посланици, които трябва да кажат нещо безкрайно по-възвишено от тях.

2. Молитвата: Бог е наш Отец и ние сме братя

Папа Франциск твърди, че молитвата е в основата на християнския живот: като оставим настрана думите, по своята същност тя означава да бъдем с Бог, да се доверим на Отца. Истинската молитва е жива връзка, ежедневен житейски опит, означава вслушване и разговаряне, утеха и освобождение, но също и ядосване: „Това също е молитва. На Него се харесва, когато ти се ядосваш и Му казваш онова, което чувстваш, защото е Отец“. Папа Бергольо отбелязва, че „при нашите изпитания, от сърцето ни може да избликне молитвата „Защо?“: вик, отправен в тъмнината на мъката, защото никой не може да разбере докрай нашата болка. Да се молиш, означава да разбереш, че сме чеда на един Отец, който не ни изоставя и ни прави братя, отвъд нашите малки граници. Молитвата е и среща с другия, изконно тайнство на любов в мисълта на Създателя“.

3. Преобразяващата сила на  Светия Дух

Силен аспект на този понтификат е поканата да се оставим да бъдем променени от Светия Дух. Животът на християнина - често се повтаря папата - е непрекъснато обръщане, ежедневно излизане от Аз към Вас, от центъра към перифериите, от защитата към приемането: едно изискване за дълбоко духовно обновление, което се сблъсква с нашата съпротива срещу невъзможността да се трансформираме чрез милосърдието, може би в името на истина, която искаме да притежаваме като пакет от доктрини, които не оставят място за съмнение. Вместо това, подчертава папата, Духът "разстройва" със своите изненади, подтиква напред със своята сила, подсилва  вярата със своята мъдрост, но и със съмнения. В положителен смисъл, защото съмненията са „знак че искаме повече да опознаем Исус и тайната на неговата любов към нас”. Светият Дух прави истински евангелизатори: не прозелити, търсещи  да индоктринират и затварят в секта, а обикновени носители на Истината, превъплътила се в една личност, която не се налага, а освобождава.

4. Църквата е призована да бъде отворения дом на Отца

Църквата е тайнство на спасение и затова – изтъква папата – „е призована да бъде винаги отворения дом на Отца“. Докато може да се случи да „действаме като контрольори на благодатта, а не като нейни посредници. Църквата не е митница, тя е бащин дом, където има място за всеки един с неговия труден живот. Дори вратите на Тайнствата не трябва да се затварят по каквато и да е причина. Измислихме си осмото тайнство – изтъква папата – това на пастирската митница. И така, Евхаристията, въпреки че е пълнотата на сакраменталния живот, не е награда за съвършените, а щедро лекарство и храна за слабите. Тези убеждения – отбелязва папа Франциск – имат също пастирски последствия, които сме призовани да обмислим с благоразумие и дързост“. Християнската общност е призована да се превърне в добрия самарянин, за да се сведе над ранените и оставени на пътя братя. Но не трябва да затваряме Исус в църквите: Той хлопа на вратата, за да излезе и да занесе живота“.

5. Постоянно духовно обновление

Папата твърди, че „Църквата, Божият народ, са извикани да се обновяват постоянно, за да бъдат винаги верни на Христос. Това е вътрешен динамизъм, задвижен от Светия Дух,  който кара да се разбира винаги по-добре християнската истина и засилва разума на вярата: това е развитието на доктрината, което може да скандализира, но което през двехилядата си история е сторило много крачки напред и днес ни се струва неоспоримо. Опасността е абсолютизирането на даден исторически момент и неговото кристализиране в особена форма, губейки по този начин продължаването на вървенето по пътя. Става дума за Църква, която се пречиства в изпитанията, какъвто е случаят със скандала със сексуалните злоупотреби, „Бедна църква за бедните“, която съществува, за да служи и знае как да вървят всички заедно – клир, богопосветени и миряни, мъже и жени, отвъд всяко изкушение на клерикализма, който е светското изкривяване на свещеничеството: от сила на спасение, която дава живот, става грабеща ръка, която взима и опустошава. Силни са апелите на Светия Отец към епископите и свещениците те да не бъдат принцове, а пастири, споделящи радостта и страданията на общността.

6. Истинската вяра ни поставя в криза

Папа Франциск  постави нашето християнство в криза. Както направи Исус, той подбуди така наречените съседи, тогава книжници и фарисеи, и хвърли мостове към така наречените далечни. Той принуди, с език, често силен и колоритен, да заемем позиция по неговите думи: можем да ги приемем със смирение, с възможност да се поправим или отхвърлим с възмутено презрение. „Вярата, която не ни поставя в криза - каза той - е вяра в криза; вяра, която не ни кара да израстваме е вяра, която трябва да израства; вяра, която не ни задава въпроси, е вяра за която трябва да се запитаме; вяра, която не ни одухотворява, е вяра, която трябва да бъде одухотворена; вяра, която не ни разстройва, е вяра, която трябва да бъде разстроена”. Защото един Бог, който става човек и умира, разпнат за нас и възкръсва, не може да не разстройва.  Фарисеите са знаели всичко за вярата, затова са я притежавали като предмет и са могли да я управляват, запазвайки сигурността на своята власт: и са успявали да заблудят Бог. Исус, обаче,  призовава да го последваме по неговите пътища, които не са наши. Понякога, езикът на Франциск може да не се харесва, може да изглежда твърд, но това е стимул винаги да преосмисляме своята вяра, да не се приема за даденост и да не попадаме в клопката на онези, които се представят за близки: лицемерието.

7. Милосърдието над всичко

Същността на християнството – настойчиво повтаря папата - е милосърдието. Можем да прогласяваме на света най-големите истини на вярата, давайки дори живота си, да вършим чудеса и гоним бесове, но без любовта сме нищо. Милосърдието не е абстракция. Франциск не се уморява да припомня, че в края на живота ще бъдем съдени за нещо много конкретно. По тази причина той често цитира 25 глава от Евангелието според Матей: „Гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте; странник бях и ме приехте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, затворник бях и дойдохте при мен“. В този постоянен призив за внимание към бедните, мигрантите и всички страдащи, който иска да прегърне първи по време на аудиенциите, папата понякога не е разбран, дори обвиняван, че социалният аспект при него надделява над трансцедентния. В залеза на живота ще бъдем съдени по нашата конкретна любов в този живот. Ако не разпознаем Христос в лицето на бедния, не ще Го разпознаем, когато Го видим лице в лице.

8. Светостта е всекидневно милосърдие

„Това е време на милосърдие“ – друга фраза на Франциск, често пъти зле разбирана, сякаш става дума за релативистична снизходителност. Божието милосърдие, повтаря папата, е безкрайно, но ако не го приемем, ще получим така наречения Божи гняв. Ад, отказ на Божията любов. Всемогъщият се спира само пред едно: нашата свобода. Затова Бергольо прави разлика между грешници и покварени. Всички сме грешници и Франциск нарежда себе си на първия ред, но покварените са онези, които се чувстват праведници и не искат да приемат Божията прошка. Докато светците приемат в своята слабост Божието милосърдие и го раздават на другите.

9. Християнинът е в света, но не от света

Франциск дава силен духовен смисъл на думите си, в съответствие с цялата църковна традиция: вижда християните, ангажирани в света, но с очи към небето. Молитвата "нека дойде Твоето царство" е да работим на тази земя, за да изградим още тук Божието царство на любовта. Християнинът не се заключва в своята съкровена религиозност, а дава своята малка тухла, за изграждането на мирно, справедливо и братско общество. Оттук и присъдата на папата срещу търговците на смърт, които печелят войни, срещу икономика, която убива и отхвърля най-слабите, срещу идеологическите колонизации, като например джендър теорията, които атакуват живота, семейството, свободата на образованието и съзнанието. Франциск написа енциклика за грижата към творението не защото е „зелен папа”, както е определян от някои, а защото грижата за общия дом е управление на едно благо, поверено ни от Бога за доброто на всички. Ако не се грижим за средата, в която се намираме, това прави богатите по-богати, а бедните по-бедни, без да се смятат щетите за бъдещите поколения. Затова папа Франциск призовава християните да не се дистанцират от света, а да се ангажират с нещата в света по християнски начин.

10. Помощта на Мария и борбата срещу дявола

Франциск често цитира дявола. Не се срамува да се покаже като някой, който говори за неща смятани от мнозина като „средновековни“. „Дяволът – казва той – съществува и в ХХІ век“. Зад злото, което върши човек се крие сатаната. Казва го, не за да омаловажи отговорността на човека, а за помогне да се разбере, че най-голямата борба е на духовно ниво. Дяволът е онзи, който разделя: иска да ни раздели от Бог и братята, разделя народите, общностите, Църквата, семействата. Говори лъжи, обвинява, той е враг и убива. Затова, в тази борба Франциск се обръща винаги към Дева Мария. Поверява се на Майката Божия, както прави в началото и в края на всяка апостолическа визита, когато се отправя към базиликата на „Санта Мария Маджоре“, за да се моли пред иконата на Salus Populi Romani. Папата призовава също вярващите да продължават да молят Броеницата, всеки ден, за да поискат чрез застъпничеството на Мария и на Свети Михаил Архангел закрилата на Църквата от атаките на дявола. Броеницата – споделя той – е неговата молитва на сърцето. Франциск приканва да се вярва в силата на молитвата и в края на всяко слово, отправя, вече познатия на всички призив: „Моля ви, не забравяйте да се молите за мен“. И понякога прибавя: „Имам нужда от това“.

11. Някои данни за понтификата

През шестте години понтификат, Франциск е произнесъл повече от 1000 проповеди, от които над 670 по време на литургиите в религиозния дом „Санта Марта“. Повече от 1200 публични слова, 264 катехизисни беседи по време на генералните аудиенции в сряда (малки бисери на духовни коментари по теми като: Кредо, Тайнства, дарове на Светия Дух, Църква, семейство, милосърдие, християнска надежда, Света литургия, Кръщение, Миропомазване, десетте божи заповеди, молитвата „Отче наш“). А освен това 342 малки катехизисни беседи въз основа на неделното евангелие и по време на празничните дни, молитвата Ангел господен и Царице небесна. Две енциклики (Lumen fidei или Светлината на вярата, която е завършване на започнатото от Бенедикт ХVI и Laudato si или Хвала Тебе); три апостолически насърчения („Радостта от Евангелието“, „Радостта от семейния живот“ и „Радвайте се и ликувайте“); 36 апостолически конституции, 27 документа под формата на „Моту проприо“; една Була за въвеждането на Юбилея на милосърдието (Misericordiae Vultus). Папата е предстоятелствал три Синода, от които два за семейството и един за младежта. Извършил е 27 международни пътувания и е посетил 41 страни (на всички континенти без Океания) и 24 пътувания в Италия. Сред многото канонизации припомняме трима папи: Йоан XXIII, Павел VI и Йоан Павел II, както и Майка Тереза от Калкута, монс. Ромеро, двете пастирчета от Фатима Ясинта и Франсиско Марто, родителите на Света Тереза на Детенцето Исус, двете мистички Анджела от Фолиньо и Елисавета на Пресвета Троица. И накрая – един акаунт Twitter на 9 езика @pontifex с 48 милиона симпатизанти и Instagram (Franciscus) с близо 6 милиона симпатизанти.

13 Март 2019, 13:31