Папата: Рим - фар на цивилизацията и учител по гостоприемство

Барбара Кастели-Светла Чалъкова-Ватикана

Хилядолетната история на "Вечния град,  с нейните "огромни духовни, исторически, художествени и институционални съкровища"; диалога и "взаимното зачитане между земната и духовната власт", приемането на емаргинираните, самотните и болните: това бяха основните акценти в словото на папата, което произнесе в залата на Юлий Цезар пред капитолийската администрация по време на посещението му в Римската община.

Кметът Вирджиния Раджи посреща знаменития гост и го придружи до Сенаторския дворец, където проведоха частен разговор. След това Франциск се срещна със заместник-кмета, администрацията, общинските съветници и сложи подписа в  „Златна книга на Капитолия.

Рим и неговата история на гостоприемство и интеграция

Папа Бергольо благодари на всички за гостоприемството и призна, че от дълго време е желаел да посети римския Капитолий преди всичко за благодари лично за „сътрудничеството на гражданските власти оказано към Светия престол по повод извънредния Юбилей на Милосърдието, така както и за честването на различни църковни събития“.

„През своите почти 2800 години история – каза папата – Рим съумя да приеме и интегрира различни народи и хора от всяко кътче на света, принадлежащи към най-различни социални и икономически категории, без да се заличат техните законни различия, без да се премахнат или потъпкат съответните характеристики и съответните особености и идентичности. В столицата на Италия и център на Католицизма - свидетел, наред с други неща, на мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел – бе дадено началото на онова проведенческо разграничаване, във взаимна почит и сътрудничество за благото на всички, между гражданската и религиозната власт“, припомни папата.

Рим да бъде фар за цивилизация и учител по гостоприемство

Папа Франциск припомни 35-та годишнина от Споразуменията между Италия и Светия престол, която се отбелязва през настоящата година, като призна, че римския град (Urbe) е „деликатен организъм“, който се нуждае от „скромна и усърдна грижа, както и от смелост и креативност, за да се поддържа ред и живота, така че многовековното великолепие и блясък да не деградира, а да допринесе за новите поколения”.

„Още по-решаващо е обаче – подчерта папа Франциск - Рим да остане на висотата на своите задължения и история, и да съумее в променените съвременни обстоятелства да бъде фар за цивилизацията и учител по гостоприемство, който не е изгубил мъдростта си, която се проявява в способността да интегрира и да накара всеки да се почувства пълноправен участник в общата съдба“.

Да не се страхуваме от добрата и милосърдието

„Църквата, която е в Рим – настоя папата в своето слово за 45-та годишнина от Конференцията „Отговорността на християните пред очакванията на милосърдието и справедливостта на диоцеза на Рим“ – иска да помогне на римляните на преоткрият смисъла на принадлежност към една толкава особена общност и да сътрудничи с гражданските власти и всички граждани за запазването на благородния лик на този град, на неговите чувства на християнска любов и граждански дълг“.

Рим, гостоприемен град, е призован да се справи с това епохално предизвикателство, следвайки своята благородна история; да вложи своята енергия, за да приема и интегрира, да превърне напреженията и проблемите във възможности за среща и растеж. Рим, оплоден от кръвта на мъчениците, трябва да съумее да извлече от своята култура, оформена от вярата в Христос, ресурсите на креативността и милосърдието, необходими за преодоляването на страховете, които заплашват да блокират инициативите и възможните пътища.

Рим трябва да бъде „град на мостове, а не на стени“, преди всичко, когато става въпрос да се протегне ръка към „многобройните мигранти, избягали от войните и бедността, които се опитват да възстановят своето съществувание в условия на сигурност и достоен живот“. Оттук и призива на папа Бергольо „да не се страхуваме от добротата и милосърдието, защото са средствата, за да се даде живот на едно мирно общество, способно да удвои силите си, да се справи спокойно и с по-малко терзание с проблемите, с по-голямо достойнство и почит към всеки един и да се отвори за нови възможности за развитие“.

Накрая папа Франциск поздрави всички и отправи своята благословия и призив: „Прося от сърце изобилието на божествените благословии и се моля за всички вас. А вие, молете се за мен, а ако някой от вас не се моли, мислете за мен с добро! Благодаря ви много!“.

Поздравът на първия гражданин

В словота си кметът Вирджиния Раджи подчерта, че "образът на колонадата на Бернини представя призванието на Рим: ръцете винаги са отворени към света. Рим, открит град, град на мултилатерализма и мултикултурализма“. Като благодари на папата за неговите "петъци на милосърдието", с които той изразява внимание към "периферните римски квартали", кметът обяви две инициативи вдъхновени от папата: отпускане на стипендия и посвещаването на една зала в римската община на Енцикликата на Laudato si.

Римляните, сплотена общност, която живее в хармония

Последният поздрав на папата в неговата кратка визита в римския Капитолий  бе този към гражданите, събрали се известния площад, построен от Микеланждело, с огромната статуя на Марк Аврелий.

Обръщайки се към гражданите от балкона на римското кметство, папата припомни, че неговото задължение, така както и на всички християни в Рим е „да работят конкретно за запазването на лика на тази Църква винаги сияен, отразявайки светлината на Христос, който обновява сърцата“. Папата подчерта също, че в неговото сърце „намират място също и онези, които не споделят нашата вяра“:

„Изразявам към всички моята духовна близост и моето насърчение да бъдем всеки ден „творци“ на братството и солидарността. Задължението на всеки гражданин е да бъде творец на братство и солидарност. Както много хора по целия свят, също вие, граждани на Рим, се безпокоите за благоденствието и възпитанието на вашите деца; имате присърце бъдещето на планетата и какъв свят ще оставим на бъдещите поколения. Но днес, и всеки ден, искам да призова всеки един от вас, според собствените способности, да се грижите едни за други, да сте близо едни до други, да се уважавате взаимно. Така във вас самите ще въплътите най-хубавите ценности на този Град: т.е. една сплотена общност, която живее в хармония, която действа не само за справедливостта, но и в духа на справедливостта.