Cerca

Vatican News
Алесандро Джизоти и папа Франциск по време на интервюто в самолета на път за ОАЕ, 3 февруари 2019 Алесандро Джизоти и папа Франциск по време на интервюто в самолета на път за ОАЕ, 3 февруари 2019  (ANSA)

Папа Франциск, строител на мостове между хората

И временно изпълняващият длъжността директор на Ватиканския пресцентър Алесандро Джизоти, в интервю за годишнината от понтификата на папа Бергольо, отбелязва, че „спокойствието, вниманието към хората, вслушването, синодалността, са някои от ключовите думи на този понтификат“.

Джада Акуино – Маня Кавалджиева – Ватикана

С избирането му на Свети-Петровия престол на 13 март 2013 г., след като поздрави вярващите от централната ложа на базиликата Свети Петър, Негово Светейшество постави началото на онова, което той сам веднага нарече „път на братство, на любов, на доверие“. И веднага го засвидетелства с посещението си при мигрантите на остров Лампедуза: „непрограмирано“ пътуване на 8 юли 2013. Джизоти отбелязва, че „Папата отбелязва как мигрантите са хора, а не числа и демонстрира постоянно внимание към тях, докато виждаме как за съжаление често пъти медиите се занимават с проблема миграция само когато има тежка криза, морски инцидент или спешни конфликтни ситуации. Освен това първо пътуване до Лампедуза, последваха много други жестове на близост с мигрантите и пътувания сред тях. И по време на предстоящото си посещение в България и в Северна Македония, Папата ще посети един бежански лагер“.

Джизоти добавя как Франциск е папата, който изгражда мостове. „Защото не само на думи, но и на дела, там, където има стени, той разбива тухлите, за да изгради мостове. Смятам, че това е една постоянна величина в понтификата на този папа, която виждаме всеки ден“.

Като нещо характерно за имиджа на папа Бергольо, Джизоти посочва именно „спокойствието, тъй като ние живеем и не можем да скрием това – както и Папата не може да го скрие – в един твърде деликатен момент, особено заради скандала със сексуалните злоупотреби. И все пак, въпреки осъзнаването на проблема и смелостта за справянето с тази ситуация, Франциск не губи спокойствието и ведростта. И като го наблюдаваме и в личните му моменти – имал съм възможност и отблизо да го видя когато се моли – се вижда един човек с вътрешен покой, идващ от Бог…. И на мен лично Светият Отец ми бе казал не по един повод, да не се оставям „на огорчението, а да бъда ведър“. Папата казва това много бащински и ми дава сила и смелост да вървя напред, с дух на надежда“.

Джизоти отбелязва, че Папа Франциск досега е провел три Синода, променяйки и тяхната функция, водейки Църквата в нова посока. Неговото виждане е за „излизаща“ Църква, която да е и „полева болница“. „Излизащата“ църква предполага, че тя е изцяло в движение. А „синодално“ означава, че се върви заедно. Това е духът, с който Франциск изпълнява своята задача и като пастир, както бе казал в началото на понтификата си преди шест години, с народа, пред народа, но и сред народа, зад народа, както в крайна сметка един добър пастир би трябвало винаги да постъпва със стадото си! Това видяхме и по време на срещата за закрила на малолетните – Църква, която има смелостта да се преклони пред раните на жените и мъжете от нашето съвремие.

Понтификатът на Франциск е белязан и с ангажимента на Папата за закрила на малолетните. „По повод на този ужасен скандал, изложил на риск не само доверието, но и самата мисия на Църквата, Светият Отец пожела да свика на среща участници от Епископските конференции от цял свят. Каза, че на такъв глобален проблем трябва да се даде глобален отговор и да се вземат конкретни мерки. Затова бе публикуван и Вадемекум на Конгрегацията за социалната доктрина на църквата, един вид пътна карта за защита на малолетните в Църквата, с 21 точки за размисъл.

Сутрешните проповеди на папа Франциск в религиозния дом „Санта Марта“, според Джизоти, са „сърцето“ на настоящия  понтификат, тъй като Светият Отец се среща с Божия народ в момент, твърде съществен за свещеника, за епископа, а Папата е епископът на Римския диоцез. Чрез евхаристийното общение с вярващите се пораждат тези проповеди, които са изключителен фонд, защото след това важните папски документи са директно вдъхновени от проповедите в „Санта Марта“. „Наистина смятам, че и след тези шест години би могло да се каже, че това е едно от най-хубавите, от най-новите неща и е именно сърцето на понтификата!“, добавя Джизоти.

Приятелството на папа Франциск с Великия имам на джамията и университета „Ал Азхар“, Ахмед Ал Тайеб и с патриарха на Константинопол Вартоломей І показва как диалогът характеризира ангажиментите на папа Франциск. Още от началото на своя понтификат Светият Отец говори за „културата за сближаване“, която се осъществява преди всичко с темата за приятелството. Джизоти разказва как с голямо вълнение е видял именно приятелството с Великия имам Ал Тайеб по време на срещата в Абу Даби, „видях как двамата се търсеха дори стоейки близко един до друг, със съзнанието, че подписването на „Всеобщата декларация за братството между хората“ е смел и пророчески жест, чиито плодове несъмнено вече събираме, но ще ги събираме и в бъдеще. Затова темата за диалога е нещо, което Папата взима присърце и винаги е свързана с приятелството. Става дума за диалог, който се поражда от срещата и това можем да твърдим със сигурност за Ал Тайеб, но и за редица други религиозни и нерелигиозни лидери“.

12 Март 2019, 16:36