Папа Франциск на генералната аудиенция на пл.Свети Петър Папа Франциск на генералната аудиенция на пл.Свети Петър 

Революцията на нежността (2)

Нежността е обща черта в понтификата на папа Йоан XIII и папа Франциск. В своето Свети Петрово служение и двамата "енорийски свещеници на света" дават приоритет на грижата към най-малките, грижата за душите и прегръдката на отчуждените.

Димитър Ганчев-Ватикана

Името на папа Йоан XXIII се свързва с прочутото "Лунно слово", вечерта на 11 октомври 1962 г., която завършва с покана към верните  да отнесат милувката на папата у дома и я предадат на децата: "Когато се върнете вкъщи, помилвайте децата си и кажете: това е милувката на папата. Избършете сълзите им, направете нещо, кажете добра дума. Папата е с нас, особено в часовете на тъга и огорчение». "Лунното слово", произнесено от "добрия папа" вечерта след откриването на сесиите на Събора, е една от отличителните черти на този необикновен папа.

Същите жестове на нежност проявява и папа Франциск към децата на площад Свети Петър. На всяка обща аудиенция във Ватикана, прегръща малките, болните и възрастните хора, без да поглежда часовника. При традиционната обиколка с папамобила сред поклонниците на площада, качва на борда деца. В своето Свети Петрово служение и двамата "енорийски свещеници на света" дават приоритет на грижата към най- малките, на грижата за душите и прегръдката на отчуждените.

За Франциск, нежността става една от ключовите думи, една от най-използваните и новаторски в понтификата му. Произнася я от 19 март 2013  в проповедта си на литургията  на площад „Св. Петър“, с която започва своето служение, представяйки  я почти като житейска програма. За папа Бергольо „нежността не е добродетел на слабия, напротив, означава смелост и способност да се окаже внимание, състрадание, истинска отвореност към другия, любов".

От момента на белия дим над Сикстинската капела, папа Франциск непрестанно говори за страдащите. Неговите думи, жестове и действия са израз на нежността на Исус Христос и на цялата Църква,  с които придружава болните, като израз на автентичното християнско милосърдие. С тази нежност прие във Ватикана онкоболни деца от клиниката във Вроцлав, вдъхвайки им кураж: „Вашият път в живота не е лесен, скъпи деца, защото трябва да се лекувате:  да победите болестта или да живеете с нея. Не се обезкуражавайте! Няма трудност в живота, която да не може да се преодолее. Научете се да говорите с вашия ангел пазител, за да ви закриля и ви помага винаги да побеждавате в живота“.

За нежността говори в Evangelii gaudium, подчертавайки, че чрез своето въплъщение Божият Син ни приканва към революцията на нежността". „Днес повече от всякога се нуждаем от революция на нежността, това ще ни спаси“, казва Франциск, но не спира дотук.  Съчетава богословието с нежността, защото то трябва да предава конкретността на Божията любов на съвременния човек. Това е началото на неговото „богословие на нежността“, като отговор срещу духовния песимизъм на съвременния човек.

„Нежността,  дума, която днешният свят всъщност изтрива от речника“  - констатира в една от утринните литургии в Санта Марта. „Дума, изтрита от всички пороци, които ни отчуждават от Господа: църковни пороци, пороци на хладните християни ... Господ ни утешава с нежност, както майките галят детето си, когато плаче, като ни призова да бъдем утешени от Бога и да не се съпротивляваме“. Става въпрос за „утехата на спасението“ - добрата новина, че сме спасени“. 

„Както пастира, който търси изгубената овца, Господ стои пред нашата врата. Чука, за да отворим сърцето си, за да |му позволим да ни утеши и ни дари мир - ни припомня папа Бергольо. И го прави с нежност: той чука на вратата ни с ласки“.

"Трябва да възродим нежността и я приложим отново! Християнството върви заедно с нежността. Нежността е автентичното християнско отношение; това е същността на срещата ни със страдащите хора“.

Милувката на на 11 октомври 1962 няма да бъда забравена, тя е голямо наследство. Защото след нея Йоан XXIII ще говори за мир, помагайки на света, зашеметен от студената война, да си възвърне топлината на здравия разум. И ще поеме в ръцете си една Църква отдалечена от галопиращия свят, повеждайки я към обновление и нова близост с хората. Малки големи жестове, уникални думи. Чувствата на хора като Анджело Ронкали и на папа Франциск, които намират такива думи и жестове с които да станат близки на малките и емаргинираните, да успокоят бурята, независимо дали е международна или домашна, чрез нежността и милувката.

23 Март 2019, 09:07