Генерална аудиенция: в молитвата „Отче наш“ се молим за нуждите на всички

Светла Чалъкова - Ватикана

Храната „не е частна собственост, а провидение, което трябва да споделяме с благодатта Божия“. Това подчерта настойчиво папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, анализирайки втората част от молитвата „Отче наш“. В тази част на Господнята молитва – каза папата – „ние представяме на Бог нашите нужди, произнасяйки една дума, която носи аромата на ежедневието: насъщния хляб. Само Исус – продължи папата, коментирайки евангелският откъс от Матей, за умножаването на петте хляба и двете риби – ни учи да искаме от Отца насъщния хляб за всички братя по света. Ето защо ще е добре да се спрем за миг и да се замислим за многобройните гладни деца по света днес“.

„Нека се замислим за децата в страните във война: гладните деца в Йемен, в Сирия, в много страни, където няма хляб, в Южен Судан. Нека се замислим за тези деца и мислейки си за тях да кажем заедно, на висок глас, молитвата: „Отче, дай ни днес насъщния хляб“.

Майки и бащи, които нямат хляб за децата си

Нека изпросим насъщния хляб – прибави папата – единени с многобройните мъже и жени, за които тази молитва е вик, който съпътства техните всекидневни тревоги.

„Колко майки и бащи, също днес, си лягат с мъката, че на следващия ден нямат достатъчно хляб за децата си! Нека си представим тази молитва рецитирана не в сигурността на един уютен апартамент, а в нищетата на една стая, в която се пригаждаш, където липсва необходимото, за да се живее. Думите на Исус придобиват една нова сила. Християнската молитва започва от тук. Тя не е упражнение за аскетици; тя се ражда от реалността, от сърцето и плътта на хората, живеещи в нужда, или които споделят състоянието на онзи, който няма необходимото за да живее“.

Нашият хляб

Папата Франциск открои „простотата“ на искането за „необходимия хляб, за да живеем“, но което означава също „вода, лекарства, дом, работа“:

„Хлябът, който християнинът проси в молитвата не е „моя“ хляб, а „нашия“ хляб. Така иска Исус. Той ни учи да ги просим не само за нас самите, а за всички братя по света. Ако не се молим по този начин, молитвата „Отче наш“ престава да бъде християнска молитва. Ако Бог е наш Отец, как можем да се представим пред него без да се хванем за ръка? Всички ние. И ако хлябът, който Той ни дава си го крадем помежду си, как можем да се наричаме негови чеда? Тази молитва съдържа нагласа на съпричастност и солидарност. В моя глад усещам глада на множество хора и затова се моля на Бог докато тяхната молитва не бъде удовлетворена. По този начин Исус възпитава своята общност, своята Църква, да представя пред Бог нуждите на всички: „Всички сме твои чеда, о Боже, смили се над нас!“.

Хлябът, който просим от Господ в молитвата – поясни папата – „същия този, който един ден ще ни съди“:

„Ще бъдем упрекнати, че сме нямали навика да го разчупваме с онзи, който е близо до нас, че сме нямали навика да го споделяме. Той бе хлябът дарен за човечеството, но вместо това бе изяден само от неколцина: любовта не може да търпи това. Нашата любов не може да го понесе; също любовта на Бог не може да понася този егоизъм, не понася да не споделяме хляба“.

Умножаване и споделяне

Папа Франциск припомни, че и в Евангелието според Йоан се разказва за едно множество от гладни хора, и за едно единствено дете, „готово да сподели своите запаси: пет хляба и две риби“. Исус умножи този щедър жест: това дете – открои папата – бе разбрало значението на молитвата „Отче наш“.

„Истинското чудо, извършено от Исус в онзи ден не е толкова умножаването на хлябовете и рибата, а споделянето: дайте онова, което имате и аз ще извърша чудо. Сам Исус, умножавайки този хляб, предвести своето даряване в Евхаристийния хляб. В действителност, само Евхаристията е в състояние да утоли глада за безкрайното и копнежа за Бог, който вдъхновява всеки човек, също в търсенето на насъщния хляб“.

Човешкият живот може да се превърне в молитва

Молитвата на Исус – отбеляза още папата – „започва от един настойчив въпрос, който прилича много на молитвите на един просяк за насъщния хляб: една очевидност, която често забравяме, а именно, че не сме самодостатъчни твари и, че всеки ден се нуждаем от храна. Исус – подчерта папата – не иска изтънчени молитви: цялото човешко съществувание, с неговите най-конкретни и всекидневни проблеми, може да се превърни в молитва“.

24 часа за Господ

При поздравите към поклонниците и вярващите папата припомни, че на 29 март ще се проведе традиционната инициатива „24 часа за Господ“, чието начало ще бъде дадено от 17 ч. във Ватиканската базилика с покаятелна литургия“:

„Би било хубаво и от голямо значение ако по този особен повод нашите църкви останат отворени за по-дълго, за да изпросим милосърдието Божие и да го приемем в Тайнството на Прошката“.

Закрила на околната среда

При поздравите към полските поклонници папата припомни, че на 28 март във Ватиканските градини ще бъде засаден дъб от полските гори, „като знак на живата и силна връзка между Светия престол и Полша, която преди сто години извоюва своята независимост“.

„На 30 март 1919 Светият престол признава свободна Република Полша, възобновявайки дипломатическите си отношения с нея. Това дърво е също символ на ангажимента поет от Полша в полза на закрилата на околната среда. Като благодарим на Бог за дара на свободата, нека се молим тя да бъде винаги използвана за духовния, културния и социален растеж на вашия народ и за цялостното развитие на всеки човек“.