Папата отваря ватиканските архиви за Пий ХІІ

Светла Чалъкова – Ватикана

Преди 80 години – на 2 март 1939 – кард. Еудженио Пачели бива избран за Свети Петров наследник, приемайки името Пий ХІІ. По повод тази годишнина, неговият приемник, папа Франциск оповести, че в най-близко време учени и изследователи ще имат възможността да консултират всички документи, отнасящи се до неговия понтификат, до смъртта му в Кастел Гандолфо на 9 октомври 1958.

Вестта за отварянето на архивите бе дадена от самия папа Франциск по време на аудиенция с ръководителите и служителите на Тайния ватикански архив, които се грижат, по желание на бившия папа Бенедикт ХVІ, за подготовката на огромната документация за 19 годишния понтификат на Пий ХІІ, части от която е вече на разположение за консултация, по искане на Павел VІ (който дълги години бе тесен сътрудник на Пий ХІІ) и на Йоан Павел ІІ.

„Води Църквата в трудни времена“

В своето слово папа Франциск припомни, че Пий ХІІ „води Лодката на Петър в един от най-тъжните и мрачни моменти на ХХ век, неспокоен и в голямата част разкъсан от последния световен конфликт, с последвалия период на реорганизация на нациите и следвоенното възстановяване. Неговата фигура – изтъкна папата – вече е изследвана и проучвана под много аспекти, и понякога обсъждана и дори критикувана (може да се каже с някои предразсъдъци или преувеличения). Днес тя е с право преосмислена и дори поставена в правилната светлина за своите многостранни качества: преди всичко пастирски, но също богословски, аскетични и дипломатически“.

В светлината на всичко това се помества решението на папа Франциск да предостави на разположение за консултация всичката документация за понтификата на Пий ХІІ, който е убеден, че „сериозните и обективни исторически изследвания ще бъдат в състояние да оценят в правилната светлина и с уместна критика, възвишените моменти на този Папа, и несъмнено също моментите на огромни трудности, на изтерзани решения, на човешка и християнска предпазливост, които за някои изглеждаха като сдържаност, но които бяха опити, много трудни от човешка гледна точка, да поддържат запален, в най-мрачните и жестоки моменти, пламъка на хуманитарните инициативи, на скритата, но активна дипломация, на надеждата във възможната добронамереност на сърцата“.

„Църквата не се страхува от историята"

„Църквата – прибави папата – не се страхува от историята, дори я обича и иска да я обича повече и по-добре, както я обича Бог! Затова, със същото доверие на моите предшественици, отварям и поверявам на изследователите това документално наследство“. Сега учените и изследователите ще трябва да изчакат до 2 март 2020, денят, който Франциск установи за отварянето на документацията.

Величествено дърво със здраво вкоренени корени

Аудиенцията бе повод за папата да благодари на целия персонал от Тайния ватикански архив за тяхната работа „извършвана в тишина и далеч от шумотевицата, култивирайки паметта. В определен смисъл – каза папата – вашата работа може да бъде сравнена с отглеждането на едно величествено дърво, чиито клони се простират към небето, но чиито корени са здраво вкоренени в земята“.