Cerca

Vatican News
XXVII Световен ден на болния XXVII Световен ден на болния 

Послание на папата за XXVII-ия Световен ден на болните

На фона на днешната култура на разхищение и безразличие, „даряването е „модел, който може да се противопостави на днешния индивидуализъм и социална фрагментация, като същевременно насърчава нови взаимоотношения и средства за сътрудничество между народите и културите“. Това пише папата в посланието за XXVII-ия Световния ден на болните, на тема по евангелието от Матей: „Даром получихте, даром давайте“. който тази година се отбелязва в Калкута, Индия, на 11 февруари. и безразличие: "взаимното признаване". В даряването "се отразява Божията любов, която кулминира във въплъщението на Сина Исус и в изливането на Светия Дух. Предлагаме пълния текст на папското послание.

«Даром получихте, даром давайте» (Мт 10,8)

Скъпи братя и сестри,

"Даром получихте, даром давайте" (Матей 10: 8). Това са думите, изречени от Исус, когато изпрати апостолите Си да разпространяват Евангелието, зa да расте Неговото царство, чрез действиятa на безвъзмездна любов

По повод XXVII Световен ден на болните, който се отбелязва тържествено на 11 февруари 2019 г. в Калкута, Индия, Църквата – гриживна майка на всичките си чеда, особено най- немощните - ни напомня, че щедрите жестове като този на добрия самарянин са най-надеждните средства за евангелизация. Грижата за болните изисква професионализъм, нежност, ясни и прости жестове, давани свободно, като ласка, която кара другите да се чувстват обичани.

Животът е дар от Бога и както Св. Павел посочва „Какво имаш, което не си получил?” (1 Кор. 4: 7). Именно защото е дар, човешкият живот не може да бъде сведен до лично притежание или частна собственост, особено в светлината на медицинските и биотехнологични постижения, които биха ни изкушили да манипулираме „дървото на живота“ (ср. Бит. 3:24).

На фона на днешната култура на разхищение и безразличие бих посочил, че „дарът“ трябва да се разглежда като парадигма, способна да оспори предизвикателството на днешния индивидуализъм и социална фрагментация, като в същото време насърчава нови взаимоотношения и средства за сътрудничество между народите и културите. Диалогът, който е презумпция за дара, създава възможности за човешки растеж и развитие, които могат да нарушат консолидираните модели на упражняване на властта в обществото. Даряването не е идентичнo с акта на даване на подарък, защото включва отдаването на себе си, а не простотo предaвaне на собственост или предмети. То се различава от даването на подаръk, имнно защото включва даряването на себе си и предполага желанието да се установи връзка. Затова дарът е преди всичко взаимно признаване, което е незаменим характер на социалната връзка. В дара се отразява Божията любов, която кулминира във въплъщението на Сина Исус и в изливането на Светия Дух.

Всеки от нас е беден, нуждаещ се и бедстващ. Когато се родим, се нуждаем от грижата на нашите родители, за да оцелеем; и така на всеки етап от живота си оставаме по някакъв начин зависими от помощта на другите и винаги ще осъзнаваме нашите ограничения пред някого или нещо. Това условие, което характеризира нашето битие на създания. Откровеното признаване на тази истина ни подтиква да останем смирени и смело да практикуваме солидарност, като незаменима добродетел в живота.

Подобно признание ни кара да действаме отговорно, за да насърчаваме благото, което е едновременно лично и обществено. Само виждайки себе си, не като отделен свят, а в братска връзка с другите, можем да разработим социална практика на солидарност, насочена към общото благо. Не бива да се страхуваме да признаем, че сме нуждаещи се или зависещи от другите, защото сами със собствени сили не можем да преодолеем ограниченията си. Затова нека не се страхуваме да признаем тези ограничения, защото сам Бог в Исус смирено се сниши към нас (вж. Фил. 2: 8) и продължава да се свежда над нас и нашата бедност, за да ни помогне и да ни даде онези блага, които сами ние не бихме могли никога да имаме.

В светлината на тържественото честване в Индия, с радост и възхищение бих искал да припомня личността на Света Майка Тереза от Калкута - модел на милосърдието, която направи видима Божията любов към бедните и болните. Както отбелязах при канонизирането й, „Майка Тереза, във всички аспекти на своя живот, бе щедра разпространителка на божието милосърдие, която се предостави sebe si на всички чрез приемането и защита на човешкия живот, на неродените, изоставените и отхвърлените… Сведе се над безпомощните, оставени да умрат край пътя, разпознавайки в тях достойнството, дадено им от Бог; издигна гласа си пред силните в този свят, за да могат да признаят вината си в лицето на престъпленията … на бедността, създадена от самите тях. За нея милосърдието бе „солта“, която придаваше вкус на всичките й дела, и „светлината“, която блестеше в мрака на мнозина, които вече нямаха сълзи за проливане над своята бедност и страдание.. Нейната мисия в градските и екзистенциални покрайнини остава за нас днес красноречиво свидетелство за Божията близост до най-бедните от бедните ”( Прповед, 4 септември 2016 г.).

Света Майка Тереза ни помага да разберем, че единственият критерий за действие трябва да бъде безкористната любов към всяко човешко същество без разлика на език, култура, етническа принадлежност или религия. Нейният пример продължава да ни води в отварянето на хоризонти на радост и надежда за човечеството, нуждаещо се от разбиране и нежност, особено за тези, които страдат.

Щедростта вдъхновява и поддържа работата на много доброволци, които са толкова важни в социално-здравния сектор и които красноречиво въплъщават духовността на добрия самарянин. Изразявам благодарността си и подкрепата си kwm всички сдружения на доброволци, ангажирани с транспорта и подпомагането на пациенти, и всички, които осигуряват даряване на кръв, тъкани и органи. Една конкретна област, в която присъствието ви изразява грижата и вниманието на Църквата, е защитата на правата на болните, особено на тези, страдащи от болести, изискващи специалнаи грижи, без да се забравят и многото усилия, положени за повишаване на осведомеността и насърчаването на превенцията. Вашите доброволчески усилия в медицински структури и домове, вариращи от здравни грижи до духовна подкрепа, са от първостепенно значение. Много болни, самотни, възрастни хора с психически и двигателни проблеми, имат полза от тези услуги. Призовавам ви да продължите да бъдете знак за присъствието на Църквата в света. Доброволецът е безкористен приятел, на когото могат да се доверят мисли и емоции; като търпеливи слушатели вие давате възможност на страдащите да преминат от пасивни получатели на грижа, към активни участници и главени герои на взаимна връзка, която може да възстанови надеждата и да подпомогне по-нататъшното лечение. Доброволчеството предава ценности, поведение и начин на живот, породени от дълбокото желание да бъдем щедри. Така се осъществява и хуманизирането на грижите.

Духът на щедростта трябва особено да вдъхновява католическите здравни институции, независимо дали в по-развитите или по-бедните райони на нашия свят, тъй като те извършват своята дейност в светлината на Евангелието. Католическите институции са призовани да дадат пример за безвъзмездно даряване, щедрост и солидарност в отговор на манталитета на печалбата на всяка цена, на даването заради получаването и на експлоатацията над грижата за хората.

Призовавам всички, на всяко нивo, да насърчавате културата на щедрост и дар, които са от съществено значение за преодоляване на културата на печалбата и разхищението. Католическите здравни институции не трябва да попадат в капана на бизнес-сделките, те трябва да защитавата преди всичко грижата за човека, а не печалбата. Знаем, че здравето е релационно, зависи от взаимодействието с другите и се нуждае от доверие, приятелство и солидарност, това е благо, на което може да се радваме "напълно" само ако е споделено. Радостта от безвъзмездния дар е индикатор за здравето на християнина.

Поверявам всички ви на Мария, Salus infirmorum (Здраве на болните). Нека тя да ни помогне да споделим даровете, които сме получили в духа на диалога и взаимното приемане, да живеем като братя и сестри внимателни към нуждите на другите, да даваме със щедро сърце и да научим радостта от безкористното служение на другите. С голяма обич ви уверявам в близостта си в молитвата и сърдечно ви отправям апостолския си благослов.

Превод Бистра Пищийска

11 Февруари 2019, 10:24