Папата: католици и православни, съюзници за семейството
"Да вървим заедно", но не "всеки по своя път ", а "като братя, които Провидението събра": по този начин католици и православни могат да изпитат, че общото е "много повече, отколкото онова, което ни държи на разстояние". С тази братска прегръдка папа Франциск посрещна във Ватикана членовете на делегацията на "“Apostolikì Diakonia" на Гръцката православна църква. В поздравителното си слово, папата отправи молба да предадат при завръщането си в Атина "сърдечни поздрави" на Негово Блаженството си Иероним II, който отбеляза "единадесетата годишнина от интронизацията" на 16 февруари.
Не бъдете затворници на различията
Папа Бергольо изрази висока оценка на ползотворното сътрудничество между “Apostolikì Diakonia” и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство, което продължава повече от петнадесет години и осъществило "много похвални културни и формиращи проекти". Папата нарече това „осезаем пример за това как "общата работа помага за преоткриване на братството".
„Младите хора ни учат да не ставаме затворници на различия, а да запалим желанието да вървим заедно, с мечтата да преодолеем трудностите, които пречат на пълното общение. От нас зависи да продължим да вървим заедно, да правим заедно, да се преоткриваме като братя“.
Оттук и поканата да се върви заедно, "но не всеки по своя път, преследвайки целите си, сякаш другият е само един, който историята е поставила до мен, а като братя, които Провидението е събрало и които продължават заедно към единствения Господ, носейки тежестите един другиму и радвайки се за стъпките на другия ”.
Съюзници за семейството
Друга област на сътрудничество, която посочи папа Франциск, е семейната. Всъщност ние живеем в общество, което се характеризира с "много бързи промени", които се отразяват в "нарастваща вътрешна нестабилност". Тези предизвикателства засягат християнските семейства, "макар че принадлежат към различни географски и културни области".
„Имаме призванието да бъдем близо до семействата и им помогнем да преоткрият дара на брака и красотата на съпружеската любов, която се обновява всеки ден с търпеливо и искрено споделяне и със силата на смирената молитва. Ние сме призвани да бъдем близки, дори ако семейният живот не се осъществява според пълнотата на Евангелския идеал и в духа на мир и радост“.
(dg/vatn)
