Папата: да чуем вика на малките, които искат справедливост
Барбара Кастели-Димитър Ганчев- Ватикана
Изправени пред „чумата на сексуално насилие, извършено от представители на Църквата в ущърб на малолетни“, ние започваме „един път, въоръжени с вяра и дух на максимална парезия, смелост и конкретизация“, каза папата откривайки срещата.
В присъствието на патриарси, кардинали, архиепископи, епископи, висши религиозни настоятели от цял свят, папата призова към вслушване в Светия Дух, „за да се разбере вика на малките, които искат справедливост".
Папата посочи тежката пастирска и църковна отговорност на участниците, което ги задължава да обсъждат заедно, по синодален, искрен и задълбочен начин, как да се посрещне това зло, което засяга Църквата и човечеството. „Светият Божий народ ни гледа и очаква от нас не просто и очевидно осъждане, а конкретни и ефективни мерки, които да бъдат приложени. Нужна е конкретност“.
Да се лекуват раните от скандала с педофилията
За да подпомогне размисъла на участниците, папа Бергольо сподели "някои важни критерии, формулирани от различните епископски комисии и конференции" като "насоки", предоставени на участниците, без да "отнемат креативността". Папата благодари на Папската комисия за защита на непълнолетните, на Конгрегацията за доктрина на вярата и на членовете на Организационния комитет "за отличната работа, извършена с голямо усилие при подготовката на тази среща".
„Моля Светия Дух да ни подкрепя през тези дни и да ни помогне да превърнем това зло във възможност за осъзнаване и пречистване – завърши папата. Нека Дева Мария ни осветлява в стремежа да излекуваме тежките рани, които скандалът с педофилията е причинил както на децата, така и на вярващите“.
Да чуем гласа на жертвите
Работата на срещата на върха започна с молитва, по време на която бяха споделени някои свидетелства на жертвите: онези, които не са имали възможност да говорят или са били принудени да мълчат. Присъстващите издигнаха молитвите си, за да могат всички да се вслушат в гласа на онези, които „са били насилени, наранени и малтретирани”, признавайки „раните на народа да се превърнат в справедливост”. „Нека не позволим нашите неуспехи” да причинят загуба на вярата у Божия народ“.
На срещата бе прочетено свидетелство на една от жертвите на сексуално посегателство, последвано от дълго мълчание: „Никой не ме чуваше; нито моите родители, нито моите приятели, нито по-късно църковните власти. Не чуваха мен и не виждаха сълзите ми. Питам се: защо? И защо Бог не ме чува?“.
