Папата: коренните населения са вик на надежда
„Бедните не могат да продължават да понасят несправедливости, а младите имат правото на един по-добър свят от нашия и очакват от нас последователни и убедителни отговори“, изтъкна папата, който отправи още веднъж апел за съвместното опазване на творението. „Ако обединим усилията си, в конструктивен дух и установим търпелив и благороден диалог ще осъзнаем по-добре, че се нуждаем едни от други, и че всяко увреждащото действие има отрицателен ефект върху спокойствието и плавността на съвместното съществуване“, каза папата.
„Вашето присъствие сред нас – продължи той, обръщайки се към представителите на коренните населения – показва, че е екологичните въпроси са от първостепенно значение и ни приканва да погледнем отново на нашата планета, наранена в много региони от човешката алчност, заради военните конфликти, които пораждат злини и нещастия, така както и от природните бедствия, които причиняват на свой ред, бедност и опустошение“.
Според папата „не можем да продължаваме да пренебрегваме тези бедствия, отговаряйки им с безразличие или с липсата на солидарност, или отлагайки мерките за тяхното адекватно справяне. Напротив – изтъкна папата – единствено силното чувство на братство ще укрепи ръцете ни, за да се притечем на помощ на нуждаещите се и да отворим вратата за бъдещето на поколенията, които ще дойдат след нас“.
Бог – припомни папата – „създаде земята, за благото на всички, за да бъде едно приветливо място в което никой да не се чувства изключен и всички да намерят дом. Нашата планета е богата на природни ресурси и коренните населения, със своето изобилно разнообразие на езици, култури, традиции, познания и наследствени методи, са своеобразен призив да отдадем внимание на факта, че човек не е собственик на творението, а само негов пазител и, че неговото призвание е да бди над него грижовно, за да не загуби биоразличието, водата да продължи да бъде чиста и кристална, горите буйни, а почвата плодотворна. Коренните населения са живия вик в полза на надеждата“, възкликна папата. Те ни припомнят, че човешките същества имат една споделена отговорност за грижата към общия дом. И ако някои решения, взети досега, са го унищожили, никога не е твърде късно да се поучим и да предприемем един нов стил на живот“, каза папата, който апелира да се преодолее „жестокия индивидуализъм, конвулсивното консуматорство и студения егоизъм“.
„Земята страда и местните народи познават диалога със земята, знаят да се вслушват в земята, да виждат земята, да я докосват“, каза папата, който призова присъстващите да не забравят старата поговорка, която гласи: „Бог прощава винаги, човеците понякога, природата никога“.
„Всичко това го изпитваме лично по причина на злоупотребите и експлоатацията“, коментира папата импровизирайки, като повери на коренните населения задачата да „предават тяхната наследствена мъдрост“. Отново импровизирайки папа Франциск разобличи една друга „опасност на нашето колективно въображение“: да наричаме така наречените цивилизовани народи „от първа класа“, а народите от коренните населения „от втора класа“. „Това е голямата грешка на един изкоренен напредък, откъснат от земята“, каза папата, според когото „е необходимо тези два народа да диалогират помежду си“. „Днес спешно е необходимо едно културно смесване на расите, в което мъдростта на коренните населения да диалогира на същото ниво с мъдростта на най-развитите населения, без да се анулират“. Според папата това е пътя, който трябва да се следва, работейки за „закрилата на всички живеещи в селските райони и най-бедните на планетата, но по-богати откъм мъдростта да съжителстват с природата“.
