Първа публична литургия на папата в люлката на исляма

Голям кръст е издигнат в най-големия стадион в страна, където църквите не могат да имат кръст на покрива в този регион. Емоцията и празничната атмосфера са осезаеми извън и вътре в стадиона, общо 180 хиляди души. Те са католически мигранти - малцинство, което съставлява 10% от населението - дошли в Обединените арабски емирства да работят, предимно азиатски, много индийци и филипинци: един "хор" от около 100 националности, които Светият Дух "винаги иска да хармонизира“ в една "радостна полифония на вярата". В литургията участват халдейски католици, копти, гръко-католици, гръко-мелкити, маронити, сиро-католици, сиро-малабарци, сиро-маланкарци. Присъстват и 4000 мюсюлмани, заедно с министъра на толерантността. Папската литургия е най-голямото обществено християнско честване в Арабския полуостров.

Бъдете оазис на мира с помощта на Блаженствата, които са "пътната карта в живота": онзи, който ги живее е като дърво, което поглъща замърсения въздух и възстановява кислорода. Така образно, Франциск посочи в проповедта си стила и свидетелството за което ​​са призвани католиците в Обединените арабски емирства. Предлагаме пълния текст на папската проповед.

„Блажени: това е думата, с която Исус започва своето проповядване в Евангелието според Матей. Това е думата, която Той повтаря и днес, сякаш иска да насади в нашето сърце, преди всичко едно основно послание: ако си с Исус, ако както тогавашните ученици обичаш да слушаш неговото слово, ако се опитваш да я живееш всеки ден, то ти си блажен. А това е първата реалност на християнския живот. Тази реалност не се представя като списък от външни наредби за изпълнение, или като сложен набор от доктрини, които трябва да се познават. Това означава да се знаеш, че в Исус, сме възлюбени чеда на Отца. Означава да живеем радостта на това блаженство, означава да разбираш живота като една история на любов, история на преданата любов на Бог, който не ни изоставя никога и иска да бъде в общение с нас винаги. Това е повода за нашата радост, една радост, която никой на света и никакво обстоятелство в живота могат да ни отнемат. Това е радост, която дава мир дори в болката, която още от сега ни кара да предвкусим онова щастие, което ни очаква завинаги. Скъпи братя и сестри, в радостта да ви срещна, тази е думата, която дойдох да ви кажа: блажени!

Ако Исус казва блажени на своите ученици, то все пак ни впечатляват причините на отделните Блаженства. В тях виждаме едно своеобразно преобръщане на общоприетото мислене, според което блажени са богатите, властните, имащите успех и акламираните от тълпите. За Исус, обаче, блажени са бедните, смирените, онези, които остават праведни, преследваните. Кой е прав, Исус или света? За да разберем това, нека си припомним как живя Исус: беден откъм материални неща и богат на любов, изцели многобройни животи, но не спести своя живот. Праведен и смирен, не оказа съпротива и се остави да бъде осъден несправедливо. По този начин Исус донесе в света любовта на Бог. Само така победи смъртта, греха, страха и самата суета на света: единствено чрез силата на божествената любов. Нека поискаме днес, тук заедно, благодатта да преоткрием очарованието да следваме Исус, да Му подражаваме, да не търсим нищо друго освен Него и неговата смирена любов. Защото тук, в общението с Него и в любовта към другите се крие смисъла на земния живот.

Дойдох също, за да ви благодаря за това как живеете Евангелието, което чухме. Казва се, че между написаното Евангелие и живяното Евангелие има същата разлика, която съществува между написаната музика и възпроизведената музика. Тук вие познавате мелодията на Евангелието и живеете ентусиазма на неговия ритъм. Вие сте хор, който включва различни нации, езици и култури; едно различие, което Светия Дух обича и иска все повече да хармонизира, за да изгради една симфония. Тази радостна полифония на вярата е свидетелството, което давате на всички и, което изгражда Църквата. Останах впечатлен от онова, което един път каза монс. Хиндер, т.е. че не само се чувства ваш пастир, но че вие, с вашия пример често се за него пастири.

Да живееш като блажен и да следваш пътя на Исус въпреки това не означава винаги да бъдеш радостен. Онзи, който страда, който понася несправедливости, който се стреми да бъде миротворец, знае какво означава да страдаш. За вас несъмнено не е лесно да живеете далеч от дома и вероятно да чувствате, освен липсата на най-близките, несигурността за бъдещето. Но Господ е предан и никога не изоставя своите. Един епизод от живот на свети Антон абат, голям инициатор на монашеството в пустинята, може да ни помогне. За Господ той остави всичко и се намираше в пустинята. Там, за дълго време бе потопен в силна духовна борба, която не му даваше мира, връхлетян от съмнения и мрак, и от изкушението да се подаде на носталгията и съжалението за миналия живот. Но след това, след дълги терзания, Господ го утешава, и свети Антон го пита: „Къде беше? Защо не се яви преди, за да ме освободиш от страданията?“. И тогава той долавя отговора на Исус: „Аз бях тук, Антоне“. Господ е близо. Може да се случи, пред някое изпитание и в труден период, да мислим, че сме сами дори след дълго време прекарано с Господ. Но в тези моменти, дори и да не се намесва веднага, Той върви до нас и, ако продължим да вървим напред, ще ни отвори един нов път. Защото Господ е специалист в правенето на нови неща, знае как да отваря пътища дори и в пустините.

Скъпи братя и сестри, искам да ви кажа също, че да живеят Блаженствата не се изискват сензационни жестове. Нека погледнем към Исус: не остави нищо написано, не построи нищо величествено. И когато ни каза как да живеем не поиска от нас да правим велики дела или сензационни жестове. Той поиска от нас да реализираме едно единствено произведение на изкуството, възможно за всички: това на нашия живот. Ето защо, за това Блаженствата са нашата житейска карта: те не изискват свръхчовешки действия, а да подражаваме на Исус в ежедневието. Призовават да поддържаме чисто сърцето, да практикуваме смирението и правдата въпреки всичко, да бъдем милосърдни с всички, да живеем скърбите единени с Бог. Това е светостта на ежедневието, която не се нуждае от чудеса и изключителни знамения. Блаженствата не са за суперчовеците, а за онзи, който се изправя пред ежедневните предизвикателства и изпитания. Който ги живее според Исус прави чист света. Също като едно дърво, което, дори в суха почва, всеки ден абсорбира замърсения въздух и връща кислорода. Пожелавам ви да бъдете такива, добре вкоренени в Исус и готови да правите добро на всеки, който е до вас. Нека вашите общности да бъдат оазиси на мир.

Накрая, искам да се спра накратко над две Блаженства. Първото: „Блажени кротките“. Не е блажен онзи, който напада или надделява, а който има същото поведение на Исус, който ни спаси: кротък дори пред своите обвинители. Обичам да цитирам свети Франциск, когато дава на своите събратя напътствия как да отидат при Сарацините и не християните. Пише: „Да не правят кавги и да не водят спорове, а да се подчиняват на всяка човешка твар от любов към Бог и да изповядват, че са християни“. Нито кавги, нито спорове: в онова време, докато мнозина тръгваха облечени в тежки доспехи, свети Франциск напомня, че християнина тръгва въоръжен единствено със своята смирена вяра и своята конкретна любов. Кротостта е важна: ако живеем в света според начина на Бог, ще се превърнем в проводници на неговото присъствие, в противен случай не ще донесем плод.

Второто Блаженство е: „Блажени миротворците“. Християнинът насърчава мира, започвайки от общността в която живее. В книгата Откровение на свети Йоан Апостол, сред общността към която сам Исус се обръща, има една, тази от Филаделфия, която мисля ви прилича. Това е Църква, която Господ, за разлика от почти всички други, не упреква в нищо. Тя съхрани словото на Исус, без да се отрича от неговото име и постоянствува, т.е. върви напред, въпреки трудностите. Но име един важен аспект: името Филаделфия, означава „любов сред братята“. Братска любов. Една Църква, която постоянства в словото на Исус и в братската любов е угодна на Господ и носи плод. Прося за вас благодатта да съхранявате мира, единството, да се грижите едни за други, с онова красиво братство според което не съществуват християни от първа и втора класа.

Нека Исус, който ви нарича блажени, да ви дари благодатта да вървите винаги напред без да се обезкуражавате, укрепвайки в любовта между вас и към всички“.