Търси

Папата на Междурелигиозната среща в Абу Даби Папата на Междурелигиозната среща в Абу Даби 

Франциск: религиите демилитаризират човешкото сърце и сеят мир

Религиите не допускат тероризъм и са ангажирани за еднаквото достойнство на всички, за да помогнат за помирението, да бъдат гласове на последните и способни да "демилитаризират човешкото сърце". Това бе силното послание на папата на Междурелигиозната среща в Мемориала на основателя в Абу Даби. В края на срещата, папата и Великия имам на Ал Азхар подписаха общ документ за човешкото братство, световния мир и за общо съжителство

Да вървят като  братя. Това убеждение на папа Франциск и на великия имам на Ал-Азхар, Ахмад Ал-Тайиб, обяснява значението на Междурелигиозната среща за човешко братство, която се проведе в Мемориала на основателя в Абу Даби, с участието на 700 лидери от различни религии. Първото слово на папа Франциск  в Обединените арабски емирства, но също и на един папа в Арабския полуостров,  бе интензивно, изпълнено с идеи и яснота в потвърждаването на стойността на диалога между религиите: да бъдат мостове между народите и културите и "гласът на последните". Франциск осъди всички форми на насилие в името на Бога, подчертавайки, че "човек не може да провъзгласява братство и след това да върши обратното", че "братско съжителство" се основава "на възпитанието и справедливостта".  Папата отправи и силен призив за мир в Йемен, Сирия, Ирак и Либия и еднакво силни, приканвайки участниците в срещата да отправят „послание на доверие“ и да не се предават пред „реките от насилие“, тъй като религията не може да оправдае насилието.

Вярващ, жадуващ мира

Така нарече себе си папа Франциск, като припомни историческата среща, станала преди 800 години, между Свети Франциск Асизки и султан Малик Ал Камил. Папа Бергольо наблегна на думата мир и поясни, че се е възползвал от възможността „като брат да търси мира сред братя“:

„Да желаем мир, да насърчаваме мира, да сме средства на мира: затова сме тук“.

Братство бе другата ключова дума, на която Франциск наблегна, тъй като тя бе и темата на проведената междурелигиозна среща. Братството, разбирано като „призвание, съдържащо се в сътворителния Божи промисъл“, по думите на Бенедикт ХVІ, с които Бергольо продължи своя размисъл и подчерта, че „всички имаме еднакво достойнство и никой не може да бъде господар или роб на други“, понеже всички сме безценни в Божиите очи:

„Затова, в името на Бога Творец, без колебание, трябва да бъде осъдена всяка форма на насилие, тъй като е истинско богохулство да се използва името на Бог, за да се оправдава омразата и насилието срещу братя. Не съществува насилие, което да бъде оправдано от религиозна гледна точка“.

Братство в многообразието

Папата припомни, че индивидуализма е враг на братството и затова "всяка религия е призована да преодолее пропастта между приятели и врагове, за да добие „перспективата на Небето, която обхваща хората без привилегии и дискриминация". Франциск изрази благодарност за ангажимента на Обединените арабски емирства да гарантират свободата на вероизповеданията, което също е гаранция "религията да не бъде манипулирана и да признава насилието и тероризма, което означава да се отрече от себе си". Братството - обясни папата - изразява многообразието и различието, правилното отношение не е "нито принудително еднообразие, нито помирителен синкретизъм", а да се държим като братя.

„Нашето призвание, като вярващи – подчерта папа Франциск - е да се ангажираме за равното достойнство  на всички хора, в името на Милосърдния, който ни е създал и в чието име трябва да търсим състава от контрасти и братство в многообразието“.

Да признаеш другия

Папа Франциск акцентира и на постоянния, ежедневен и ефективен диалог за опазване на човешкото семейство. Той говори за „смелостта да приемем различията“, което означава „пълното признаване на другия и на неговата свобода“; както и да полагаме усилия „основните права да бъдат винаги утвърждавани, навсякъде и от всички“:

„Защото без свобода не можем да бъдем чеда на човешкото семейство, а роби. Сред всички свободи бих искал да изтъкна религиозната. Тя не се свежда само до култовата свобода, но наистина вижда у другия своя брат, чедо на същото мое човешко семейство, оставено от Бог на свобода, поради което никаква човешка институция не може да го принуждава, дори и от името на Бог.  Свободата е право на всеки човек: всеки има правото на свобода на вяра, мисъл, изразяване и действие. Плурализмът и религиозните, етнически, полови, расови и езикови различия, са мъдра Божия воля, с която Бог е създал човешките същества“.

Молитвата  създава братството

Папата подчерта, че бъдещето на междурелигиозния диалог е именно братска молитва, хармонията на многообразието, за да се изпълни "неотложната задача за изграждане на мостове между народите и културите":

„Дошло е време, когато религиите трябва да бъдат по-активни и полагат повече усилия, с кураж и дързост, но без претенции, за да помогнат в човешкото семейство да узрее способността за помирение, визията за надеждата и конкретните пътища  към мира“.

Възпитание и справедливост – крила на свободата

Папа Бергольо посочи, че „да признаеш своя брат е от главно значение за сформирането на отворени хора, „способни да победят  податливостта да станат безчувствени или да се огъват“.  Възпитанието означава да  се обезвреди посятото насилие, омраза или предразсъдък.  Справедливостта  е  неразривно свързана с мира, затова религиите трябва да напомнят, че алчността и печалбата правят сърцето безчувствено, а пазарните закони не са в помощ на „срещата, диалога, семейството“.

„Нека религиите бъдат глас на последните, които не са статистически цифри, а братя. Нека застанат на страната на бедните; нека бдят като часовои на братство през размирните нощи;  нека  бъдат бдителен повик, за да могат хората да не затварят очите си пред несправедливостите; нека никога да не се примиряват с многото човешки драми по света“.

Безразличието не гледа към бъдещето

Франциск припомни, че когато човек е безразличен към другия, няма реален и траен напредък. „Безразличието пречи да се види човешката общност и брата отвъд печалбите и отвъд работата. Безразличието не за утрешния ден; не се интересува от бъдещето на творението, не го е грижа за достойнството на непознатия и за бъдещето на децата”.

Семената на мира

Друга задача за религиите, посочи папата, е да сеят семената на мира, чрез „братско съжителство, основано на възпитанието и справедливостта; човешко развитие, изградено върху приобщаването и права за всички”. Днес, посочи папа Франциск,  спешната задача е "активно да допринасяме за демилитаризиране на човешкото сърце":

„Надпреварата във въоръжаването, разширяването на нейните зони на влияние, агресивните политики в ущърб на другите никога няма да доведат до стабилност.

"Войната не може да създаде нищо друго, освен нещастие, оръжия, освен смърт!"

Доверие във взаимното общение

В заключение, папа Франциск отбеляза „дългът да се забрани всякакво загатване за одобрението на думата война“. Папата добави, че „Бог е редом с човека, който търси мир“:

„Мисля по-специално за Йемен, за Сирия, за Ирак и за Либия. Нека всички заедно, братя от единственото човешко семейство, пожелано от Бог, да се обединим срещу логиката на въоръжената сила, срещу материализирането на взаимоотношенията, срещу въоръжаването на границите, срещу издигането на стени и запушването на устата на бедните; на всичко това нека противопоставим нежната сила на молитвата и ежедневните усилия за диалог“.

 

 

 

Photogallery

Междурелигиозната среща в Мемориала на основателя в Абу Даби
05 Февруари 2019, 11:22