Папата: от интернет общностите към човешките общности

В посланието си папа Франциск призовава за правилната употреба на интернет мрежата и насочва вниманието към опасностите, на които са изложени най-слабите слоеве от обществото и новите поколения при употребата на новите дигитални комуникации.

Откакто интернет е на разположение, Църквата винаги се е стремяла да насърчава неговата употреба в полза на срещата между хората и солидарността сред всички. Но мрежата, посочена от папа Франциск в посланието е мрежа, която освобождава, а не улавя в клопките си. И преди всичко закрия най-младите. Папата призовава да се „размишлява над основата и значението на нашето състояние и естеството на взаимоотношенията в интернет пространството и да преоткрием в необятността на предизвикателствата на настоящия комуникационен контекст, желанието на човека, който не иска да остане в собствената си самота ”.

Папата припомня, че в настоящия контекст, „интернет общността не е автоматично синоним на общност“ и „твърде често в социалните мрежи идентичността се основава на противоположността в отношение на другия, на чуждия на групата: определяме се, изхождайки от това, което ни разделя, отколкото на онова, което ни обединява, давайки пространство на съмнението и пораждането на всякакъв вид предразсъдъци: етнически, религиозни, сексулани и т.н. Предлагаме ви пълният текст на папското послание

******

Скъпи братя и сестри,

Откакто интернет стана достъпен за първи път, Църквата винаги се е стремяла да насърчава използването му в служба на срещата между хората и на солидарността между всички. С това послание бих искал отново да ви призова да размислите относно основите и значението на нашата същност като релационни същества и да преоткриете, в широкия спектър от предизвикателства на настоящия комуникационен контекст, желанието на човешката личност, която не иска да бъде изолирана и сама.

Метафорите на мрежата и общността

Днешната медийна среда е толкова широко разпространена, че сега е неразличима от сферата на ежедневието. Мрежата е ресурс и облага на нашето време. Тя е източник на немислими досега знания и взаимоотношения. Много експерти обаче, говорейки за дълбоките трансформации на технологиите, за логиката на производството и разпространението и използването на съдържание, също така подчертават рисковете, които заплашват търсенето и споделянето на автентична информация в глобален мащаб. Ако интернет представлява изключителна възможност за достъп до знания, също така е вярно, че той се оказа еднo от местата, особено изложени на дезинформация и съзнателно и целенасочено изкривяване на факти и междуличностни отношения, които често се използват за дискредитиране.

Трябва да признаем че социалните мрежи, които от една страна ни помагат да се свържем по-добре, да се преоткрием и да си помагаме взаимно, от друга, се поддават на манипулиране на лични данни, насочени към получаване на политически или икономически предимства, без необходимото зачитане на личността и нейните права. Статистиката показва, че сред младите хора всеки четвърти е замесен във вид кибертормоз.

В този сложен сценарий може да е полезно отново да се обмисли метафората на мрежата, която беше в основата на интернет, за да се преоткрие положителния му потенциал. Образът на мрежата ни приканва да се замислим за множеството линии и преплитания, които осигуряват нейната стабилност при липсата на център, йерархична структура и форма на вертикална организация. Мрежата работи, защото всички нейни елементи споделят отговорността.

От антропологична гледна точка, метафората на мрежата припомня друг означаващ образ: общността. Една общност е много по-силна, ако е сплотена и подкрепяща, ако е оживена от чувство на доверие и преследва общи цели. Общността като мрежа на солидарност изисква взаимно слушане и диалог, основан на отговорното използване на езика.

Всеки може да види как в настоящия сценарий групите в социалните мрежи не са автоматично синоним на общност. В най-добрите случаи тези виртуални общности са в състояние да демонстрират сплотеност и солидарност, но често те остават просто групи от хора, разпознаващи се взаимно чрез общи интереси или опасения, които обаче се характеризират със слаби връзки. Нещо повече, в социалната мрежа идентичността твърде често се основава на противопоставяне на другия, на личността извън групата: ние определяме себе си, започвайки с това, което по-скоро ни разделя, а не с това, което ни обединява, пораждайки съмнение и предразсъдъци (етнически, сексуални, религиозни и други). Тази тенденция насърчава групи, които изключват разнообразието, които дори в дигитална среда подхранват необуздан индивидуализъм, който понякога завършва с разгръщане на спирали на омраза. По този начин това, което трябва да бъде прозорец към света, става витрина за излагане на личния нарцисизъм.

Мрежата е възможност за насърчаване на срещата с другите, но тя също може да увеличи нашата самоизолация, подобно на мрежа, която може да ни хване в капан. Младите хора са най-силно изложени на илюзията, че социалната мрежа може напълно да ги задоволи на релационно ниво. Налице е опасно явление, младите хора да се превърнат в „социални отшелници“, които рискуват да се отчуждят напълно от обществото. Тази драматична ситуация разкрива сериозен разрив в релационната тъкан на обществото, която не можем да пренебрегнем.

Тази многообразна и опасна реалност повдига различни въпроси от етичен, социален, юридически, политически и икономически характер и представлява също предизвикателство за Църквата. Докато правителствата търсят законови пътища за регулиране на мрежата и за защита на първоначалната визия за свободна, отворена и сигурна мрежа, всички ние имаме възможността и отговорността да насърчаваме нейната положителна употреба.

Ясно е, че не е достатъчно да се умножат връзките, за да се повиши взаимното разбирателство. Как тогава можем да намерим нашата истинска общностна идентичност, осъзнавайки отговорността, която имаме един към друг в онлайн мрежата?

Ние сме членове един на друг

Възможен отговор може да се извлече от трета метафора: тази на тялото и членовете, която св. Павел използва, за да опише реципрочната връзка между хората, основана на организма, който ги обединява. “Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.” (Еф. 4:25). Да бъдеш член един на друг е дълбоката мотивация, с която апостолът ни призовава да изоставим лъжата и да говорим истината: задължението да пазим истината произтича от необходимостта да не се нарушава взаимната връзка на общението. Истината се разкрива в общението. Лъжите, от друга страна, са егоистичен отказ да признаем, че сме членове на едно тяло; те са отказ да отдадем себе си на другите, като по този начин губим единствения начин да се намерим.

Метафората на тялото и членовете ни води към размисъл за нашата идентичност, която се основава на общението и на „другостта“. Като християни, всички ние се разпознаваме като членове на единственото тяло, чиято глава е Христос. Това ни помага да не виждаме хората като потенциални конкуренти, а да зачитаме дори нашите врагове като личности. Не ни е необходим противник, за да се определим, защото всевключващият поглед, който научаваме от Христос, ни кара да виждаме другостта по нов начин, като неразделна част и състояние на отношения и близост.

Подобна способност за разбиране и общуване между хората се основава на общението на любов между божествените Личности. Бог не е самота, а общение; Той е Любов и следователно комуникация, защото любовта винаги комуникира; всъщност тя комуникира себе си, за да срещне другия. За да общува с нас и да се самопредаде на нас, Бог се приспособява към нашия език, установявайки истински диалог с човечеството през историята (вж. Втори Ватикански Екуменичен Събор, Догматична конституция Dei Verbum 2).

Благодарение на това, че сме създадени по образ и подобие на Бог, който е общение и съ-общениe, ние носим завинаги в сърцата си копнежа за живот в общение, за принадлежност към общността. „Всъщност нищо не е толкова присъщо на нашата природа, колкото да влезем във взаимоотношения един с друг, да имаме нужда един от друг“, посочва св. Василий.

Настоящият контекст призовава всички нас да инвестираме в отношения и да утвърдим междуличностната природа на нашата човешкост, включително в и чрез мрежата. Още повече, че ние, християните, сме призовани да проявим това общение, което бележи нашата идентичност като вярващи. Самата вяра всъщност е връзка, среща; и под тласъка на Божията любов, ние можем да предадем, приветстваме и разберем дара на другия и да му отвърнем.

Общението по образа на Пресветата Троица е точно това, което отличава личносттa от индивида. От вярата в Бог, който е Троичен, следва, че за да бъда себе си, имам нужда от другия. Аз съм автентично човешко същество, истинскa личност, само ако съм свързан другите. Всъщност, думата “човек” (персона) означава човешкото същество като “лице”, обърнато към другия, свързано с другите. Нашият живот става по-хуманeн, когaто природата ни става по-малко индивидуална и по-личностна; автентичният път на хуманизиране продължава от индивида, който възприема другия като съперник, към този, който разпознава другите като спътници.

От „харесвам“ до „амин“

Образът на тялото и членовете ни напомня, че използването на социалната мрежа допълва срещата в плътта, която оживява чрез тялото, сърцето, очите, погледа, дъха на другия. Ако мрежата се използва като продължение или очакване на такава среща, това означава, че идеята за мрежата не е променена и тя остава ресурс и средство за общуване. Ако едно семейство използва мрежата, за да бъде по-свързано, за да седне след това заедно около трапезата и всеки да погледне в очите на другите, то тя е ресурс. Ако една църковна общност координира своята дейност чрез мрежата и след това заедно отслужва Евхаристията, тя е ресурс. Ако мрежата е средство за споделяне на истории и преживявания на красота или страдание, които са физически отдалечени от нас, за да се молим заедно и заедно да търсим благото, за да преоткрием онова, което ни обединява, то тя е ресурс.

По този начин можем да преминем от диагноза към лечение: отваряне на пътя за диалог, за среща, за „усмивки“ и изрази на нежност ... Това е мрежата, която искаме, мрежа, създадена не да улавя, а да освобождава, да защити общението на свободни хора. Самата Църква е мрежа, вплетена заедно с Евхаристийното общение, където единството се основава не на „харесвания“, а на истината, на „амин“- да бъде, чрез която всеки се придържа към Христовото тяло и приветства другите.

От Ватикана 24 януари 2019

(превод Б.Пищийска)