Vatican News
Среща на папа Франциск с дипломатите акредитирани към Светия престол Среща на папа Франциск с дипломатите акредитирани към Светия престол 

Папата към дипломатите: диалог отвъд популизма и национализма

В словото си пред дипломатите акредитирани във Ватикана, папа Франциск подчерта върховенството на правосъдието, вниманието към най-слабите и призова ЕС да не предава своите ценности. Добрият политик не заема пространства, а дава началото на процеси. Понастоящем 183 държави имат дипломатически отношения със Светия престол. Към тях се прибавят Европейският съюз и Суверенният военен орден на Малта. Канцелариите на посолствата със седалище в Рим са 89, включително тези на Европейския съюз и Суверенния военен орден на Малта. Също в Рим се намират Офисите на Лигата на арабските държави, на Международната организация по миграция и на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Време е да се възстанови "многостранната дипломация, чрез която държавите се опитват да предпазят взаимните отношения от логиката на потисничеството, която води до война". Това е съвсем накратко посланието, което папата отправи днес на традиционната годишна среща с представители на Дипломатическия корпус към Светия престол.

Припомняйки историческото слово на Свети Павел VI към Обединените нации 1965, Франциск се фокусира върху четири основни черти, които са от жизненоважен интерес за модерна многостранна дипломация, която също е характерна за реалистичния подход към въпросите, преследвани от дипломатическа традиция на Светия престол.

Позовавайки се на стогодишнината на Общността на нациите, създадено с Версайския договор от 28 юни 1919 - организация, която вече не съществува, но която откри пътя за основаването на Организацията на Обединените нации през 1945 - папа Франциск посочи, че този път, който макар и подкопаван от трудности, остава „неоспорима възможност за нациите да се срещат и да търсят общи решения“, въпреки "възраждането на националистическите тенденции, които подкопават призванието на международните организации да бъдат място за диалог и среща за всички страни“.

Както в миналото "популистките и националистическите тенденции" надделяха над действията на Общността на народите, посочи папата,  така и днес те се появяват отново като двигатели, които прогресивно отслабват многостранната система, "в резултат на обща липса на доверие, криза на доверието" на международната политика и прогресивна маргинализация на най-уязвимите членове на семейството на нациите “.

За папата и Светия престол „необходима предпоставка за успеха на многостранната дипломация са добрата воля и добросъвестността на събеседниците, готовността за лоялен и откровен диалог и волята да се приемат неизбежните компромиси, които се раждат от диалога между страните“. Ако липсва само един елемент от тези, то тогава „ще надделее търсенето на едностранни решения, в крайна сметка, надмощието на по-силния над по-слабия. Общността от Нации – припомни папата – изпадна в криза именно поради тези причини, и за съжаление, се забелязва, че същите нагласи подкопават стабилността на основните международни организации.

Преди да се спре по-обстойно на настоящите въпроси, Франциск поясни, какво поражда у папата – и следователно у Светия престол – безпокойството за цялото човешко семейство и неговите нужди, както от материална така и от социална гледна точка, без да се намесва в живота на Държавите: „Това е послушание към духовната мисия, която извира от наставлението, което Господ Исус отправи към апостоли Петър: „Паси моите овци“ (Йоан 21, 15). Затова по този начин Светия престол се стреми да бъде внимателен и чувствителен слушател на проблемите, засягащи човечеството, с искреното и смирено желание да бъде в служба на благото за всяко човешко същество. Тази загриженост – подчерта папа Бергольо – подтиква навсякъде Църквата да работи усилено за насърчаването на мирни и помирени общества“.

В тази перспектива на внимателна загриженост трябва да бъде разбрано например укрепването на връзките между Светия престол и Виетнам, с оглед на назначаването в близко бъдеще на постоянно пребиваващ в страната папски представител, така както и подписването на временното споразумение на 22 септември 2018 между Светия престол и Народна република Китай за назначаването на епископи в Китай.

1. Примата на правосъдието, правото и добрата политика

Първият елемент на многостранната дипломация, към който приканва Светия престол, е върховенството на правосъдието и правото. Цитирайки словото на папа Монтини към ООН, настоящият му наследник припомни, че главният принцип в отношенията между народите е „да бъдат водени от разума,  справедливостта, от закона на правото, чрез преговори, а не със сила или  чрез насилие, нито от война, страх и измама. "

Неотложна перспектива от когато и да било, гледайки към тревожното "възраждане на тенденциите да преобладават и се преследват индивидуални национални интереси, без да се прибягва до онези инструменти, които международното право предвижда за разрешаване на спорове и осигуряване на зачитане на правосъдието, включително чрез международни съдилища". Това отношение може да се открие в онези, които днес са призовани да носят отговорност за правителството пред "безпокойството, което все повече се развива сред гражданите на много страни, които възприемат динамиката и правилата, които управляват международната общност като бавни, абстрактни и в крайна сметка далеч от действителните им нужди ”.

Папа Франциск подчерта необходимостта политическите личности да се вслушат в гласовете на своите народи и да търсят конкретни решения за насърчаване на тяхната по-голямо благо, което изисква зачитане на закона и правосъдието в рамките на националните и международната общност, тъй като "реактивни, емоционални и прибързани решения със сигурност няма да допринесат за решаването на най-радикалните проблеми, а дори ще ги увеличат ».

Съществен аспект на добрата политика е преследването на общото благо за всички хора", насърчавайки мира, защото има съкровена връзка между добрата политика и мирното съжителство между народите и нациите. Затова политиката изисква „далновидност, а не да се ограничава до търсене на краткосрочни решения“. Добрият политик не трябва да заема пространства, а да инициира процеси", и е призован да надделее единството над конфликта, в основата на което е заложена "солидарността, разбрана в нейния най-дълбок смисъл".

Следователно,  уважението към достойнството на всяко човешко същество е задължителна предпоставка за всяко наистина мирно съвместно съществуване и зачитане на закона, който представлява основният инструмент за постигане на социална справедливост и за насърчаване на братски връзки между народите. Папа Франциск припомни основната роля на човешките права, изложена във Всеобщата декларация за правата на човека, която се отбелязва по повод 700-годишнината и чийто "универсален, обективен и рационален характер трябва да бъде преоткрит", за да не надделеят частичните и субективни визии за човека, които рискуват да отворят пътя към нови неравенства, несправедливости, дискриминация и насилие.

2. Закрила на най-слабите

Папата припомни, че Църквата винаги е била и продължава да бъде ангажирана в подпомагането на нуждаещите се и самия Свети престол през тези години -бе идеатор и поддръжник на различни проекти в подкрепа на най-слабите, които получиха подкрепата и от различни субекти на международно ниво. Сред тези проекти папата цитира хуманитарната инициатива в полза на страдащото население в Украйна.

Но от своя страна – изтъкна папата – „също Международната общност, с нейните организации е призована да даде глас на нямащите глас“. Сред нямащите глас днес папа Франциск припомни жертвите на многобройните настоящи военни конфликти, особено този в Сирия, с огромния брой жертви. Оттук и призива към Международната общност „да спомогне политическото решение на един конфликт, който в крайна сметка ще има само победени. Светият отец не забрави и многобройните бежанци от този конфликт и изказа благодарност за гостоприемството на Йордания и Ливан към тях, но също и към Колумбия, която заедно с други страни от американския континент, през последните месеци прие огромен брой хора от Венецуела.

Светият отец припомни, че сред най-засегнатите в близкоизточния конфликт са християните и затова е важно те да имат място в бъдещето на региона. Оттук и апелът на папата към всички онези потърсили убежище на друго място, да направят всичко възможно, за да се върнат в техните домове, пожелавайки „политическите власти да им гарантират нужната сигурност и всички останали реквизити, позволяващи им да продължат да живеят в своята родина като пълноправни граждани и да допринесат за нейното изграждане“.

Имайки предвид, че Близкият Изток е сцена на сблъсък на множество противоположни интереси, папа Франциск подчерта, че „не трябва да се пренебрегват опитите за подклаждането на вражда между християни и мюсюлмани. Независимо че през вековете възникнаха не малко неразбирателства и вражди между християните и мюсюлманите, в различни места на Близкия Изток те съумяха дълго време да съжителстват в мир“. Именно в тази перспектива е поместена предстоящата апостолическа визита в две страни с мюсюлманско мнозинство: в Мароко и в Обединените Арабски Емирства. Две важни възможности за допълнителното развитие на междурелигиозния диалог и взаимното опознаваме между вярващите от двете религии, в осмото столетие от историческата среща между свети Франциск от Асизи и султан ал-Малик ал-Камил.

Що се отнася до въпроса с мигрантите, папа Франциск подчерта съзнанието, че миграционните вълни през последните години са причина на недоверие и безпокойство сред народите от различни страни, особено в Европа и Северна Америка, което подтикна някои правителства да ограничат силно входните потоци, дори транзитните. Ето защо според папата на „този толкова всеобхващащ проблем не могат да се дадат частични решения, а е необходим общ и конкретен отговор от всички страни, без изключение и в зачитане на всяка легитимна инстанция, както на Държавите, така и на мигрантите и бежанците“. В този контекст папата припомни активното участие на Светия престол в преговорите и приемането на двата Световни пакта за бежанците и за безопасната и редовна миграция.

Сред останалите уязвими и слаби категории от обществото, до младежите папа Франциск постави децата, на които трябва да бъде отдадено голямо внимание. В този контекст папата припомни честването тази година на 30 години от приемането на Конвенцията за правата на детето и осъди всяко насилие срещу децата, също от страна клира, което е „едно от възможно най-нечестивине и подли престъпление“. Папата не забрави и насилието срещу жените и тяхната дискриминация на работното място, но също и робския труд, като припомни, че преди сто години се ражда Международната организация по труда, работеща за насърчаване на достойни условия на труд и подобряване на достойнството на самите работници.

3. Като мостове между народите и строители на мира

С думите на Павел VI папата припомни, че „мирът трябва да ръководи съдбата на народите и на цялото човечество! А вие знаете, че мирът не се изгражда само с политиката и с баланса между силите и интересите, а с духа, с идеите, с делата на мира”. Папа Бергольо посочи и  „знаците за мир“, дадени през 2018 със споразумението между Етиопия и Еритрея, което поставя край на двадесетгодишния конфликт и възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни; споразумението, подписано от лидерите на Южен Судан, както и положителни знаци от Корейския полуостров. Наред с това Светият престол се надява  да се възобнови диалога между израелци и палестинци, както и съгласуваните усилия на международната общност, необходими за насърчаване на мира в целия регион, особено в Йемен и Ирак.

4. Преосмисляне на общата съдба

Още веднъж папа Франциск цитира словото към Обединените нации на свети Павел VІ, който призовава „да се мисли по нов начин човешкото съжителство и осъжда с безпокойство новата надпревара във въоръжаването, констатирайки, че „оръжейният пазар изглежда не иска да спре, а продължава да търси все по-сложни и разрушителни оръжия“.

Тук – каза настойчиво папата – „възнамерявам да подчертая, че не може да не изпитваме силно чувство на безпокойство, имайки предвид катастрофалните хуманитарни и екологични последствия, произтичащи от използването на ядрени оръжия. Затова, имайки предвид също опасността от случайната детонация, по някаква грешка, на тези оръжия, осъждаме категорично заплахата от тяхното използване, както и самото тяхно притежание. Международните връзки – подчерта още папа Франциск – не могат да бъдат доминирани от военната сила, от взаимните заплахи, от показността на военните арсенали. Оръжията за масово унищожение, по-специално атомните, не пораждат нищо друго освен измамното чувство за сигурност и не могат да изградят основата на мирното съжителство между членовете на човешкото семейство, което трябва да се вдъхновява от етиката на солидарността“.

Преосмислянето на общата ни съдба в настоящия контекст означава също преосмисляне на връзката с нашата планета, за което папата подчерта неотложността за "намиране на споразумение в международната общност". В светлината на консенсуса, постигнат на неотдавнашната международна конференция по въпросите на климата, проведена в Катовице, папата пожела  по-решителна ангажираност от страна на държавите за засилване на сътрудничеството при спешно справяне с тревожния феномен на глобалното затопляне. Папата отправи поглед и към Амазонка, която ще бъде в центъра на следващия специален Синод на епископите през октомври, на който също ще се дискутират „екологичните проблеми в тясна връзка със социалните последици“.

С поглед към Европа, папата посочи че през 2019 се навършват 30 години от падането на Берлинската стена. Сега, когато "преобладават нови центробежни сили", каза папата, и се появяват нови завеси "не трябва да забравяме ползите - преди всичко от мира - в Европа, постигнати по пътя на приятелството и сближаването между народите, предприети след Втората световна война".

Що се отнася до Италия, която преди деветдесет години подписа Латеранските пактове, чийто резултат е Ватиканската държава, папа Франциск припомни, че с това раждане Църквата може отново да допринесе изцяло за духовното и материалното развитие на Рим и на цяла Италия. Папата  отправи конкретна молитва за италианския народ, „за да може чрез вярата в своите традиции, да запази живия дух на братска солидарност, който отдавна го отличава ".

07 Януари 2019, 15:37