Cerca

Vatican News
Литургия, отслужена в извънредната форма на римския обред Литургия, отслужена в извънредната форма на римския обред 

Конгрегацията за доктрината на вярата ще отговаря за диалога с льофеврианите

С апостолическо писмо под формата на Motu Proprio папа Франциск прехвърли Компетенциите на Комисият Ecclesia Dei, създадена от Йоан Павел II след льофевристката схизма, на Конгрегацията за доктрината на вярата, като закри същата Комисия.

Серджо Чентофанти – Йоан Хаджиев - Ватикана

С апостолическо писмо, под формата на Motu proprio, папа Франциск оповести закриването на Папската комисия „Ecclesia Dei“, която бе създадена на 2 юли 1988 г. от Св. Йоан Павел II, със „задачата да сътрудничи с епископите и отделите на Римската курия, за да се улесни пълното църковно общение на свещеници, семинаристи, монаси или монашески общности, свързани с Братството, основано от архиепископ Марсел Льофевр, които искаха да останат свързани с Наследника на Св. Петър в Католическата Църква, запазвайки техните духовни и литургични традиции“.

Компетенциите на Комисията преминават към Конгрегацията за доктрината на вярата

„Компетенциите на въпросната комисията са сега изцяло възложени на Конгрегацията за доктрината на вярата, в рамките на която ще се създаде специална секция, която ще има задачата да продължи работата на надзора, насърчаване и защита, досега извършвани от закритата Папска комисия „Ecclesia Dei“.

Променени ситуации

Папата обяснява решението си поради „променените ситуации“, които накараха Св. папа Йоан Павел ІІ да основе Папска комисия „Ecclesia Dei“. Папа Франциск констатира, „че институтите и монашеските общности, които по принцип служат Литургия в извънредната форма, вече имат своя собствена стабилност по отношение на численост и живот“ и отбелязва, че „целите и проблемите, с които се занимава Папската комисия „Ecclesia Dei“, са основно от доктринално естество. С това Motu proprio папата желае „тези цели да стават все по-очевидни за съзнанието на църковните общности“.

„Summorum Pontificum“ на Бенедикт XVI

Повече от тридесет години - пише папа Франциск - Комисията „Ecclesia Dei“ „извършваше с искрена загриженост и похвална всеотдайност“ задачата си. Папата припомня две решения на предшественика си Бенедикт XVI: с Motu proprio „Summorum Pontificum“, от 7 юли 2007 г., Папската комисия „разшири компетентността си над тези институти и монашески общности, които са свързани с извънредната форма на римския обрeд и са възприели предишните традиции на монашеския живот, като наблюдава спазването и прилагането на установените разпоредби“.

Въпроси предимно от доктринален характер

Две години по-късно, с моту проприо „Ecclesiae unitatem“, от 2 юли 2009 г., Бенедикт XVI реорганизира структурата на Комисията, „за да я направи по-подходяща към новата ситуация, създадена от премахването на отлъчването на четиримата епископите, ръкоположени без папско разрешение“. След това - добавя папа Франциск - смятайки, че след този акт на благодат, въпросите, разгледани от Комисията, „ще бъдат предимно от доктринално естество“, папа Бенедикт XVI „по-неразривно я свърза с Конгрегацията за доктрината на вярата, запазвайки нейните първоначални цели, но променяйки нейната структура“.

След „дълбок размисъл“

Днешното решение - обяснява папа Франциск - дойде „след дълбок размисъл“ и след някои събития: по време на събранието от 15 ноември 2017 г., Конгрегацията за доктрината на вярата помоли директно да води диалога между Светия престол и Свещеническото братство „Св. Пий X“, „тъй като разглежданите въпроси са от доктринален характер“. Папата одобри това искане на 24 ноември и това предложение получи подкрепа и на пленарната сесия на Конгрегацията през януари тази година.

Апостолското послание на Йоан Павел II

Ако се върнем към създаването на Комисията, можем да си припомним някои пасажи от апостолското послание „Ecclesia Dei“ на Св. Йоан Павел II, написано след незаконно епископско ръкоположение, извършено на 30 юни 1988 г. от архиепископ Марсел Льофевр, който отхвърляше някои „осъвременявания“, решени от II Ватикански събор. Един акт, - казваше папа Войтила - който дава „на всеки възможността за един дълбок размисъл и обновен ангажимент за вярност към Христос и към Неговата Църква“.

Увеличава се разбирането на предадените думи

„Коренът на този схизматичен акт - отбеляза папа Йоан Павел II - може да бъде открит в една непълна и противоречива представа за Традицията. Непълна, тъй като не отчита в достатъчна степен живия характер на Традиция, „която - както ясно учи II Ватикански събор - произхожда от апостолите и се развива в Църквата, с помощта на Светия Дух: разбирането на нещата и на предадените думи расте чрез размисъл и проучване, направено от вярващите, които го пазят в сърцата си, както и с дълбокия разум, който те имат за духовните неща, както и чрез проповядването на тези, които чрез епископското унаследяване са получили сигурната харизма на истината“.

Традицията, която се противопоставя на папата, е противоречива

„Особено противоречиво е - пише папа Войтила - понятието за традиция, която се противопоставя на вселенското учение на Църквата, на което са пазители епископът на Рим и колегията на епископите. Човек не може да остане верен на Традицията, прекъсвайки църковната връзка с този, на когото самият Христос, в лицето на апостол Петър, е поверил службата на единство в Неговата Църква“.

Призив за единство с Викария на Христос

Папа Йоан Павел II изпращаше един спешен призив: „При настоящите обстоятелства, бих искал най-вече да отправя апел, едновременно тържествен и прочувствен, бащински и братски, към всички тези, които досега са били свързани по различни начини с движението на архиепископ Льофевр, за да изпълнят сериозното задължение да останат обединени с Христовия Викарий в единството на Католическата Църква и да не продължават да подкрепят това движение по никакъв начин. Никой не трябва да пренебрегва, че формалното привързване към разкола представлява тежка обида срещу Бога и предвижда анатема, установена от църковното право“.

19 Януари 2019, 12:15