Cerca

Vatican News
Папа Франциск на литургията на 1 януари 2019 Папа Франциск на литургията на 1 януари 2019  (ANSA)

Папата: да приемем в живота Мария, Царицата на мира

На литургията в празника на Дева Мария Богородица, 1 януари, папа Франциск призова да „позволим на Мария да ни хване за ръка. Свят, който гледа към бъдещето без майчин поглед е късоглед. Човешкото семейство се основава на майките“, каза той.

Светла Чалъкова - Ватикана

„Хвани ни за ръка, Марийо“. Това бе молитвата, която папа Франциск отправи в деня в който Църквата отбеляза празника на Дева Мария Богородица, 1 януари. „Тъй като Мария е майка, тя възражда у чедата си удивлението на вярата, носи в Църквата домашната атмосфера, вкоренява ни в Църквата, където единството е по-важно от различието, призовава ни да се грижим за другите, припомня ни, че за вярата е съществена нежността, която ограничава безразличието“, каза папата

В проповедта си на литургията, която предстоятелства във ватиканската базилика „Свети Петър“, папа Франциск се спря на „погледа на Мария, погледа на майките. Свят – каза той – който гледа към бъдещето без майчиния поглед е късоглед свят. Ще увеличи своите печалби, но не може повече да съзре в хората, тяхната същност на чеда. Ще има печалби, но няма да бъдат за всички. Ще живеем в един и същи дом, но не като братя. Човешкото семейство се основава на майките. Един свят в който майчината нежност се свежда до обикновени чувства, може да бъде богат откъм материални неща, но няма да е богат откъм бъдеще“.

В началото на годината – каза още папата – нека да поискаме от Нея благодатта на удивлението пред Бог на изненадите. Нека подновим изначалното удивление, когато в нас се породи вярата. Майката Божия ни помага: Богородица, която роди Господ, роди нас за Господ. Тя е майка и възражда в синовете удивлението на вярата. Живот без удивление, е сив живот, рутинен. Така е и с вярата. Също Църквата има нужда да поднови удивлението си, че е обиталище на живия Бог, Годеница Господня, Майка, която ражда чеда. В противен случай рискува да прилича на красив музей от миналото“.

Светият отец отправи молитвата да „позволим на Мария да погледне към нас, да ни прегърне и хване за ръка. Нека ѝ позволим да погледне към нас. С право гледаме към Мария, към Майката, преди всичко в момент на нужда, когато сме заплетени в най-сложните житейски възли. Но хубаво преди всичко да позволим на Мария да погледне към нас. Когато ни гледа, тя не вижда в нас грешниците, а чеда. Нейният поглед към нас ни казва: „Скъпи чеда, кураж; аз, вашата майка, съм тук!“.

„Нека ѝ позволим да ни прегърне. След погледа, идва ред на сърцето, в което, казва Евангелието, „Мария пази всички тези неща, съзерцавайки ги“ (Лк. 2, 19). Девицата, има всичко присърце, прегръща всичко, благоприятни и неблагоприятни събития. И съзерцава всичко, т.е. представя всичко на Бог. Ето нейната тайна. По същия начин тя взима присърце живота на всеки един от нас: иска да прегърне всички наши ситуации и да ги представи пред Бог. В днешния фрагментиран, където рискуваме да загубим нишката, прегръдката на Майката е съществена. Има толкова много разпръснатост и самота около нас: целият свят е свързан, но изглежда все по-разединен. Имаме нужда да се поверим на Майката. В Писанието тя прегръща всички конкретни ситуации и присъства там, където има нужда: отправя се към своята роднина Елисавета, притичва се на помощ на младоженците от Кана Галилейска, насърчава учениците на Горницата… Мария е лек за самотата и дезинтегрирането. Тя е Майката на утехата, която е близо до самотния. Тя знае, че за да утешиш думите не са достатъчни, необходимо е присъствието; и там тя присъства като майка. Нека ѝ позволим да прегърне нашия живот“.

„Но нека също ѝ позволим да ни хване за ръка. Майките взимат за ръка децата си и ги въвеждат с любов в живота. Колко много деца днес, тръгвайки по своя път, губят посоката, мислят се за силни и се загубват, мислят се за свободни и се превръщат в роби. Колко деца днес, забравили майчината обич, живеят ядосани и безразлични към всичко! Колко деца днес, за съжаление, реагират на всичко и всички със злоба. Такъв е живота. Понякога дори да се показваш лош е синоним на сила. Но е само една слабост. Имаме нужда да се научим от майките, че героизмът се състои в себедаряването, силата в това да имаш милост, мъдростта в кротостта“.

„Дева Мария не е една опция: тя трябва да бъде приета в живота. Тя е Царицата на мира, която побеждава злото и отвежда по пътищата на доброто, която възвръща единството между чедата, която възпитава в състраданието“.

„Хвани ни за ръка, Марийо. Хванати здраво за теб ние ще преодолеем и най-тревожните моменти в историята. Води ни за ръка, за да преоткрием връзките, които ни обединяват. Събери ни заедно под твоята мантия, в нежността на истинската любов, където се възстановява човешкото семейство. Под твоето покровителство прибягваме, Света Майко Божия“.

02 Януари 2019, 10:22