Папа Франциск Папа Франциск 

Папата призова американските епископи към единство и обръщане

В дълго писмо до американските епископи, които провеждат своите духовни упражнения в семинарията на Мадналайн, Чикаго, папа Франциск подчертава, че греховете и злоупотребите „нанесоха дълбока рана в сърцето на предания Божи народ“.

Светла Чалъкова – Ватикана

„За да си възстанови доверието, Църквата в Съединените щати, наранена от скандала със злоупотребите, не трябва да вярва, че са достатъчни нови форми на реорганизация, макар и необходими, а трябва да търси обръщането“. Това пише папа Франциск в дълго писмо до американските епископи, които са събрани до 8 януари в Чикаго за своите духовни упражнения. С него папата желае да придружи размишленията на епископите през тези дни като брат и насърчител „в молитвата и стъпките, които правите в борбата срещу културата на злоупотребите и начина да се справите с кризата на доверието“, се чете в документа. В писмото папа Франциск споделя, че е искал лично да придружи епископите за няколко дни, но заради логистични проблеми, не е било възможно и затова „това писмо – което в оригинала си е на испански – възнамерява да компенсира по някакъв начин неосъщественото пътуване“. Папата изразява своето задоволство, че епископите са приели неговото предложение духовните упражнения да бъдат водени от проповедника на Папския дом, отец Раниеро Канталамеса.

Водещата нишка в размишлението на папата изхожда от думите на Исус в евангелието според Марко: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга на всички“. В евангелието Яков и Йоан искат единия да седне от дясно, а другия от ляво на Господ, предизвиквайки възмущението в останалите ученици. Евангелието – отбеляза папата – „не се страхува да открои напреженията, противоречията и отношенията, които съществуват в живота на първата общност от ученици: търсенето на първите места, завист, споразумения. Така както и комплотите и интригите, които се организираха около посланието и фигурата на Исус от страна на тогавашните политически и религиозни власти и от търговците.

Бдителност и разграничаване

Ето защо – изтъква папата- „именно в трудните моменти е необходимо да бдим, та нашите решения, възможности, действия и намерения да не бъдат опорочени (или възможно най-малко опорочени) от тези конфликти и вътрешни напрежения и да бъдат преди всичко отговор на Господ, който е живот за света“. Необходимо затова „да бдим и разграничаваме, за да се вслушаме в онова, което е угодно на Господ. Много действия – подчертава папата – могат да бъдат полезни, добри и необходими и дори могат да изглаждат правилни, но не всички имат „аромата“ на Евангелието. Ако ми позволите да го кажа с прости думи: трябва да внимаваме изцелението да не се превърне по-лошо от болестта“.

Раната от злоупотребите: сексуални, с власт и съвест

„През последните години Църквата в Съединените щати бе разтърсена от многобройни скандали, които докоснаха дълбоко доверието в нея“, пише още папа Франциск. „Това са бурни времена в живота на многобройни жертви, които в своята плът са понесли злоупотреби: сексуални, с власт и съвест от страна на свещеници, богопосветени мъже и жени и вярващи миряни, но също бурни и кръстни времена за онези семейства и целия Божи народ. Доверието в Църквата бе поставено под въпрос и отслабено от тази грехове и престъпления, но особено от волята да се покрият и скрият. Всичко това породи по-голямо чувство за несигурност и липса на закрила за вярващите“. Папа Франциск отбелязва, че нагласата да се укриват тези престъпления, „нарани дълбоко на взаимоотношенията, които днес сме призовани да възстановим. Осъзнаваме – продължава папата – че извършените грехове и престъпления и всички техни последствия на църковно, обществено и културно ниво, оставиха белег и дълбока рана в сърцето на предания народ, пораждайки у него смущение и обърканост“.

Това – откроява папата – „служи също като извинение да се дискредитира постоянно и да се поставя под съмнение живота, дарен от многобройни християни: всеки път, когато Евангелието се превръща в едно „неудобно свидетелство“, не са малко гласовете, които искат да го заглушат, посочвайки непоследователността на членовете на Църквата и още повече на своите пастири. Белег и рана, които се пренасят в лоното на епископското общение, пораждайки не точно здравомислещ и необходим диалог, а разделение и дисперсия, плодове на врага на човешката природа, който – както пише свети Игнаций от Лойола в своите Духовни упражнения – извлича повече полза от разделението, отколкото от логическите и желани разногласия в съжителството на Христовите ученици“.

Раната в доверието не се разрешава на организационно ниво

Затова за папа Франциск за разрешаването на конфликта е необходима една нова нагласа. „Раната в доверието не се разрешава с доброволни постановления или просто с нови комисии или подобрявайки работните организационни схеми, сякаш сме ръководители на агенция за човешки ресурси. Това е виждане, което свежда мисията на пастира до чисто организационно задължение в евангелизаторската дейност. Става въпрос за необходими, но недостатъчни мерки, защото рискуват да сведат всичко до организационни проблеми“, предупреждава папата.

Необходимо е мисионерско обръщане

Раната в доверието – отбелязва папата – „докосва на неврологично ниво нашите взаимоотношения. Като „занаятчии“ трябва да  възстановим жизнената тъкан с разумни и зрели пространства, които умеят да зачитат интегритета и интимността на всеки човек, вдъхвайки доверие в изграждането на един сигурен и прозрачен проект. Това – казва папата – изисква не само една нова организация, но също обръщане на нашия разум, на нашия начин на молитва, на управление на властта и парите, на това как живеем авторитете и също как се отнасяме помежду си и със света. Хоризонтът на промените в Църквата е винаги този да стимулира постоянното състояние на мисионерско и пастирско обръщане, което спомага създаването на нови църковни пътища, все по-съответстващи на Евангелието. Необходимо е прагматичното измерение на нашите действия да бъде придружено от парадигматичното измерение, което показва духа и смисъла на онова, което правим. Без това, съществува риска, всичко което се прави да бъде „оцветено“ от самореференциалност, самосъхранение и самозащита и следователно осъдено на провал.

Доверието плод на едно сплотено тяло

Папата припомня още на американските епископи, че „новия църковен сезон се нуждае основно от пастири, учители в разпознаването на преминаването на Бог в историята на неговия народ, а не от обикновени администратори, защото идеите се обсъждат, а житейските ситуации се разграничават“.

Ето защо – продължава папата – „сред объркаността, в която живеят нашите общности, на първо място трябва да се намери един общ дух, способен да ни помогне в разграничаването, но не за да се сдобием със спокойствието, плод на човешкото равновесие или на демократичното гласуване, което прави едни да печелят над други, а на един колегиално бащински начин на приемане на настоящата ситуация, който закриля от духовната сирота поверения ни народ.

Франциск пояснява, че доверието няма да се вкорени в нас самите или в нашите заслуги или в нашето сърце, а ще бъде плод на едно сплотено тяло, което признавайки се за грешно, е способно да прогласи нуждата от обръщане, защото „не възвестяваме нас самите, а Исус, който в най-мрачните моменти отваря нови пътища и помазва обезсърчената вяра, ранената надежда и унилото милосърдие“.

Католичността не е само доктринален или юридически проблем

Папа Франциск подчертава и един друг важен аспект, позовавайки се на свети Йоан ХХІІІ: авторитета не може да се изолира, защото вяра и съвест лишени от общностна инстанция постепенно започват да прогласяват един Бог без Христос, един Христос без Църква и една Църква без народ. Ето защо, „католичността се базира също на способността, която ние пастирите имаме да се учим да се вслушваме и да работим заедно. Католичността не може да се сведе само до чисто доктринален или юридически въпрос, а ни напомня, че ние не вървим сами.

„Тази колегиална съвест на хора грешници в постоянно обръщане, но винаги смутени и покрусени от случилото се, ни позволява да навлезем в общение на любов с нашия народ и ни освобождава от търсенето на ненужни триумфализми, които претендират да заемат места, вместо да породят нови процеси“.

Не на дискредитирането и делегитимизацията

Тази нагласа – изтъква папата – „изисква от нас решението да изоставим като начин на действие дискредитирането и делегитимизацията, виктимизацията и упрека в нашите отношения. Всички усилия, които ще положим за разчупването на този порочен кръг, ще ни предразположи за намирането на евангелски пътища, които пораждат и насърчават помирението и доверието, които нашия народ и мисията изискват от нас. Но за да осъществим това – подчертава папа Бергольо – трябва да спрем да насочваме към другите нашата обърканост и неудовлетворение, които са пречка за единството. Необходимо е да заедно за коленичим пред Господ, позволявайки да бъдем запитани от неговите рани, в които можем да видим раните на света. Трябва да се „съблечем“ от всичко онова, което не спомага за прозрачността на Евангелието на Исус Христос“, призовава папата.

Достоверността – подчертава настойчиво папата – „се ражда от доверието, което на свой ред се ражда от искреното и всекидневно служение към всички: служение, което не възнамерява да бъде маркетинг или стратегическо, за да си възвърне загубеното място или ненужното признание в социалната тъкан, а принадлежи на самата същност на Евангелието“.

Църквата е земя на среща за всички

„Църквата – припомня папата – „има мисията да бъде земя на среща и гостоприемство не само за своите членове, но и за целия човешки род. Нейната мисия е именно тази да работи неуморно за единството между хората и народите, като символ и тайнство на дара на Христос на Кръста за всички човеци. Общностите трябва да свидетелстват, че Бог е Отец на всички и доверието се гради дотолкова, доколкото помагаме заедно с останалите за сплитането на социалната и културна тъкан, която не само се разпада, а дава възможност и създава нови омрази. Като Църква не можем да останем затворници на една или на друга страна, а да бдим и да изхождаме винаги от най-беззащитния“.

Накрая папа Франциск уверява епископите, че „по този път не сме сами, защото с нас е Мария, която придружи първата общност на Христовите ученици и я защити от духовната сирота, която води до самореференциалността, позволявайки ѝ да постоянства в непонятното, в очакване на идването на светлината Божия.

04 Януари 2019, 12:36