Папата: Кръстният път на Христос продължава и днес

Светла Чалъкова – Ватикана

„Пътят на Исус към Голгота е път на страдание и самота, който продължава и в наши дни. Исус върви и страда с многобройните лица, страдащи от доволното и упойващо безразличие на нашето общество, което консумира и се консумира, което пренебрегва и се пренебрегва в болката на братята“, независимо дали те са „мигранти, принудени да напуснат родната си земя, отхвърлени, възрастни, деца лишени от тяхното детство или правото да се родят“. Болките и страданията по света бяха основния акцент в размишлението на папа Франциск по време на Кръстният път, който в късния следобед на 25 януари събра на крайбрежния парк в Панама „Дева Мария Антигуа“ повече от 400 хиляди младежи, участници в 34-я СМД.

Тихоокеанският бриз милва панамското крайбрежие в меката светлина на залеза. Огромно множество млади поклонници от Световния младежки ден, слушат развълнувани думите на папа Франциск в края на Кръстния път. В тях папата припомни многобройните лица днешното страдание. На „скритата и скандална болка на онези, които вместо солидарност от страна на изобилно наситеното общество, срещат отхвърляне, болка, мизерия и са белязани и третирани, като носители и отговорни за всички социални злини“; на болката на местните народи, на общия дом, на неродените деца и на онези, на които се отрича човешкото право на детство, семейство, образование…, които не могат да играят, пеят, мечтаят..! на малтретираните, експлоатирани и изоставени жени, съблечени и пренебрегнати в тяхното достойнство; на болката в тъжните очи на младежите, на които са отнети мечтите за бъдещето поради липсата на образование и достойна работа!“.

„Също ние твоите приятели, о Господи – каза папата – позволяваме да бъдем завладени от апатията и неподвижността. Не малко пъти конформизмът ни сломи и парализира. Бе трудно да те разпознаем в страдащия брат: обърнахме погледа си, за да не видим; потърсихме убежище в шума, за да не чуем; затворихме си устата, за да не викаме. Винаги същото изкушение. По-лесно и по-удовлетворяващо е да бъдем приятели в победата, в славата, в успеха и в овациите; по-лесно е да бъдем близо до онзи, който е по-известен и печеливш. Колко е лесно да попаднем в клопките на културата на булизма, на тормоза и заплахите!“.

Но Франциск не се примирява с нараненото настояще. Той се пита и пита всеки един от нас: „Как реагираме пред страдащия Исус?“, „Дали сме способни да останем като Мария под кръста на Исус?“. „Девицата – каза папата – е пример за ученика и за Църквата, която иска да бъде достоверна последователка на Възкръсналия. От Нея се учим да бъдем с Исус, и следователно с онези, които Той най-много обича: последните, изоставените, отхвърлените, забравените. Като Мария – каза папата – също ние искаме да бъдем Църква, която подкрепя и придружава, която е способно да каже: тук съм! В живота и в кръстовете на многобройните „страдащи христоси“, които вървят до нас“.

Тревогите, трагедиите, надеждите на латиноамериканските народи са водещата нишка на петнадесетте спирки на Кръстния път. Всяка една е посветена на една специфична тема, предложена чрез погледа на младежите, представители на също толкова държави. Началото на страдалческия Кръстен път бе даден от младежите от Хондурас, които отправиха молитва към Господ да им помогне да „отварят очите и сърцето си за другия. Кубинските младежи споделиха своето желание да бъдат „тъкачи на единство“, докато младежите от Салвадор отправиха молитва за застъпничеството на мъчениците, и по-специално на свети Ромеро, за да живеят последователно вярата. „Ние, коренните населения, олицетворяваме Исус в столетното страдание, което бележи нашия живот“, бе молитвата на гватемалците. „Господи, помогни ни да се Те срещнем в цялото твое дело“, издигнаха молитвата си за нашия „общ дом“ костариканците. За мигрантите бе молитвата на венецуелците, свидетели на най-големия мигрантски отлив от страната през последните 50 години с повече от 3 милиона души от 2015 г. „Боже, помогни ни да избираме бедните, слабите, страдащите, отхвърлените, маргинализираните“, бе молитвата на младите хора от Хаити, най-бедната страна в западното полукълбо. За необходимостта от посланици на надежда бе размишлението на бразилците, а мислите на младите доминиканци се насочиха към „жените, които се борят с мрака на злоупотребите, бедността, самотата, насилието, трафика на хора и робството“. От Колумбия бе издигната молитва за помирение, а от Порто Рико за борбата с корупцията. 

„Тероризмът в света унищожи многобройни човешки животи, убийствата разбиха много сърца. Исус, умрял на кръста, е гласът на многобройните жертви, за да ни каже с колко любов трябва да защитаваме, зачитаме и закриляме живота, започвайки от този на неродените“, бе молитвата на мексиканските младежи, в чиято страна само през 2018 година са убити повече от 28 хиляди души. 

Размишлението и молитвата на петнадесетата спирка бяха подготвени от домакините на СМД. „Трябва да обърнем света към вярата, която преобразява. От Панама можем да изпълним света с нашата радост, която се нарича мисия и надежда“.

Надежда – каза папата – която можем да положим в Мария. „От нея можем да се научим да казваме „да“ на силната и постоянна устойчивост на многобройните майки, бащи, баби и дядовци, които не престават да подкрепят и придружават своите деца и внуци, когато са в беда. От Мария се учим на силата да казваме „да“, на всички, които не замълчаха и не мълчат пред културата на тормоза и злоупотребите, на дискредитация и агресия, и работят за предоставянето на възможности и условия на сигурност и закрила“. 

От Мария можем да се научим преди всичко да „посрещаме и приемаме страдащите, които са напуснали или загубили своята земя, корени, семейство, работа. Като Мария, искаме да бъдем Църква, която насърчава, култура способна да приема, закриля, насърчава и интегрира; която не заклеймява и още по-малко да обобщава с най-абсурдното и безотговорно идентифициране на всеки мигрант като носител на социално зло ”.

От нея – завърши папата – искаме да се научим да бъдем до кръста, но не със затворено сърце, а със сърце, което умее да придружава, което познава нежността и набожността; което е експерт по милосърдие, отнасящо се с уважение, деликатност и разбиране“.