Папата към младежите: като Мария бъдете „инфлуенсъри“ на Бог

Светла Чалъкова – Ватикана

„Мария не беше „инфлуенсър“ на Бог, по онова време нямаше социални медии, но бе жената, която най-много повлия на историята със своето „да“; това е едно „да“ на онзи, който рискува собствения си живот, с увереността, че е носител на едно обещание“. Решението да избереш с кого да бъдеш в живота бе центъра на размишлението,  което папа Франциск представи пред повече от 600 хиляди младежи, които взеха участие в молитвеното бдение за 34-тя СМД в Панама, което се проведе в парка посветен на свети Йоан Павел ІІ. „Спасението – каза папата пред хилядите младежи – е призив да участваме в една история на любов“.

На големият парк, недалеч от океана, папа Франциск пристигна към 18.30 ч. придружен от петима младежи, представители на петте континента. В центъра на сцената е поставена огромна икона на Исус с разтворени обятия, образът на един младеж, и до папата, епископската митра и реликва от окървавената дреха на монс. Оскар Ромеро.

В размишлението си папата изтъкна, че „призива на Бог  изненада Мария. Несъмнено – каза той девойката от Назарет не беше в „социалните мрежи“ по онова време, не беше инфлуенсър, но без да го иска, нито да го търси, се превърна в жената, с най-голямо влияние в историята. Мария „инфлуенсърката“ на Бог. С малко думи, съумя да каже „да“ и се повери на любовта и обещанията на Бог, единствената сила, способна да направи нови всички неща.

„Винаги – продължи папата – впечатлява силата на това „да“ на тази млада жена, на нейното „да ми бъде според волята Ти“, казано на ангела. Това бе нещо различно от пасивното или примирително приемане от типа „Добре, да опитаме да видим какво ще стане“. Не, това бе нещо повече, нещо различно. Това бе едно „да“ на онзи, който иска да се обвърже и рискува, на който залага всичко, без друга гаранция освен сигурността да знае, че е носител на едно обещание. Несъмнено щеше да има трудности, една трудна мисия, но трудностите не бяха повод, за да каже „не“. Тази вечер – насърчи папата – нека чуем как онова „да“ на Мария отеква и се умножава от поколение на поколение. Много младежи по примера на Мария рискуват и залагат, водени от едно обещание“.

„Да кажеш „да“ на Господ – прибави Франциск – означава да имаш смелостта да прегърнеш живота такъв какъвто е, с цялата негова нестабилност и незначителност и много пъти дори с всичките негови противоречия, липса на смисъл. Означава да прегърнем нашата родина, нашето семейство, нашите приятели такива каквито са, също с техните слабости и незначителност“.

Но защо?, се запита папата. „Защото само онова, което се обича може да бъде спасено. Само онова, което се приема, може да бъде преобразено. Любовта на Господ е по-голяма от всички наши противоречи, слабости и дребнавости, но именно посредством нашите противоречия, слабости и дребнавости Той иска да напише тази история на любов. Той прие блудният син, прие Петър, след като се отрече от Него и ни приема винаги, след нашите падания, помагайки ни да станем и да се изправим на крака. Защото истинското падане, онова което може да провали нашия живота, е да останем на земята и да не позволим да ни помогне“.

Позовавайки се на свидетелствата на младежите, папата припомни Алфредо, „останал без работа, без образование, без общност, без семейство“. Невъзможно е – каза папата – някой да расте, ако няма силни, корени, които да му помагат да стои изправен и здраво стъпил на земята. Лесно е да се разпилеем, когато няма къде да се закрепим здраво. Ние възрастните трябва да си зададем един въпрос, нещо повече вие трябва да ни го зададете, а ние сме длъжни да ви отговорим:  какви корени ви даваме, какви бази ви предлагаме, за да ви изградим като личности? Без образование е трудно да се мечтае за бъдеще; без работа е много трудно да се мечтае за бъдеще; без семейство и общност е почти невъзможно да се мечтае за бъдеще. Защото да мечтаеш за бъдещето, означава да са научиш да отговориш не само защо живея, а за кого живея, за кого си струва да дам живота“.

Папа Франциск сподели разговора си с един младежи, който го е попитал „защо много млади хора днес не се питат дали Бог съществува или срещат трудност да вярват в Него и избягват да се ангажират в живота?“. Защото – каза папата, цитирайки друг младеж – много от тях чувстват, че постепенно, са престанали да съществуват за другите, много пъти се чувстват невидими. Това –подчерта папа Бергольо – е културата на изоставянето и липсата на внимание. Не казвам всички, но мнозина чувстват, че нямат много или нищо да дадат, защото нямат реални места, от които да се чувстват предизвикани. Как могат да мислят, че Бог съществува, ако отдавна са спрели да съществуват за своите братя? Знаем добре – каза още папата – че не е достатъчно да бъдем по цял ден „свързани“, за да се чувстваме признати и обичани. Да се чувстваш признат, обичан и призован е нещо по-голямо от това да си „в мрежата“. Означава да намериш пространства, в които с вашите ръце, с вашето сърце и вашия разум да можете да се чувствате част от една по-голяма общност, която се нуждае от вас и от която също вие се нуждаете“.

Винаги – изтъкна настойчиво папата – може да се обновим и израснем, когато има една общност, топлотата на един дом, където да положим корените, който предлага необходимото доверие и подготвя сърцето да открие един нов хоризонт: хоризонта на обичания, търсен, намерен и дарен за една мисия син. Господ ни се представя чрез конкретни лица. Да кажем „да“ на тази история на любов, означава да кажем „да“, за да бъдем инструменти за изграждането, в нашите квартали, на църковни общности, способни да излязат по улиците на града, да приемат и тъкат нови взаимоотношения. Да бъдем „инфлуенсъри“ през ХХІ век, означава да бъдем пазители на корените, пазители на всичко онова, което пречи на нашия живот да се изпари в нищото. Бъдете пазители на всичко онова, което ни позволява да се чувстваме част едни други, да си принадлежим взаимно“

„Евангелието – завърши папата – ни учи, че светът няма да бъде по-добър защото има по-малко болни, слаби или възрастни хора за които да се грижим, нито защото ще има по-малко грешници, а че ще бъде по-добър, когато ще има повече хора, които са готови и имат смелостта да дарят бъдеще и вярват в преобразяващата сила на любовта Божия. Искате ли да бъдете „инфлуенсъри“ като Мария, която има смелостта да каже „да ми бъде според волята Ти? Само любовта ни прави по-хуманни, по-пълноценни, всичко останало е добро, но празно плацебо“.