Папата: повече място и внимание към темата за вечността
Амедео Ломонако-Димитър Ганчев- Ватикана
23-ата публична сесия на Папските академии, която се провежда във Ватикана от 4 декември на тема „Вечността, другото лице на живота“, е стимул за „нов и по-дълбок размисъл“ за вечния живот, „основното ядро на християнската вяра“, пише папата в посланието. Но ескатологичния размисъл по тази централна тема не намира полагащото се място и внимание „в катехизиса и литургичните чествания“. Понякога се добива впечатлението, добавя папата, че темата за вечността е „съзнателно забравяна и пренебрегната, тъй като изглежда далечна и чужда за ежедневния живот и за съвременната чувствителност“.
Бъдещето отвъд смъртта изглежда неразбираемо
„Малкото внимание към темата за вечността“ може да зависи от много фактори, посочва папа Бергольо. „Едно от явленията белязали съвременната култура е именно затварянето на трансцедентните хоризонти, оттеглянето в себе си, почти изключителната привързаност към настоящето, забравяйки или цензурирайки миналото и преди всичко на бъдещето, възприемани, особено от младите, като неясни и изпълнени с несигурност. В този контекст, бъдещето след смъртта неизбежно изглежда още по-далечно, неразбираемо и напълно несъществуващо“.
Езикът трябва да бъде обновен
Друг фактор за ограниченото внимание към вечния живот, отбеляза Франциск, засяга „традиционния език, използван в проповядването и в катехизиса за известяване на тази истина на вярата“. „Днес този език изглежда почти неразбираем и понякога предава слабо позитивен и привлекателен образ на Вечния живот“.
Красотата на вечността
Учението на Църковните отци и на великите богослови, заключава Франциск, трябва да ни помогне и да ни насърчи "да предложим действено и убедително, както с език, подходящ за ежедневието, така и с подходяща дълбочина, сърцевината на нашата вяра, надеждата, която ни подхранва и ни дава силата да свидетелстваме християнството в света: красотата на вечността“.
Премията на Папските академии
Премията на папските академии връчи държавния ватикански секретар кард. Пиетро Паролин на двама млади учени: Стефано Абате, за доктората „La secularización de la esperanza cristiana a través de la gnosis y el ebionismo. Estudio sobre el mesianismo moderno“; и Франсиско Хавиер Пуейо Веласко за доктората „La plenitud terrena del Reino de Dios en la historia de la teología“.