Cerca

Vatican News
Папа Франциск на литургията за Бъдни вечер Папа Франциск на литургията за Бъдни вечер  (Vatican Media)

Папата на Бъдни Вечер: Рождество е ако обичаме Исус

На литургията за Бъдни Вечер папа Франциск подчерта, че „Младенеца от Витлеем ни предлага един нов модел на живот: не да разхищаваме и трупаме, а да споделяме и даряваме“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

В своята проповед на литургията за Рождество Христово, в нощта на 24 декември, папа Франциск противопостави сенките на човешката история, белязана от алчността и ненаситността, в светлината на яслата, където „не са благата, които подхранват живота, а любовта, не алчността, а любовта“. Човек – каза папата – „е станал алчен и ненаситен: малцина са онези, които пируват пищно, а твърде много са хората, които нямат хляб, за да живеят. Изглежда, че за много хора трупането на блага е смисъла на живота. Но има едно място, към което трябва да погледнем, за да прекъснем тази история на алчност. Това е Витлеем, „обратът, за да променим хода на историята“

„Във Витлеем откриваме, че Бог не е някой, който взима живота, а Онзи, който дава живота. На човек, свикнал още от началото да взима и яде, Исус казва: „Вземете, яжте. Това е моето тяло“. Телцето на Младенеца от Витлеем ни показва един нов модел на живот: не да разхищаваме и трупаме, а да споделяме и даряваме. Бог стана малък, за да бъде наша храна. Хранейки се с Него, Хляб на живота, можем да се преродим в любовта и да прекъснем спиралата на алчността и ненаситността“.

Исус променя сърцето

„На Рождество – поясни папата – получаваме на земята Исус, Хляб небесен: Това е храната, която е без годност, но ни помага да предвкусим още от сега вечния живот“. Във Витлеем – прибави – „откриваме, че живота на Бог тече във вените на човечеството. Ако го приемем, променя историята, изхождайки от всеки един от нас. Когато Исус променя сърцето, центърът на живота не вече моето гладно и егоистично его, а Той, който се ражда и живее от любов“. Има въпроси – отбеляза Франциск – които трябва да си зададем: „Коя е храна в моя живот, без която не мога? Дали е Господ или някой друг?“. „Наистина ли се нуждая от много неща, от сложни рецепти, за да живея?“. „Успявам ли да де откажа от много повърхностни неща, за да избера един по-обикновен живот?“.

Да очакваме Господ

Исус - припомни папата – „е Хлябът на живота: не обича мързеливо, дълго и заседнало храносмилане, а иска да станем бързо от масата, за да служим, като разчупен за другите хляб. Исус се ражда сред пастирите, за да ни каже, че никой вече не е сам; имаме един Пастир, който побеждава нашите страхове и обича всички, без изключение. Витлеемските пастири ни казват също, как да отидем към Господ: те бдят през нощта, не спят. А това важи и за нас:

„Нашият живот може да бъде едно очакване, което също в нощите на проблеми се поверява на Господ и копнее за Него; и тогава ще получи неговата светлина. Но може да бъде също претенция, където важат само собствените сили и средства; но в този случай сърцето остава затворено за светлината на Бог. Господ обича да бъде очакван и не може да Го очакваме на дивана, спейки. Витлеемските пастири тръгват: отиват без колебание, ни казва евангелският текст“.

На път към Витлеем

След като виждат Исус, Витлеемските пастири, „въпреки, че не са експерти в говоренето, отиват да Го прогласяват: да отидеш буден, да рискуваш, да разказваш красотата –поясни папата – са жестове на любов“:

„Затова, нека отидем до Витлеем (Лк. 2, 15): така казаха и направиха пастирите. Също ние, Господи, искаме да дойдем във Витлеем. Пътят, и днес, е нагоре: трябва да се преодолее върха на егоизма, не трябва да подхлъзваме в пропастите на светското и консуматорството. Искам да стигна до Витлеем, Господи, защото там Ти ме очакваш. И да осъзная, че Ти, положен в яслата, си хляба на моя живот. Нуждая се от нежния аромат на твоята любов, за да бъда, на свой ред, разчупен хляб за света. Господи, вземи ме на твоите рамене, добри Пастире: от Теб обичан, ще мога също и аз да обичам и да вземе за ръка братята. Тогава, ще бъде Рождество, когато ще мога да кажа: „Господи, Ти знаеш всичко, Ти знаеш, че те обичам“.

25 Декември 2018, 09:00