Папата към Римската курия: светлината е по-силна от мрака
Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана
В началото и в край на своето слово, отправено към Римската курия по случай Рождество Христово, Светият Отец изтъкна, че „Рождество е доказателство, че и най-тежкото зло, извършено от някои, никога не ще може да затъмни цялото добро, което Църквата върши безвъзмездно по света“, тъй като Рождество Христово ни напомня всяка година, че Божията светлина ще продължи да блести, „въпреки нашата човешка мизерия“ и че „всички грехове, падения и зло, извършени от някои чеда на Църквата, никога не ще затъмнят красотата на Неговото лице“. Папата отбеляза, че „в размирения свят, лодката на Църквата тази година преживя и преживява трудни моменти“; някои изгубиха доверие в нея и започнаха да я изоставят, други, от страх или интерес, поради други цели, пожелаха да увеличат нейните рани, трети не прикриваха удовлетворението си да я видят разтърсена“. По-голямата част обаче, допълни Бергольо, продължи да се държи уверено за Църквата, с убеждението, че „вратите на ада няма да вземат надмощие над нея“.
В тазгодишното си слово, папа Бергольо се спря обширно на темата за сексуалните насилия, извършени спрямо малолетни от страна на членове на клира, но и на злоупотребите с властта и съвестта. Папата отбеляза, че „Църквата ще направи всичко възможно, за да предаде на правосъдието извършителите на злоупотреби“, тъй като и днес, както бе станало с цар Давид, има „богопомазани“, които се възползват от властта си и вършат „безчестия“, като продължават своята свещеническа мисия все едно, че нищо не се е случило, причинявайки скандали. Папата се обърна към присъстващите с думите:
„Скъпи братя и сестри, нека бъде ясно, че занапред, пред тези безчестия, Църквата няма да пожали сили да направи всичко необходимо, за да предаде на правосъдието всеки, който е извършил такива престъпления. Църквата никога не ще се опита да прикрие или да подцени някой случай. Неоспоримо е, че някои отговорници в миналото, с лекота или от неверие, от неопитност или заради повърхностно духовно и човешко отношение, се отнесоха към някои от случаите без необходимата сериозност и готовност. Това не трябва да се случва никога повече. Такъв е изборът и решението на цялата Църква“.
Погледът на папа Франциск бе отправен и към предстоящата среща през месец февруари във Ватикана с председателите на Епископските конференции от цял свят, за обсъждане на сексуалните злоупотреби спрямо малолетни, за „изкореняване на това зло не само от тялото на Църквата, но и на обществото“:
„Наистина, ако това тежко бедствие успя да засегне някои ръкоположени свещеници, трябва да си зададем въпроса: колко ли дълбоко ще е то в нашето общество и в нашите семейства? Следователно Църквата няма да се ограничи само с изцеляването си, но ще се постарае да осуети това зло, което причинява бавната смърт на много хора на морално, психологическо и хуманно ниво“.
Като се позова на фигурата на цар Давид и неговото отдалечаване от Бог заради прегрешаването с Витсавее, жената на Урия, който впоследствие дори бива убит, Папата припомни, че след това срещата на Давид с пророка Натан е накарала юдейския цар да разбере тежестта на своя грях. Затова и днес „имаме нужда“ от „нови Натановци“, които да ни събудят от лошия живот:
„На онези, които посягат на малолетни, бих искал да кажа: променете се и се предайте на човешкото правосъдие, и се подгответе за божието правосъдие, припомняйки си Христовите думи: „А който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да окачат воденичен камък на шията му и да се удави в дълбокото море.“ (Мт. 18, 6).
Освен злоупотребите, друга тема, която безпокои Църквата, е тази за мигрантите, които се срещат със смъртта или намират затворени врати; темата за хора и деца, които умират всеки ден поради липса на вода или храна, насилието спрямо слабите и жените, обявените или необявени войни, невинната кръв, проливана ежедневно, хората, измъчвани в полицейските участъци, в затворите или в бежанските лагери. Днешната е и нова епоха на мъченици, както е било жестокото преследване в римската империя, което няма край:
„Нови Нероновци се раждат постоянно, за да потискат вярващите само заради вярата им в Христос. Нови екстремистки групи се умножават, взимайки на прицел църквите, култовите места, свещениците и обикновените вярващи. … Колко християни живеят и днес под тежестта на преследванията, на маргинализацията, на дискриминацията и несправедливостта, в редица части на света! Въпреки това, те продължават смело да прегръщат смъртта, за да не се отречат от Христос….“.
Светият Отец припомни и геройския пример на мъчениците и добрите самаряни: младежи, семейства, благотворителни организации и доброволци, на многото вярващи и богопосветени.
Сред безпокойствата на Църквата според Папата е и невярата на онези, които изоставят призванието си, които „се прикриват зад добрите намерения, за да наранят братята си и да всяват раздор и смут“. Но Папата поясни, че това не е нищо ново за Църквата, още Свети Августин е споменавал този факт, припомняйки поговорката: „пътят към ада е осеян с добри намерения“. „Тъй като зад тези сеячи на раздори почти винаги се намират трийсетте сребърника“, допълни още Бергольо.
Папата апелира да се води борба с всяка духовна корупция, при която в крайна сметка всичко изглежда позволено: измамата, клеветата и многото леки форми на автореференциалност.
В словото на Светия Отец намериха място и радостите през настоящата година, като Синодът, посветен на младежите, напредъка на реформата на Курията, както и работата по разясненията и прозрачността в икономическите въпроси, новите блажени и светци, „безценни камъни, които разнасят надеждата по цял свят, като 19-те алжирски мъченици“.
Накрая, папа Франциск изтъкна, че силата на всяка една институция се състои не в това, че тя е съставена от идеални хора – нещо, което е невъзможно – а „в нейното желание да се пречиства постоянно“. Затова Папата насърчи да отворим сърцето си за истинската светлина, Христос – светлината на доброто, на любовта, която побеждава злото, омразата и смъртта“:
„Рождество Христово ни уверява, че истинската сила на Църквата и на нашия ежедневен труд – много пъти незабележим, като този на Курията, където има светци! – се намира в Светия Дух, който я ръководи и я закриля през вековете, превръщайки дори греховете във възможност за прошка, паденията – във възможност за обновяване и злото – във възможност за пречистване и победа. Честито Рождество на всички!
