Ангел Господен: Семейството: съкровище, което да пазим

Барбара Кастелли – Антония Иванова – Ватикана

Удивление и мъка – думите на папата бяха обединени в акцент върху размишлението му за днешната неделя, посветена на Светото семейство от Назарет.  Коментирайки текста на Евангелието за деня (Лк 2: 41-52), посветен на пътуването на семейството от Назарет към Йерусалим, за празника Пасха и търсенето на Исус по време на връщането, Папа Франциск напомни „централната роля“ на Божия Син „в Светото Семейство“, чийто празник Църквата отбелязва на 30 декември.

Живот без Исус

По време на връщането си от Йерусалим Мария и Йосиф „разбират, че дванайсетгодишният им син не е в караваната. След три дни търсене в страх, че са го изгубили,  те го намират в храма, седнал сред книжниците (старозаветните учители), с желание да разговаря с тях“. Папа Бергольо се фокусира върху мъката, преживяна от Дева Мария и нейния съпруг, които са получили „този Син, пазили са го и са видели как той расте с мъдростта и благодатта сред тях“, присъствие, което преди всичко растеше в техните сърца ”.

Това страдание, което те почувстваха в трите дни на загубата на Исус, трябва да приемем и като наше, когато сме далеч от Него, когато сме далеч от Исус. Трябва да почувстваме същата мъка, когато за повече от три дни забравим за Него, без да се молим, без да четем Евангелието, без да усещаме нуждата от неговото присъствие и утешителното му приятелство. Много пъти минават дни без да си спомним Исус. Това е лошо, това е много лошо. Трябва да се чувстваме това страдание, когато това се случи.

„Мария и Йосиф го търсиха и го намериха в храма, докато той учеше“: по същия начин всеки вярващ може „да намери божествения Учител“ в „Божия дом“, приемайки „посланието за спасение“. „В служението на Евхаристията – подчерта Папа Франциск – ние преживяваме Христос; Той ни говори, предлага ни Своето Слово, което осветява нашия път, давайки ни Своето Тяло в Евхаристията, от което черпим сили, докато посрещаме всекидневните трудности”.

Удивлението отваря очите ни към света

На всички онези семейства, в които „поради различни причини липсва мир и хармония", Папата посочва примера и защитата „на Святото семейство от Назарет", в което „чудото никога не е преставало, дори в драматичен момент като загубата на Исус". „Да се удивляваме и учудваме" това не позволява на човека да „приеме нещата за даденост", да интерпретира „реалността" и „историческите събития" просто въз основа на собствените си „критерии".

Да бъдеш удивлен е да се отвориш към другия, да разбереш решенията на другия и причините, които стоят зад тях: това отношение е важно за изцелението на отношенията между хората, и едновременно с това е необходимо за лечение на отворени рани в семейството.

Когато „приемаме за даденост, че сме прави“, настоя Папа Берголио, „ние затваряме вратата на другите“, от съществено значение е да запазим удивлението, „да се удивляваме на доброто у хората" и преди всичко да запазим единството на семейството , истинското „съкровище“, което винаги трябва да пазим и защитаваме.

Поздрав на Папата към присъстващите

След Богородичната молитва, папа Бергольо поздрави религиозното общество на „Мерседарите,  събрани на площада заедно с министранти от различни части на Италия“, както и „вярващите от Леняно и Граняно“ и „скаутите на Вилабате“, „децата от пасторското единство на Кодожен“ и присъстващите от енориите в Бергамо.

Папата се моли за Демократична република Конго

В молитвата си Папа Франциск призова всички в молитва за „Демократична република Конго, за страдащите от насилие и Ебола. и изрази надеждата си всички да се ангажират за създаването на мирна атмосфера, която да позволи провеждането на мирни избори в африканската държава.