Акценти от понтификата на папа Франциск през 2018

Джада Акуилино – Антония Иванова – Ватикана

„Процес“, „диалог“, „пътуване“, белязани от „стъпки напред“, а също и „назад“, но със сигурност под знака на „мъдростта“. Това е пътят на постепенно и реципрочно сближаване между Светия престол и Китайската народна република по думите на папа Франциск, разговаряйки с журналисти на връщане от балтийските държави миналата есен. Става дума за временното споразумение за назначаването на епископи, подписано от Ватикана и китайските делегации на 22 септември 2018 г., което създава условия за по-широко двустранно сътрудничество.

В търсете на справедливост и истина

Именно желанието да се постави в центъра на международните отношения думата, диалогът, пряката връзка, отличава цялата 2018 г. на папа Франциск, дори в деликатния въпрос засягащ сексуалното насилие, извършено срещу непълнолетни от представители на Църквата. „Дори само един свещеник да злоупотребява с дете - казва Папата на същата пресконференция в самолета - това пак ще бъде чудовищно, защото този човек е избран от Бога да доведе детето до небесата“. Ето защо Папата възлага такива престъпления на „милостта на Господа“ и - без да забравя тези на властта и съвестта - иска прошка. Той прави това публично в Ирландия, една от земите, опетнени от „срам“, поради тези действия, и по повод на Световната среща на семействата миналия август, като припомня „състраданието“, „търсенето на справедливост и истина“, които водят до „конкретни действия“.

Разбиране на бедните

Франциск говори за „срам“, по време на традиционната „Виа Кручис“ на Колизеума на 30 март, като посочи как  на младите хора е оставен „свят, разкъсан от разделения и войни“, „погълнат от егоизма, в който младите, малките, болните, възрастните хора са маргинализирани”, изразявайки на практика  „срам от загубата на срам“. Една мисъл постоянно ни напомня за последното завръщане в Алесано, родното място на Дон Тонино Бело: на Божия слуга Франциск, припомня, че църковното богатство е в „разбирането на бедните“, стоейки близо до тях, с убеждението, че най-добрия начин да се предотврати насилието и всички видове войни е грижата за нуждаещите се и да се насърчава справедливостта“. Мисъл, която ясно се възприема и на 14 октомври, на канонизацията на папа Павел VI и монс. Оскар Ромеро, заедно с петима други свидетели на Евангелието, всички „със сърце, помазано от Исус и неговите братя“.

Младите хора и различията

Братската прегръдка на Папата, която е способна да разпръсне и „враждебността и страха към другия“, както той многократно повтаря, става конкретна, особено, чрез младежите и децата. Това се случи на Синода на епископите, посветен на младежите, чийто заключителен документ определя как именно те са „носителите на спонтанна откритост към разнообразието, което ги прави внимателни към темите на мира, участието и диалогът между културите и религиите”, теми, върху които Папа Франциск непрекъснато привлича вниманието на вярващите.

Извън програмата

Това се случва например в римската енория Св. Павел от кръста в Корвиале, където Папата се среща с Емануеле. През сълзи, детето му прошепва за баща си, атеист, който отдавна си е отишъл. На съмненията на детето Франциск отговаря с увереност – татко ти „има добро сърце“, придружавайки го с непредвидена прегръдка. Също така и поздравът към аржентинското глухонямо дете по време на генералната аудиенция в края на ноември също е импровизиран. „Непокорно свободен“, за да пречупи матрицата, малкият се изкачва по стълбите на зала „Павел VI“ и стига до Папата. „Той е дете, което не може да говори, обяснява папата на вярващите, след като говори за момент с майка м,. Но това е дете, което знае как да общува, казва папата, което знае как да изрази себе си с тази свобода, която може да има само „дете пред баща си“. На 3 май Франциск подчертава в сутрешната литургия в Санта Марта, че „истинската вяра винаги се предава на диалекта на любовта, на семейството, на дома, както и с жестовете и действията.“