Възпоменание на покойниците: ден за памет и надежда
Чечилия Сепия-Димитър Ганчев- Ватикана
Вълнуващ е моментът в който папата се спира пред гробовете на децата преждевременно починали поради болести или инциденти, както и на неродените деца, в т.н. „Градина на ангелите“- зона в която са погребани фетуси вследствие на спонтанни или предизвикани аборти. Франциск е първият папа, който посещава този гробищен парк, разположен на 27 хектара площ и трети по големина в Рим. Франциск чете техните имена, докосва паметните плочи обсипани с цветя и плюшени играчки, полага бели рози и остава в мълчалива молитва, изпълнен с вълнение. След това поздравява родителите и близките на децата и се отправя към гробищния параклис, където го очакват около стотина вярващи.
Ден на спомена
След прочита на Евангелието за Блаженствата, папа Франциск произнесе кратка импровизирана проповед. „Памет и надежда“ са първите думи произнесени с тих глас.
„Днешната литургия е реалистична и конкретна – посочи Франциск. Въвежда ни в трите измерения на живота, които и децата разбират: минало, бъдеще и настояще. Днес е ден на паметта и миналото – ден в който припомняме ония, които са вървели преди нас, които са ни придружавали и са ни дали живота“.
„Да помним“ – призова папата – защото „паметта прави силен един народ, за да се чувства вкоренен в един път и една история. Паметта ни помага да разберем, че не сме сами, че сме един народ с история, който има минало. Памет за всички споделили с нас един път“.
„Съхраняването на паметта не е лесно - продължи папата. Много пъти се затрудняваме да се върнем назад и осмислим случилото се в нашия живот, в семейството, в живота на моя народ. Днес е ден да погледнем назад и се завърнем към корените си“.
Надеждата за среща
„Но днес е и ден на надеждата –посочи папата. Ден да видим какво ни очаква: ново небе, нова земя, небесния Йерусалим. Очаква ни красотата. Надежда и памет. Надежда да се срещнем, да стигнем там, където е любовта, която ни е създала и която ни очаква, любовта на Отца.
Светлината на Блаженствата
„Между паметта за миналото и надеждата за бъдещето се намира пътя, който трябва да извървим – настоящето“, каза папата, въвеждайки третото измерение:
„Как да извървим този път без да сгрешим“, запита риторично папа Бергольо. „ Кои са светлините които ще ни помогнат да не се изгубим, кой е ориентира, който Бог ни е дал, за да не сбъркаме пътя? Казва ни го Евангелието. Това са Блаженствата на които Исус ни е научил: смирение, бедност, милосърдие, чисто сърце. Това са светлините, които ни придружават и ни водят по пътя, за да не се объркаме“.
„Нека просим от Господ да ни даде благодатта да не губим паметта и не я скриваме: собствената памет, паметта на семейството, паметта на народа... Да ни даде благодатта на надеждата, защото надеждата е дар Божи: да умеем да гледаме хоризонта и не останем затворени пред стените. Да ни даде благодатта да разберем кои са светлините, за да не объркаме пътя и стигнем там, където ни очаква толкова много любов“.
Преди да се завърне във Ватикана, папа Франциск се помоли в криптата на Ватиканската базилика, където се намират гробовете на покойните Свети Петрови приемници.
