Папата: Вярата трябва да свързва ума, сърцето и действията

Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Нито всезнаещи учители, нито специалисти по святост, а носители на нов живот, тоест свидетели на Божията любов, която спасява“: това е призванието на християните, което папа Франциск припомни по време на литургията за приключване на епископския Синод за младежта.

Цялата проповед на Бергольо бе съсредоточена върху трите стъпки, които очертават „пътя на вярата“ и се позова на откъс от неделното евангелие. Както Вартимей, слепецът от Йерихон, който след като е изцелен от Исус, става негов ученик.

Църквата желае да се вслушва в младежите

„Слушайте, преди да говорите“, тоест „апостолат на вслушването“, това е първата стъпка, която самият Исус посочва, след като е чул вика на Йерихонския слепец и го оставя да говори, докато другите, които са стояли до Исус, са карали Вартимей да мълчи. „Те са си мислили за своите проекти“, отбеляза Папата, за да подчертае как за Исус „викът на онзи, който иска помощ“ не е нещо досадно, а е „жизненоважна молба“. Затова християните са призовани да се вслушват не „в безполезните брътвежи“, а в нуждаещите се от ближния, с любов и търпение.

„Бих искал да кажа на младежите от името на всички възрастни: извинете ни, ако не винаги сме ви слушали, ако вместо да отворим сърцето ви, ние сме ви проглушавали ушите. Като Църква на Исус, ние желаем да ви слушаме с любов, уверени в две неща: че вашият живот е ценен за Бог, тъй като Бог е млад и обича младите; и че вашият живот е ценен и за нас, дори необходим, за да продължаваме напред“.

Да бъдем ближни

Да бъдем ближни, като Исус, който се среща с Йерихонския слепец, е вторият етап от пътя на вярата. Исус пита Вартимей: „какво искаш да направя за теб?“. Тоест Бог лично участва „с любов към всеки един“:

„Когато вярата е съсредоточено единствено върху доктринните формулировки, рискува да е насочена само към ума, без да докосва сърцето. И когато гледа само действията, тя рискува да се превърне в морализъм, докато вярата е живот: тя е преживяване на Божията любов, която промени съществуванието ни. Не можем да сме само хора на доктрината или само активисти, ние сме призовани да разпространяваме Божието дело по Неговия начин, близко до хората, единни помежду си, близко до братята“.

Свидетели на Божията любов

„Да бъдем ближни“ е лекарството срещу изкушението да ползваме готови рецепти, това означава „да носим Божиите новини в живота на ближния“. Затова Папата насърчи да „излезем от нашето обкръжение, за да прегърнем онези, които са далече от нас.

„Нека признаем, че Бог изцапа ръцете си за всеки един от нас и като гледаме Кръста, нека започнем оттам, да си спомним, че Бог стана мой ближен в греха и в смъртта. Стана мой ближен: всичко започва оттам. И когато заради Неговата любов и ние ставаме ближни, ние носим нов живот: не сме всезнаещи учители, нито специалисти по святост, а свидетели на спасителната любов“.

Църквата не е неправителствена организация, а общност на спасените

Третата стъпка според Папата е „свидетелството“. Като Йерихонският слепец, много младежи „се молят за живот“, но често намират само лъжливи обещания. Исус ни изпраща да вдъхваме смелост от Негово име:

„Изпраща ни да кажем на всеки един: „Бог иска от теб да се оставиш на Неговата любов“. Колко пъти обаче, вместо това освобождаващо послание за спасение, ние носим „нашите“ рецепти, „нашите проекти“. Колко пъти, вместо да използваме Божиите слова, ние представяме за Негови думи нашите идеи! Колко пъти хората чувстват повече тежестта на нашите институции, вместо приятелското присъствие на Бог! Тогава ние приличаме на неправителствена организация, на паразитна организация, а не на общност от спасени, които изживяват Божията слава“.