Папата към ФАО: не думи, а дела за справяне с глада

Роберта Джизоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

В посланието, отправено до генералния директор на ФАО (Организацията по прехраната и земеделието към ООН) Жозе Грациано да Силва, папа Бергольо казва, че „трябва с болка да осъзнаем драмата на глада, на нуждите, на безпокойството и на надеждата на милиони хора, на които липсва насъщния хляб“; трябва „да удвоим нашите усилия, за да не липсва на никого нужното количество от храна и нейното качество“.

Гладните се увеличават, а солидарността намалява

Докато нараства броят на гладните хора, които нямат нищо или почти нищо за ядене, „международната солидарност като че ли намалява“, отбелязва Папата, като добавя, че „бедните очакват от нас ефикасна помощ, а не само предложения и симпозиуми, след които ангажиментите никога не се превръщат в нещо конкретно…“.

Да се премине от думи към дела

Папа Франциск припомня, че „през настоящия ХХІ век, белязан със значителни крачки напред в областта на техниката, на науката, на съобщенията и на инфраструктурите, би трябвало да се изчервяваме от срам, че не сме постигнали същия напредък в хуманната и солидарната област, така че да бъдат задоволени първостепенните нужди на най-бедните. Можем и трябва да правим повече. Затова е необходимо да се премине към действия, за да може напълно да изчезне бича на глада“. Бергольо подчертава, че са нужни „политически решения и оперативни планове“, подкрепяни от „етическото убеждение“ да се желае „общото благо“ на хората.

Да се финансира развитието и да замлъкнат оръжията

Папата отправя предупреждение, че „не тържествените изявления ще изкоренят окончателно този бич. Борбата с глада изисква щедро финансиране, премахване на търговските бариери и преди всичко засилване на устойчивостта предвид климатичните промени, икономическите кризи и военните конфликти“. В заключителния си апел Папата казва, че „има нужда от увеличаване на фондовете, предназначени за насърчаване на мира и развитието на народите. Има нужда да накараме да замлъкнат оръжията и опасната търговия с тях, за да чуем гласа на онези, които плачат от отчаяние, защото се чувстват отхвърлени от живота и напредъка“.