Мечти, ценности, свидетелство: папата в диалог с възрастните и младежите

Марко Гуера - Антония Иванова - Ватикана

Диалогът между младежите и възрастните е решението на проблемът с  културата, която отхвърля по-слабия и д голямата пропаст между различните поколения. От този стремеж на папа Франциск се ражда проектът „Shering the wisdom of time/Мъдростта на времето“, чийто плод е представената книга на отец Антонио Спадаро „Мъдростта на времето. В диалог с папа Франциск за големите въпроси на живота“, която бе представена на 23 октомври.

Да служиш и да рискуваш 

Най- дългоочакваният момент на срещата бе моментът, когато стари и млади зададоха въпросите си към папата. Федерика Анкона,  учителка, която изоставя професията си и се отдава на доброволна дейност към общността „Нови хоризонти“ е първата която зададе въпрос свързан с това как „младите биха могли да създадат истински здрави връзки, когато всичко наоколо в обществото изглежда фалшиво“.

Отговорът на Папата може да бъде обобщен в жеста на неговата протегната и разтворена ръка, казвайки, че „за да бъде щастлив в пазара на конкуренцията и привидността, човек трябва да бъде отворен към всекиго, докато върви по жизненият си път“. Папата напомни, че конкуренцията е неподвижна, не се обвързва, а си прави своята лична сметка. Докато в личното израстването трябва да си изцапаме, да ги протегнем и разтворим за прегръдка“.

Срещу тази култура, която потъпква чувствата, антидот е служенето: да бъдеш в служба на ближния. И ще видиш, че по-зрелите хора, по-зрелите младежи - които са се развили, сигурни в себе си, усмихнати, с чувство за хумор – са тези, които вървят по пътя си, служейки на другите. И другата важна дума: рискът. Ако не рискуваш в живота се, никога, никога не ще бъдеш зряла, никога не ще бъдеш пророчица, никога не ще намериш призванието си,  а ще живееш с илюзията, че трупайки ще бъдеш по-сигурна.

Предаването на вярата, чрез свидетелството

Предложеното размишление на съпрузите Тони и Грейс Науди е за предаването на вярата на децата, на внуците от страна на бабите и дядовците, както и от страна на родителите.  Те са заедно от 43 години, доброволци в тяхната църква в Малта. 

Тях папата, посъветва да предават вярата чрез „езика на семейството“ и напомни как бабите и дядовците са кръстили и учили внуците си да се молят в най-трудният момент на миналият век, а именно по време на геноцидът. 

Папа Франциск, цитира Бенедикт XVI: вярата не расте, чрез прозелитизъм, а чрез привличане и свидетелство. Оттук и съвета на папата да се покаже вярата на младите хора, чрез свидетелството на нежността“.

„Съветвам родителите, бабите и дядовците, които имат този опит , да се отнесат с много любов, нежност, разбиране, свидетелство и търпение към младите. И молитва. Помислете си за Св. Моника, тя победи със сълзите си. Беше добра. Няма невъзможни неща. Никога не спорете. Защото това е капан: децата искат да предизвикат родителите си да спорят: не. Кажете: „Нямам отговор за това, потърси някъде другаде, но търси, търси.. Избягвайте преките дискусии, защото това отдалечава. Свидетелството чрез „езика на семейството“, т.е.  с онези ласки, които те разбират.

Вземете мечтите на възрастните

Как да създадем бъдеще, съизмеримо с мечтите ни, бе въпросът на Розмари Лейн. 30 годишната американка, която отговаря за английското издание на  книгата „Мъдростта на времето“ . Отговорът на папата бе: „Започнете отново да мечтаете, дръзко и без срам“, „ Когато имаш мечта, която не можеш да изразиш, но я пазиш и защитаваш, за да не ти я отнеме всекидневната рутина, тогава погледни към хоризонтите, които са против затварянето на човека. Затвореността не познава хоризонтите, за разлика от мечтите. 

По- специално, папата прикани младежите да се погрижат за мечтите на възрастните.

„Чрез мечтите си те ще ви разкажат за грешките, неуспехите и успехите. Ти ги вземи, вземи техният опит и продължи напред, това е началната точка. „Какво бихте казали Вие на младежите, които искат да повярват в живота?“ „Вземи със себе си мечтите на възрастните и ги продължи. Това ще те накара да узрееш“.

Получавайте и приемайте доколкото е възможно

Темата за приемането на бежанците и разделенията бяха в центъра на въпросът на Фиорела Бакерини, от Флоренция на 83 г., която попита как да се изправим срещу този труден момент от нашата история. 

 Отговаряйки, папата припомни историите от Втората световна война, които знае от дядо си, и казва, че за младите е важно да познават резултата от отминалите войни: „това е едно отрицателно съкровище, но съкровище чрез познанието, което ни предлага“.

Папата отбеляза последствията на омразата, която се подклажда не само сред народите, но и в малките квартални общности или в семействата. Също така даде насоки това какво трябва да бъде отношението ни пред сегашното предизвикателство на миграционните потоци: едно правителство трябва да има отворено сърце, за да приема, добри структури, които трябва да проправят пътя на интеграцията и благоразумието да каже – това мога, това не. Затова е важно цяла Европа да се споразумее за този проблем. За съжаление по-голямата тежест е понесена от Италия, Гърция , Испания , и малко от Кипър, но само от тези три- четири държави. 

Мислейки си за Средиземно море, което се превърна в „гробище“ папа Франциск изрази своето страдание и отправи молитва за жертвите.

Корени и чувство за идентичност

Папа Франциск се върна към разказите, събрани в книгата „Мъдростта на времето“, за да отговори на въпроса на Янифер Моралес, колумбиец на 20 г. Папата разказа за разговорите, които е имал с баба и дядо, за приятелствата, които е създал с някои възрастни хора, които живеели в квартала му. Чрез този опит, той е разбрал смисъла на живота, на историята и причината защо, чрез възрастните откриваме корените си. Светият отец изрази съжалението си  към много млади хора, живеещи в днешното „втечнено общество“, отделени от корените, пораждащи чувството за принадлежност. 

Дарът на сълзите

За епилог, взе участие  американският режисьор Мартин Скорсезе, чиито филми се смятат за огромни постижение в историята на киното. Говорейки за опита си от злото, което е претърпял като млад по улиците на Ню Йорк, режисьорът попита „как може да оцелее вярата на един млад мъж или  млада жена?“. Папата се позова на думите на режисьора, за да осъди изтезанията и ужасното нарушение на човешкото достойнство. Пред това насилие, папата посочи „дара на сълзите“, който отваря сърцето. За папа Бергольо съпричастността, близостта, нежността са добродетелите, способни да преобразят дори и  „най-трудните конфликти“.