Папа Франциск: работата дава достойнство на човека, а не парите

Джада Акуилино – Светла Чалъкова/Маня Кавалджиева -Ватикана

Управлението на икономиката и финансите, създаването на нови работни места, опазването на околната среда и приемането на мигрантите преминават през „една етика, приятелка на човешката личност и силен стимул за обръщането от което се нуждаем“. Това са част от размишленията на папа Франциск в интервюто, публикувано от италианския всекидневник Il Sole 24 Ore.

Според папа Франциск днес липсва съзнанието за едни общ произход, за принадлежността към общия корен на човечеството и за едно бъдеще, което трябва да изграждаме заедно. Това основно съзнание, би позволило развитието на нови убеждения, нови поведения и начини на живот. Етиката, която е приятелка на човешката личност се стреми към преодоляването на строгото разграничение между реалността, насочена към печалбата и тази, която не е насочена изцяло към механизмите на печалбата, оставайки широко пространство на дейностите, които изграждат и разширяват така наречения „трети сектор“ (неправителствените организации).

Идолът, наречен пари

Папа Франциск отбелязва, че днешната икономика „убива“, „човекът вече не заема централно място“, „подчинява се само на парите“ и „правенето на пари става първа и единствена цел“. Бергольо твърди, че по този начин се изграждат „структури на бедност, на робуване и отхвърляне от обществото“.

Отделеното главно място на финансовата дейност по отношение на реалната икономика не е случайно: зад това явление се крие изборът на онези, които погрешно смятат, че парите се правят с пари. Докато истинските пари се правят с труд. Не парите, а трудът дава достойнството на човека. Безработицата, засегнала редица европейски страни, е вследствие на онази икономическа система, която вече не е в състояние да създава работа, тъй като на първо място е поставила идола, наречен пари.

Работата създава друга работа

На въпроса как един предприемач може да се превърне в „създател на стойност“ за собствената фирма и за другите, започвайки от общността в която работи и живее, папа Франциск припомня важността от „вниманието към конкретния човек“. Това означава „да дадеш на всекиму своето, освобождавайки майките и бащите в семейството от терзанието и безпокойството, че не могат да дадат бъдеще и дори настояще на своите деца“.

Означава да „умееш да ръководиш, но също и да се вслушваш, споделяйки със смирение и доверие проекти и идеи. Означава да направиш така, че работата да създаде друга работа, отговорността да създаде друга отговорност, надеждата да създаде друга надежда, преди всичко за младите поколения, които днес най-много се нуждаят от това. Вярвам, че е важно да се работи заедно за изграждането на общото благо и на нов хуманизъм на труда, за насърчаването на работа, зачитаща достойнството на човека и която не гледа само към печалбата или производствените изисквания, а насърчава един достоен живот, знаейки, че доброто на хората и доброто на предприятието вървят рамо до рамо“, казва папата.

Цялостно развитие

Франциск насърчава „да се развива солидарността и да се създаде нов икономически ред, който да не произвежда повече излишък, а да обогатява икономическата дейност с внимание към бедните и към намаляване на неравноправието“.

Разпределението и участието в произведеното богатство, интегрирането на предприятието на територията, социалната отговорност, социалната помощ на предприятието, равноправието при заплащането на мъжа и жената, съгласуването на работното и извънработно време, опазването на околната среда… всичко това са важни елементи, които поддържат колективното измерение на дадено предприятие. Преследването на цялостно развитие изисква да се обърне внимание на тези посочени теми.

Икономическите действия са въпрос на етика

Според папа Франциск „разумната икономика, никога не е откъсната от смисъла на това, което се произвежда и икономическо действие е винаги и също въпрос на етика.

Съчетаването на действията и отговорността, на справедливостта и печалбата, на производството на богатството и неговото преразпределение, на оперативността и закрилата на околната среда са елементите, които във времето гарантират живота на предприятието“, изтъква папа Бергольо.

Необходимо е все още много за екологичното развитие

От тази гледна точка, смисълът на предприятието „се разширява“ и дава да се разбере, че „единствено преследването на печалбата  не  гарантира повече живота на предприятието“ и че повече не може „икономическите работници да не се вслушват във вика на бедните“. Затова папа Франциск обръща внимание не само на техническата подготовка в предприятието, но и на „сформирането на ценности“: солидарност, етика, справедливост, достойнство, устойчивост, за да се обогати „оперативната мисъл и способност“. От гледна точка на екологичното развитие, Папата насърчава хармонизирането на повече дейности: политическа, културна, социална, производствена“, въпреки, че за това „все още трябва много да се прави“.

Споделяне на общия път

Папата се спира и на въпроса с мигрантите, бягащи от глад и войни, които „плашат особено народите, живеещи в благоденствие“. Франциск отбелязва, че „не съществува мирно бъдеще за човечеството, ако не е белязано от приемането на различието, от солидарността, от разбирането за човечеството като едно само семейство“. Мигрантите – подчертава папата – „са днес голямо предизвикателство за всички: пътуването, което те предприемат откроява в основи, че за него са нужни двама души и затова, не трябва да се страхуваме да го споделим с надежда. Те идват в нашите земи, а ние отиваме към техните сърца, за да ги разберем, да разберем тяхната култура и език, без да пренебрегваме настоящия контекст. Това би бил ясен знак за един свят и една Църква, която се стреми да бъде отворена и приобщаваща, една Църква майка, която обгръща всички в споделянето на общия път“ 

Достойнство на труда и справедливи демократични общества

На въпросите за полученото в Италия одобрение на онези политически сили, наречени „популистки“, които не споделят въпроса за отварянето на националните граници за мигрантите, както и за насоките, които да се дадат на Европа, Светият Отец насърчава да се видят хората, които бягат от бедност и глад, и да се настоява пред „редица предприемачи“ и пред многото „европейски институции, които не са лишени от изобретателност и смелост“, „да направят инвестиции в образователната дейност в своите държави – от училището до развитието на истински културни системи, особено на работното място“.

Господ обещава отдих и освобождение на всички подтиснати в света, но се нуждае от нас, за да направи действено своето обещание. Нуждае се от нашите очи, за да види нуждата на братята и сестрите. Нуждае се от нашите ръце, за да помага. Нуждае се от нашия глас, за да разобличи несправедливостта, извършвана в мълчанието, понякога съучастническо, на мнозина. Но преди всичко Господ се нуждае от нашето сърце, за да изрази милосърдната Божия любов към последните, към отхвърлените, към изоставените, към маргинализираните.   

Интеграция и достойни жилищни условия

От страна на мигрантите, папата изтъква необходимостта „да зачитат културата и законите на страната, която ги приема, за да може по този начин да се започне един път на интеграция и за преодоляването на всички страхове и безпокойства“.

„Възлагам тези отговорности също и на благоразумието на правителствата, за да намерят общ подход за достойното приемане на многобройните братя и сестри, призоваващи за помощ. Може да бъде приет определен брой хора, без да се пренебрегва възможността за тяхното интегриране и уреждане на достоен начин на живот. Необходимо да се отдаде особено внимание на нелегалния трафик на хора, съзнавайки, че приемането не е лесно“.