Папа Франциск: свидетелствайте красотата на брака
Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана
„Придружаване чрез постоянен катехуменат за Тайнството на брака, отнасящ се за неговата подготовка, отслужване и годините, които ще последват“. Това е „необходимостта“ изразена от папа Франциск на срещата, в следобеда на 27 септември в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, с около 850 участници в обучителния курс за брака и семейството, организиран от Римския диоцез и Съда на Римската Рота. Призива на папата е за „един споделен път“ за свещениците, ангажираните в пастирската дейност и съпрузите християни.
Съзнателен избор
Позовавайки се на дните на обучение и размисъл, посветени на проучването на предизвикателствата и пастирските проекти, отнасящи се до семейството, което е „домашна църква и светилище на живот, решително и незаменимо за общото благо на народите, папа Франциск се спря на „обширната, сложна и деликатна апостолическа сфера, свързана с него.
„Развих тази тематика, особено в Апостолическото насърчение Amoris Laetitia, поставяйки в центъра спешната необходимост от една сериозна подготовка за християнския брак, която да не бъде сведена само до няколко срещи. Бракът не е само едно „социално“ събитие, а истинско Тайнство, което предполага една подходяща подготовка и съзнателно отслужване. Брачният съюз изисква от страна на годениците един съзнателен избор, която да открои волята за съвместното изграждане на нещо, на който никога не трябва да се изневери и не трябва да бъде изоставено“.
Младите съпрузи не трябва да се оставят сами
Папа Франциск изтъкна, че вече има диоцези по света, които развиват инициативи, за направят „пастирската дейност за семействата по-подходяща към реалната ситуация“, чрез семинари и молитвени духовни упражнения, с участието на съпружески двойки „с консолидиран семеен опит“ и експерти от психологическите дисциплини.
„Много пъти крайната причина на проблемите, които се появяват след отслужването на Тайнството Брак, трябва да бъде търсена не само в една скрита и далечна незрялост, появила се изведнъж, а преди всичко в слабостта на християнската вяра и в липсата на църковно придружаване, в самотата, в която биват оставени по принцип младоженците след отслужването на брака. Само поставени пред всекидневието на съвместния живот, който приканва съпрузите да растат по пътя на даряването и саможертвата, някои от тях осъзнават, че не са разбрали напълно онова, което са започнали“.
Подготовка и придружаване след брака
За папа Франциск „колкото повече подготовката е задълбочена и дълга, толкова повече младите двойки ще се научат да отговарят на благодатта и силата на Бог и ще развият също „антителата“, за да се справят с неизбежните моменти на трудност и умора в съпружеския и семейния живот“. Но това не е достатъчно.
По-голямата ефективност на пастирската грижа се реализира, когато придружаването не завършва с отслужването на брака, а „съпровожда“ поне в първите години на съпружеския живот, посредством разговори със съпружеската двойка и общи моменти на среща в общността. Става въпрос да се помогне на младите съпрузи да придобият средствата и подкрепата, за да живеят тяхното призвание. Това може да се реализира единствено чрез път на укрепване във вярата на самите двойки“.
Кризисни ситуации и нов брачен процес
„Относно онези съпрузи, които преминават през сериозни проблеми в тяхната връзка и са изправени пред криза, е нужно да им се помогне, за да съживят своята вяра и да преоткрият благодатта на Тайнството. В някои случай, които трябва да се преценят с правдивост и вътрешна свобода, трябва да се предоставят подходящи насоки за предприемането на процес за несъстоятелността на брака“, каза папата.
„Онези, които са осъзнали, че техният съюз не е истински сакраментален брак и искат да излязат от тази ситуация, могат да намерят в епископите, свещениците и ангажиранете в пастирската дейност, необходимата подкрепа, която се изразява не само в съобщаването на правните разпоредби, а преди всичко в нагласата за изслушване и разбиране. В този контекст, разпоредбата за новия брачен процес е валиден инструмент, който изисква да бъде приложен конкретно и недвусмислено от всички, на всяко църковно ниво, защото неговата крайна цел е „salus animarum“, здравето на душите.
С радост научих, че много Епископи и съдебни наместници с готовност са приели и приложили новия брачен процес, за утехата и мира на съвестта, преди всичко на най-бедните и далечните от нашите църковни общности“.
Прием за онзи, който избира съжителството
Ето защо, за вечното спасение душите, финалното пожелание на папата бе „хоризонта на диоцезалната пастирска грижа за семейството да бъде все по-обширен“, приемайки стила, присъщ на Евангелието, срещайки и приемайки също онези млади хора, които избират да съжителстват без брак. Трябва да свидетелстваме пред тях красотата на брака“.
