Папа Франциск: революцията на нежността ще ни спаси

Бенедета Капели –Димитър Ганчев- Ватикана

„Богословието не може да бъде абстрактно, защото в противен случай би било идеология“, подчерта папа Бергольо в словото си. „Богословието се ражда от екзистенциалното познание, от срещата със Словото станало плът!“. Ето защо, християнското богословие е призвано да предаде „конкретността на Божията любов“. Нежността е „конкретна екзистенция, за да предаде в наше време чувствата, които Господ изпитва към нас“. Това е възможно, тъй като „Божията любов не е основен абстрактен принцип, а персонализиран и конкретен, който Светия Дух предава на нашата същност“.

Нежността е упование в Бог

В своето размишление папата подчерта, че нежността може да разкрие „нашия начин на възприятие на божественото милосърдие“, както и „майчиния лик на Бог, който е влюбен в човека и изпитва безкрайна обич към него,  каквато една майка изпитва към своето дете“. Нежността, каза папата, ни припомня, че Бог е край нас, независимо какво ни се случва, и се вълнува за нас: „Да се чувстваме обичани, означава да се доверим на Бог и му кажем: „Исусе, уповавам се на Теб“.

Кръстът, знак на нежността

По този начин, богословието на нежността може да помогне вярата да бъде „осъзната, гореща и изпълнена с надежда“. Каквато е вярата на Исус на кръста:

„Кръстът е знака на божествената нежност, която черпи сила от раните на Христос посочи папата. Тези рани са  прозорци към Неговата невидима любов. Неговото страдание ни призовава да преобразим нашето сърце от камък в плът и се пристрастим към Бог, а оттам и към човека, по силата на Божията любов“.

Смисълът на живота е любовта

„Когато човек почувства, че е обичан, тогава е способен на обич“, допълни Франциск, припомняйки, че Бог е безкрайна нежност, а човека, създаден по негов образ и подобие, също е способен на нежност:

„Тогава нежността преминава отвъд сантименталността и става първата стъпка, за да се излезе от егоцентризма, който обезобразява човешката свобода – поясни папа Бергольо. Божията нежност ни помага да разберем, че любовта е смисъла на живота. Така ще разберем, че нашата свобода не се корени в автореференциалността. Чувствайки се обичани,  можем да предадем получената от Господ любов в Църквата, семейството, обществото, в служението и даряването. Всичко това ще бъде извършено не като задължение, а от любов към Онзи, който нежно ни обича“.