Генерална аудиенция: равносметка след балтийската визита

Светла Чалъкова - Ватикана

„Народи, които изстрадаха много и, затова Господ погледна благосклонно на тях“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, на площад „Свети Петър“, по време на която сподели с хилядите поклонници и вярващи най-важните моменти от своята последна международна апостолическа визита, която го отведе в Литва, Латвия и Естония. Светият отец припомни стрдалческата история на тези балтийски народи, преминали през игото на нацистката и съветска окупация.

Радостта от Евангелието и революцията на милосърдието

„Моята визита се състоя в един много по-различен контекст в сравнение с този, който намери свети Йоан Павел ІІ; затова моята мисия бе да оповестя отново на тези народи радостта от Евангелието и революцията на милосърдието и нежността, защото свободата не е достатъчна, за да даде смисъл и пълнота на живота без любовта: любов, която винаги идва от Бог. Евангелието, което във времена на изпитание дава сила и вдъхновява борбата за освобождение, а в свободни времена е светлина за ежедневния път на хората, семействата, общностите и е сол, даваща вкус на живота и пази от покварата на посредствеността и егоизма“.

Диалог между поколенията

Франциск подчерта, че на срещите с властите на трите страни е насърчил диалога между възрастните и младото поколение, „защото връзката с корените да може да продължи да опложда настоящето и бъдещето. Призовах да се съчетава винаги свободата със солидарността и приема, според традициите на тези земи“. По-специално – припомни папата – „с възрастните в Латвия подчертах тясната връзка между търпението и надеждата. Онези, които са преминали през тежки изпитания са корените на един народ, които трябва да се опазват с благодатта Божия, та новите кълнове да могат да черпят сили от тях, да процъфтяват и да донесат плод. Предизвикателството за онзи, който остарява е да не са затваря в себе си, а да остане отворен и нежен в разума и сърцето. Това е възможно чрез живителната лимфа на Светия Дух, в молитвата и слушането на Словото“.

Вкоренени в любовта на Бог

Папа Франциск сподели, при срещата си със свещениците, богопосветените и семинаристите „постоянството ще открои от съществено значение за надеждата: да сме насочени към Бог, твърдо вкоренени в неговата любов. Какво голямо свидетелство за това дадоха и все още дават много свещеници, възрастни монаси и монахини! Те претърпяха клевети, затвори и депортации, но останаха твърди във вярата. Затова и моя призив към свещениците, богопосветените и семинаристите бе да не забравят, да пазят паметта за мъчениците, да следват техните мечти“. Що се отнася до паметта, папата припомни, че във Вилнюс се е преклонил пред жертвите на еврейския геноцид в Литва, преди 75 години по време на затварянето на голямото Гето, което бе преддверие за смъртта на десетки хиляди евреи. Светият отец подчерта също, че е посетил и Музея на Окупациите и борбите за Свобода. „Спрях се за молитва именно в стаите, където са били държани, измъчвани и убивани опонентите на режима. За една нощ са били убивани около 40 души. Потресаващо е да се види до къде може да стигне човешката жестокост“, каза папа Франциск.

Дева Мария, знак на сигурна надежда и утеха

Минават годините, минават режимите, но над Портата на зората във Вилнюс, Мария, Майката на Милосърдието, продължава да бди над своя народ, като знак на сигурна надежда и утеха (Lumen gentium, 68). Жив знак на Евангелието е винаги конкретната милосърдна любов. Дори там, където по-силен е секуларизма, Бог говори с езика на любовта, на грижата и безвъзмездното служение към онзи, които е в нужда. И тогава сърцата се отварят и се случват чудеса: в пустините, разцъфва нов живот.