Папа Франциск: почивката не е забавление, а помирение с живота

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Истинският мир не се състои в промяната на личната история, а в нейното приемане и валоризиране. Но мирът не се избира, не се налага, нито се намира случайно. Това изтъкна папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, продължавайки своето размишление над Десетте Божи Заповеди, като се спря по-специално на заповедта за освещаването на почивния ден и на празниците. „Това изглежда една лесна за изпълнение заповед, но не е така, защото съществува една истинска и една лъжлива почивка“, изтъкна папата.

Индустрията на забавленията  не е истинска почивка

„Днешното общество е жадно за развлечения и ваканции и индустрията на забавленията показва идеалния свят като един голям увеселителен парк, където всички са забавляват. Но пътуванията и круизите не изпълват настина сърцето. Освен това, образът-модел, който ни се предлага е този на един преуспял човек, който си позволява широки пространства на забавления и удоволствия. Но този манталитет води до едно своеобразно недоволство от един „упоен от забавления“ живот, който не е почивка, а бягство от реалността. Човекът никога не е почивал толкова, колкото днес, и въпреки това човекът никога не е изпитвал толкова празнота, колкото днес!“, възкликна папата.

Неделята е ден за помирение с живота

Божията заповед, която ни казва да освещаваме неделния ден, ни пояснява, че в действителност почивката е момент на възхвала, време да се погледне реалността и да се каже: „колко е хубав живота!“. На почивката, като бягство от реалността, Десетте Божи заповеди противопоставят почивката като „благославяне на реалността“, поясни папа Бергольо. Ето защо, за християните, сърцевината на почивния ден, неделя, е именно Евхаристията, която означава „благодарност“.

Неделята не е ден, за да се заличат останалите дни, а за да ги припомним, да ги благословим и да се помирим с живота. Колко много хора имат възможност да се забавляват, но не живеят в мир с живота. Неделята е ден за помирение с живота, казвайки: животът е безценен; не е лесен, понякога е болезнен, но е безценен“.

Мирът не се налага, а се избира

Светият отец подчерта, че „докато е много лесно да се огъне сърцето към нещастието, за да благославяш и да се радваш е необходимо едно зряло сърце, което да се отвори към доброто. В действителност доброто не се налага, а бива избирано, така както мирът, който се избира, не може да се наложи и не се намира случайно“, подчерта папата.

Затова е „необходимо да се помирим със собствената история, с фактите, които не се примат, с трудните моменти от собствения живот. Ще ви попитам: дали всеки от вас се е помирил със собствената история? Това е въпрос, над който трябва да се замислим: дали съм се помирил с моята история? Истинският мир не се състои в промяната на собствената история, а в нейното приемане и валоризиране, такава каквато е“.

За пример папа Франциск посочи онези християни, които въпреки че са болни успяват да утешават другите с ведрина, която не се среща в търсещите удоволствия и хедонистите. „Животът става хубав, когато се започва да се мисли добре за собствената история, т.е. когато си прокрадва път дарът на едно съмнение: това, че всичко е благодат, и тази свята мисъл разрушава постепенно вътрешната стена на неудовлетвореността, давайки начало на истинската почивка. С една дума, когато се разбере, че онова което казва Псалмът е истина: „Само в Бог се успокоява душата ми“.