Папата към епископите: бъдете бащи, а не господари
Дебора Донини- Светла Чалъкова/Маня Кавалджиева – Ватикана
Грижовни бащи, а не господари, които командват другите, запазвайки определена дистанция. Това са призовани да бъдат епископите, които като Добрия Пастир, трябва да носят Исус сред хората и да възвестяват Евангелието, готови и да се пожертват изцяло. С ясни, силни и изпълнени с любов думи за Църквата, папа Франциск се обърна към новите епископи от мисионерските територии, участници през тези дни в Семинара, организиран от Конгрегацията за Евангелизацията на народите. Словото на папата бе изцяло посветено на служението на епископите, изхождайки от въпроса „кой е епископа?“.
Грижа преди всичко за отхвърлените
Папа Франциск напомня, че епископът трябва да прилича на Добрия пастир, който „не живее за себе си“, а е състрадателен особено към отхвърлените, които се нуждаят да усетят „Божията любов“.
Човек, който се моли и настоява пред Бог
Епископът трябва да бъде човек на молитвата, която да не се приема като един от многото ангажименти, а като „необходимост“. „Обичам да задавам следния въпрос на всеки епископ: Колко часа на ден се молиш ти?“, припомни Бергольо и добави, че всеки ден свещеникът трябва да представя пред Господ хората и техните ситуации, и „да настоява пред Бога“, като има смелостта да „дискутира с Него за своето стадо“.
Не е бизнес администратор, а човек на прогласяването
Епископът е призован също да бъде „човек на прогласяването“. Но – предупреди папата – „Благата вест не се прогласява седнали, а на път. Ето защо, епископът не обича удобствата, не се чувства княз, а се грижи всеотдайно за другите“.
„Епископът не живее в офис, като бизнес администратор, а сред хората, по улиците на света, като Исус. Носи своя Господ там, където не е известен, където е обезобразен и преследван. И излизайки от себе си, той намира себе си“.
Избягва властта и суетата
Папата знае добре, че „прогласяването на Евангелието е подложено на изкушенията на властта и суетата, че съществува опасността да се превърнем в главни действащи лица, отколкото в свидетели и да предложим едно евангелие без Разпнатия и Възкръснал Христос. Да прогласяваш Евангелието означава да дадеш живота, без половинчатост, готови дори да пожертваме себе си изцяло“.
Обича общението и не се отдалечава от епархията
Епископът трябва да бъде „човек на общението“, трябва да има онази „харизма на единението“, той е епископ за вярващите и християнин с вярващите: „не прави сензации по вестниците, не търси светското одобрение, не е заинтересован да пази доброто си име, а обича да приобщава, като първи участва в общението. Не страда от липсата на изява, а живее, здраво стъпил на земята…Не трябва да бъде нито кариерист, нито амбициозен, а да пасе стадото си“.
Отхвърля клерикализма и лидерството
„Избягвайте клерикализма“ бе предупреждението на папата, който отново се спря на тази многократно подчертавана тема. Става въпрос – изтъкна той – „за аномален начин за разбиране на властта в Църквата, често срещан в многобройни общности, в които е имало поведения на злоупотреби с властта, съвестта и от сексуално естество. „Да отхвърлим всяка злоупотреба –с властта, съвестта и всякакъв други вид злоупотреби – означава, да отхвърлим със сила всякаква форма на клерикализъм“, подчерта папата, цитирайки своето Писмо до Божия народ от 20 август т.г.
„Божият народ, за който и към който сте били ръкоположени, трябва да ви чувства като бащи, а не като господари. Трябва да ви чувства, като грижовни бащи: никой не трябва да показва отношения на подчинение към вас. В този исторически момент изглежда се акцентират в различни части на света определени тенденции на „лидерство“. Показвайки се като силни мъже, които поддържат определена дистанция и командват другите, може да изглежда удобно и завладяващо, но не е евангелско“. Това поведение – предупреди папата – „носи често непоправими вреди на стадото, за което Христос даде живота си с любов“. Епископите трябва да бъдат „бедни откъм материални блага и богати откъм човешки взаимоотношения; никога строги и груби, а приветливи и приятелски настроени“.
Семейства, семинари, младежи и бедни
Семействата, младежите, семинарите и бедните: за тях най-вече епископите трябва да се грижат. Семействата наистина са ощетени от култура, която предава логиката на преходното. Затова трябва да се организират подготвителни курсове за брачен живот, трябва да се защитава „живота от зачатието до възрастния човек“.
Колкото до семинарите, папата апелира те да бъдат ръководени от „Божиите служители“, способни и зрели, които да гарантират подготовката на здравомислещи хора и да се даде приоритет на проникновението, което ще помогне да се разпознае Божия глас сред многото други гласове, които бучат в ушите и в сърцето.
Франциск насърчи да се приемат желанията и съмненията на младите, на които е посветен предстоящия Синод през месец октомври: дори и когато изглежда, че те са „заразени“ от консуматорството и хедонизма, не трябва да се поставят под карантина, а трябва да бъдат търсени. Те са бъдещето на Църквата и на обществото.
Накрая – бедните: папата потвърди, че „да ги обичаме означава да се борим срещу всяка една бедност – духовна и материална“. Тоест трябва да стигаме до житейските периферии без да се страхуваме, че ще си изцапаме ръцете.
Разумно безпокойство за Евангелието
В заключение папата обобщи със следните думи, своя апел към епископите:
„Скъпи братя, пазете се от равнодушието, което води до посредственост и леност. Пазете се от спокойствието, което избягва саможертвата; от пастирската прибързаност, която води до нетърпимостта; от изобилието на блага, което обезобразява Евангелието. Не забравяйте, че дявола влиза през джоба! Пожелавам ви да имате едно разумно безпокойство за Евангелието: единственото безпокойство, което дарява мир!“.
